„Разумните хора трябва да са по-непримирими!“ Това казва в интервю за ТАСС председателят на Съюза на кинематографистите на Руската федерация, народният артист на Руската федерация Никита Михалков, който е сред доверените представители на президента на Русия. Михалков споделя пред ТАСС мислите си не само за киното, но и за военната операция в Украйна, както и за творци като Алла Пугачова и отношението на руснаците към тях.
За спецоперацията и „Бесогон TV“
— Никита Сергеевич, да започнем с последните новини – „Бесогон“ TV е блокиран в YouTube…
— Абсолютно.
— И как го приехте?
— Изобщо не ме интересува. Нашите врагове не могат да направят друго и според тях са постъпили правилно, като го блокираха. Казах ви, че ако врагът не се предаде, го унищожават. Само че ние трябва да гледаме огледално на това и да постъпваме точно по същия начин с тях.
— Какво може да се направи?
— Трябва да закрием и техните канали от този вид. А за нашето съдържание си имаме собствени платформи, национални… контролирани от нас и работещи в съответствие с нашето законодателство и нашите интереси.
— От февруари 2022 г. аудиторията на вашия канал се увеличи или обратно – намаля? Някаква статистика?
— Определено се е увеличил. Всеки „Бесогон“ – ако броим повторенията – се гледа от около 10-13 милиона души. Само по време на празниците повторенията на „Бесогон“ бяха гледани от почти 29 милиона души, въпреки че други канали също работеха и имаше много развлекателни програми. Като цяло аудиторията на „Бесогон“ непрекъснато се увеличава от 2014 г., когато започнахме да говорим съвсем определено и открито за случващото се в Донбас.
— Всички знаят, че имате ясна позиция по спецоперацията. Без никакви „дясно-ляво“. Не се ли е случвало да ви кажат: „Никита Сергеевич, хайде по-тихо“?
— Не. Никога. Защото, когато ми кажат „мълчи“, аз им казвам къде трябва да отидат, където ще бъде по-тихо.
— Значи няма негативизъм към вас?
— Има много негативизъм към мен. Винаги го е имало – желанието да ме ухапят, да ме обидят, да ме унижат, да ме отрекат, да ми посегнат. Моят филм „Свой сред чужди, чужд сред свои” по същество се превърна в марката на живота ми. Но аз свикнах с това. И най-важното е, че враговете също свикнаха с това. Става им безинтересно да ме пипат. Единственото, в което съм сигурен е, че държавата и въобще разумните хора трябва да бъдат по-непримирими.
Всички тези приказки за това какво ще се „разсее“ по някакъв начин, може би да изчакаме – всичко е в полза на бедните. Ние не сме пощадени. Атаката не е срещу нас, а срещу цивилизацията.
Много смело и много компетентно, дълго време те се изправяха срещу славяните, практически роднини. И сега, когато затворниците бяха прехвърлени в Украйна, мнозинството с руски фамилии бяха сменени и отново ще им дадат оръжие и ще ги карат да се бият с нас, за да нямат право децата и внуците им да говорят на родния си руски език.
— Имате ли представа колко дълго ще продължи това и кога ще свърши?
— Мисля, че това ще приключи, когато петата колона в Русия бъде разкрита и неутрализирана. Тук става въпрос не за това да обвиняваме някого, а за саботажа, който съществува, и за подривната работа, която се извършва в страната, като например случилото се в Дагестан (бунт на летището – бел. ТАСС) или в Башкирия, където удрят най-болните точки, откъдето се контролира миграцията…
Дори едно френско списание пише, че агресивният ислямизъм в страните, от които идват мигрантите, е много по-слаб от този, който вирее у нас и който се култивира от тях тук. Тази междурелигиозна либерализация, възможността за създаване на организации, които живеят според вътрешните си закони, изграждат живота си така, както биха го изградили там, спазват своите закони, които са донесли тук и са станали над законите на страната, корупцията, свързана с всичко това процеси, корупционни служители, незаконно издаване на документи за подкупи… И в същото време абсолютно безпрецедентно забавяне на възможността за получаване на паспорт за рускоговорящи хора, които бягат от потисничеството в републиките, където става все по-трудно и опасни за живота им. Ако държавата не намери начин да се пребори с това, проблемът може да стане необратим.
— Ами ако дадете примери?
— Те са много. Съвсем наскоро в Санкт Петербург сополиви блогъри от сцената ругаеха страната и руския народ. Когато концертът им беше прекъснат, на следващия ден майката на Гога Меладзе спокойно взе сина си от полицията. Защо? Тя обясни, че той е непълнолетен. Това означава, че трябва да ги лишим от гражданство, да им отнемем паспортите и да ги изгоним от страната. Властите трябва да създадат мощен мобилен механизъм, който да работи отговорно и безкомпромисно в цялата страна. Разбирам, че това, което казвам, може да остане на думи, но ако силовите структури не започнат тази работа със себе си, тогава всички наши оплаквания и съвети са празни думи.
Трябва най-накрая да разберем, че всичко това не се случва някъде, а тук, до нас, с нас.
И в този смисъл не трябва да се притесняваме да се учим от другите, в противен случай ще ни сполети съдбата на Украйна, която продаде на черния пазар доставените ѝ оръжия и доведе корупцията дотам, че трябва да платиш пари, за да те изнесат ранен от бойното поле. Не бива да се допуска летаргията и несигурността на държавата да доведат хората дотам, че да трябва сами да решават тези въпроси. Това е пътят към хаоса, към гражданската война, към смъртта.
За Алла Пугачова и желанието да работи с онези, които бяха против специалната военна операция
— Да поговорим за културните дейци. Цензурата в Русия е забранена със закон. Мислите ли, че след като тече спецоперация, няма нужда да се връща цензурата?
— Има закони, одобрени и внесени в Държавната дума. Наказания за унижение или фалшива информация за армията. И така нататък и така нататък. Вместо да го наричаме цензура, трябва просто да приемем закон, да разширим и обясним за какво можеш да бъдеш наказан. И, разбира се, особено значение и внимание към всичко това трябва да има именно по времето, когато страната води военни действия.
— Ами интелигенцията?
— Това е въпрос, който се обсъжда непрекъснато сега: „Те изразиха своето отношение…“ Имам един много прост въпрос: Вие изразихте отношението си към СВО, а в същото време не изразихте отношението си към това, че за осем години се появи Алеята на ангелите, когато бяха убити деца и старици. Това не го ли видяхте или какво? Не ви пукаше през всичките тези години. Защо сега изразихте отношението си към това? Да, защото когато Донбас беше бомбардиран, нищо не ви заплашваше, беше далеч, но когато ние влязохме на територията на Донбас, за да го защитим, и западният свят се надигна срещу нас, вие бяхте застрашени да загубите това, което не искате да загубите, което можете да пипнете с ръце.
— Президентът на Русия наскоро каза, че все повече хора сред заминалите някога по различни причини искат да се върнат в родината си. Според вас, например, ако Алла Пугачова се върне, ще може ли да заеме същото място, което имаше преди да замине?
— Никога. Тя никога няма да заеме същото място, което е заемала. Ако продължи да живее в страната на Рубльовка, или в страната на Жуковка, или в страната на Барвиха, тогава там всичко ще бъде, както е било. Това са хора, които съвсем спокойно могат да минат без Челябинск, без Мурманск, без Владивосток, без Кострома. Справиха се и без всичко това. Те отиваха на концерти, получаваха си парите, участваха в корпоративни събития и се връщаха в именията си, в гнездата си. Канеха подбраните си приятели. Когато президентът казва: „Върнете се“, мисля, че го казва, защото не изпитва лично негативни чувства към тях. Може ли това да се случи? Може.
— Но готов ли сте да работите с хора, които са напуснали?
— С тези, които се върнаха със същия вътрешен товар, с който напуснаха Русия – не. Но ето – Ира Горбачова, която се снима при нас, изигра котка в „Бременските музиканти“. Тя се противопостави на спецоперацията още в началото. И по-късно видях интервю, в което Ира говори за това какво се е случило с нея, как се е променила. Освен това това не беше извинение или обяснение за президентската администрация. Тя просто разказа за движението на душата си, какво се е случило с нея през това време и защо е променила гледната си точка. И аз й вярвам.
— Значи сте готов да работите с нея?
— Готов съм да работя с нея. Готов съм да работя с хора, които разбирам и уважавам. И това, което Ира каза преди и това, което казва сега, не е защото тя, така да се каже, пребледня и се уплаши. Но защото се е променила вътрешно. Брат ми също промени гледната си точка по много начини от тази, която имаше преди 20 или 30 години. Не мога да работя без уважение към човек.
— И смятате ли, че е трудно да работите сега, като имате различна гледна точка от мнозинството?
— Помните ли „философския кораб“? Когато хора като Шмелев, или Рахманинов, или Бунин, Илин си тръгнаха. Цветът на нацията, велики художници, писатели, музиканти. Каква култура създадоха за руската диаспора! И какво сътвориха сега тези заминали? Спомени за страната им, която не ги е изгонила, но пак я хулят? Те си тръгнаха сами. Е, какво могат да кажат? До края на живота си великите художници, насилствено изгонени от Русия, създадоха най-великите произведения, чиято същност беше Русия, която ги изгони, любовта им към която не се притъпи, а напротив.
Не мисля, че Шмелев или Бунин са написали своето „Лято Господне“ или „Тъмни алеи“, без да са били изгонени от страната. Именно нейната загуба засили тази тяхна несподелена любов, която се върна при тях десетилетия по-късно.
Ще остане ли в историята на Русия нещо от това, което са направили и правят днес онези, които са си тръгнали по собствено желание? И въобще в историята. Греша ли?
За фарисейството, Лепс и Слепаков
— Тези, които са против СВО, започнаха да се появяват значително по-малко на екрана. Те не могат да действат или да действат? Според Вас правилно ли е това?
— Кажете ми, моля, когато човек знае, че много близо до него се убиват негови сънародници, които абсолютно справедливо се борят за своята истина, за истината на вашата страна, честно ли е това спрямо човека, който седи в окопа? И ти плащат в държавния театър или по телевизията. Ще ми кажат – да, всеки си върши работата. Съгласен съм с това. Но просто, каквото и да правите, помнете какво се случва само на няколкостотин километра от вас.
В руския характер състраданието и справедливостта са много важни неща. От друга страна е лицемерие да отидеш да говориш в болница по нечие желание. Някой го прави, като Лепс, защото не може да не го прави, той мисли и говори по същия начин и го има в себе си от самото начало, не са го насилвали, не са му казвали „или-или“, като много други. И някой отива там, защото му е поставено условие. И тогава такива пътувания, мисля, са вредни. Защото това е несправедливо към нашите войници. Смятам, че в случая е абсолютно вредно шефовете да казват: „Хайде, отивай и тогава ще правиш концерти“.
— Така ли казват?
— Да, и това е лошо. В крайна сметка, като ни принуждават да правим това, кого заблуждаваме? Тези, при които ще дойдат. Подвеждаме тези, на които те ще отидат да играят там, за да продължат кариерата си тук. Ние ги мамим!
Между другото, много съжалявам, че Слепаков напусна (признат за чуждестранен агент в Руската федерация – бел. ТАСС) . Той е талантлив човек. Неговата лента „Домашен арест” е прекрасна, тя е модерен Гогол. Не мога да кажа, че бях приятел със Слепаков, но му симпатизирах. Съжалявам. Може ли да се реализира там? Не. Но, да кажем, ако Слепаков дойде и каже: „Аз съм такъв идиот! Не мога да живея там. Няма какво да говоря там, няма с кого да говоря там. Цялата ми история, всичко, което е мое, е тук. Сгреших…” Може би, ако разбирах Слепаков, щях да работя с него. Но разбирайки го. Но с пътуващите напред-назад – не.
За „Евразийския Оскар“ и Московския международен филмов фестивал
— Трябва ли Московският филмов фестивал и „Златният орел“ да се проведат по време на военни действия? Не мислите ли, че това е „пир по време на чума“?
— Въпросът е, че тогава театрите не трябва да са отворени, хората не трябва да ходят на кино. И по време на Великата отечествена война ходиха. Спомнете си кога е написана 7-та симфония на Шостакович.
Зависи. Не можете да сравните „голото парти“ с Московския международен филмов фестивал, където зрителите могат да гледат добро, сериозно кино от световна класа. Възможно е непровеждане на фестивала поради форсмажорни обстоятелства. Но това е война. Ние не сме обявили война. Що се отнася до „Златния орел“, това е академична награда.
— Напредва ли „Евразийският Оскар“?
— Създадена е комисия. Това беше моето предложение, то беше подкрепено и от Путин, и от другаря Си, и от премиера Мишустин. Това е изпратено до Министерството на културата. Ние сме дали нашите предложения за правилник от Съюза на кинематографистите, чакаме.
— Кога ще бъдат наградени?
— Идеалният вариант би бил тази година поне да създадем академията и да започнем да работим.
За новия филм, руското кино и филмите за Северния военен окръг
— Изпуснахте толкова странна фраза на Културния форум, че смятате да снимате нов филм, но не разкрихте нищо – за какво е, какъв е филмът. Може ли поне да подскажете?
— Наистина, странна фраза за режисьор (смее се). Ако кажа, че ще правя офталмологична операция на някого… Разбирате ли, усещането ще бъде много амбивалентно. Можете да снимате например „Кройцеровата соната“. Гениално произведение, фантастична актьорска игра. Можете да получите естетическо удоволствие от това и да заснемете тази снимка днес. Можете да се втурнете да снимате модерен филм за войната, но големите неща се виждат от разстояние. И, между другото, осмислям това в „Бесогон“. Имаме прекрасен сценарий, наречен „Шоколадов револвер“, който не започнахме да снимаме, защото започна пандемията.
— Все още ли искате да се върнете към тази идея?
— Не, не. В САЩ се случват много действия и, както разбирате, днес не е най-доброто време за работа там. Но в Русия има прекрасни сцени, за които съжалявам невероятно. Мисля как да формулирам концепцията за търсенето на смисъл от страна на човек. В същото време в главата ми се въртят четири сюжета, които бих искал да комбинирам. Това е едновременно психологическа драма и много тежък екшън филм. Трудно, като „Самурай“ на Мелвил.
Говоря за филм, който бих искал да направя, използвайки това, което вече съществува. Там просто има много важни теми. Но трябва да се роди. Писането на сценарий не е трудно. Но трябва да има чувството: „Сега или никога“. И това чувство идва. Но все още не е формулирано.
— Правилно ли разбирам, че според вас е твърде рано да се правят филми за специални операции и трябва да мине време?
— Мисля, че за някои това време вече е настъпило. За тези, които са били там и които са там сега. Там има един прекрасен човек, който просто си пише бележки, дневник. Там има невероятни неща. И някой може да го свали. Има нещо удивително: ако не бяха украинци, а румънци, българи, германци – да. Но като знам, че с такава снимка ще увелича още повече тази разлика, просто не мога да си го позволя. Въпреки факта, че не изпитвам, както разбирате, никакво уважение нито към Зеленски, нито към Буданов, нито към тези нацистки измамници, крадци и убийци.
— По време на Великата отечествена война комедиите и филмите с Любов Орлова бяха търсени…
— Не е задължително. Защо? „Двама бойци“, „Кораби щурмуват бастионите“.
— Междувременно всички гледат „Думата на момчето“, хората имат малко по-различен акцент.
— Но въпреки това гледат и „Холоп-2“. И между другото „The Boy’s Word” е много добър филм. И тази лента говори за време, което няма нужда да идва. Когато родителите се оплакват, че децата им са го погледнали и са решили да направят същото, това означава, че родителите са лайна. Те са възпитали децата си погрешно. Децата трябва да разберат, че това не е възможно. И Крижовников вмъква съдбите на тези момчета в надписите. Кой разстрелян, кой умрял, кой вкаран в затвора. Това трябва да е отрезвяващо. Това е много добре направен филм и много полезен.
— Какви други филми са необходими сега, предвид цялата ситуация?
— Във всеки един момент са необходими само тези ленти, в които има търсене на смисъл.
— А ако говорим за жанрове?
— Изобщо няма значение. С какво спечели „Холоп“? Абсолютно правилно изчисление. Просто хората не могат да понасят големите и богатите. Той гледа с удоволствие как клетия герой Бикович го бичуват в конюшнята. И ходи да го гледа три пъти. Все още не съм гледал втората част, така че не мога да кажа нищо за нея. Знам, че се харесва на публиката.
— Вие сте довереник на Владимир Путин. Никита Сергеевич, смятате ли, че сега е трудно на президента?
— Със сигурност. Но това е моята гледна точка. Представяте ли си колко е трудно за ръководител на държава, който няма с кого и за какво да говори с други държавни ръководители, освен с двама-трима души? За нищо! Представяте ли си какво е да поемеш изцяло отговорността да кажеш: „Напред!“ и да кажеш на Дубровка: „Върви в атака!“. При равни други условия – деликатност, политическа коректност, всичко, което е външно – съдбата те изправя пред решение и само ти можеш да вземеш това решение, от което зависят животите на други хора, живота на държавата. Това е абсолютно невероятно.
Каква енергия трябва да събереш в себе си – може би енергията на предците си, не знам на кого – за да се изправиш в цял ръст срещу огромната химера, която е убедила хората, че може да се разрешат еднополовите бракове, че жените могат да бъдат свещеници, че в училище може да се комбинират женски и мъжки тоалетни, отчитайки интересите на неопределилите се трансджендъри, че децата могат да бъдат кастрирани, че войници или деца, които все още не са умрели, могат да бъдат транспортирани и техните органи отнети, че е възможно да се лъже за броя на смъртните случаи, че вече убитите могат да бъдат обявени за изчезнали, за да не се плати на семействата, че може да взривиш газопровода, който храни, пои и помага на твоите съюзници да живеят. И всички го приемат като нещо правилно. Така че трябва да се противопоставиш на това. Да кажеш: „Ние не го правим.“
— Страх ли ви е?
— Аз съм жив човек. Страхувам се. Но тук въпросът не е толкова страхът, колкото какво да правим. И съм абсолютно сигурен: ако не бяхме започнали тази военна операция първи, щеше да е катастрофа, но много хора казаха: „Ами нека започнат“. Да, но ако те започнат, тогава всичко това ще се пренесе със страшна кръв в нашите територии и никой никога няма да им докаже, че не сме ние започнали. Никой нямаше да повярва, защото вярваха, че ние сами сме взривили нашия газопровод, че ние сме свалили малайзийския Боинг, че ние сме направили Буча.
Да, но ако те бяха започнали, тя щеше да се пренесе със страшна кръв на нашите територии и никой никога нямаше да им докаже, че не ние сме я започнали. Никой нямаше да повярва, защото те вярваха, че ние сами сме си взривили газопровода, че ние сме свалили малайзийския „Боинг“, че Буча е наше дело.
В нашия „Бесогон” се опитваме да опровергаем с факти тази категорична лъжа. Мисля, че нашият „Бесогон” беше закрит точно сега и точно преди изборите, защото той набира все повече сила именно от гледна точка на документално потвърждение. Ние казваме истината, в която вярваме. И тази истина, убеден съм, е необходима на нашите граждани и е много опасна за онези, които вярват в лъжи, защото да не вярваш в лъжите, с които е пълен западният свят, е просто опасно. Затова вярвам в нашите зрители и съюзници и се надявам, че ще създадем всички условия те да не ни изпускат от поглед.
източник: ТАСС; превод и редакция: BIG5