Битката за Сталинград, която обръща хода на Втората световна война

0
29

 

На 2 февруари 1943 г. завършва настъпателният етап от Сталинградската битка, която дава началото на постепенното изтласкване на Вермахта от съветските територии, окупирани през 1941-1942 г.

Германската офанзива на 6-а армия под командването на фелдмаршал Фридрих Паулус е рискована още от самото начало заради твърде дългите снабдителни пътища. Тя започва в средата на август 1942 г., близо година след германското нападение над Съветския съюз. Хитлер смята, че Червената армия е на края на силите си. Германците успяват да завладеят по-голямата част от града до средата на ноември въпреки съпротивата, която оказват руснаците. Съветската армия започва контраофанзива на два фронта.

Сталинградската битка условно се дели на два периода: отбранителен (17 юли – 18 ноември 1942) и настъпателен (19 ноември 1942-2 февруари 1943). Тя се определя като един от преломните моменти в хода на Втората световна война, ключов фактор за победата над Третия райх. Силите на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония), губят около една четвърт от личния си състав.

В световната историография няма еднозначно разбиране за значението на Сталинградската битка.

В „Български бюлетин“ на БТА постъпват съобщения за сраженията в Сталинград, някои от които публикуваме:

Главна квартира на Фюрера, 1 февруари 1943 г. /ГТА/ – Върховното командване на германските въоръжени сили съобщава;

В Сталинград съпротивата на войсковата част от шестата армия, която част се сражаваше южно от града под командването на генерал фелдмаршал Паулус, след повече от двумесечна героична съпротива е сломена под огромното превъзходство на противника.

Войсковата част, която се сражава северно от града под командването на генерал от пехотата Щрекер, продължава да се държи. Тя отблъсва силни неприятелски нападения, отчасти с контранападения. В другите невралгични пунктове на голямата отбранителна битка сраженията продължават със същата сила.

Опитите на противника за пребиване на отбранителните позиции в северен Кавказ пропаднаха.

Между Кавказ и долното течение на Дон се водят сражения между нашите ариергардни части и настъпващия бавно противник, който, обаче, не е в състояние да пречи на движенията на ядрото на нашите войски.

На фронта при Донец и югозападно от Воронеж се водят тежки сражения, които още продължават.

Близо до езерото Ладога противникът предприе контранападения с по-малобройни части, след като бе предприел тежки загуби през предишния ден. Всички неприятелски контранападения бяха отблъснати.

От 21 до 31 януари германските войски разрушиха, взеха или извадиха от строя 517 неприятелски бойни коли на източния фронт…

***

Берлин, 1 февруари 1943 г. /Интеринф/- Както бе съобщено в днешното официално комюнике, германската войскова част, която се сражаваше в развалините на зданието на ГПУ накрая бе сравнена от съкрушаващото превъзходство на противника, след като се съпротивлява до последния куршум.

Берлинските меродавни среди заявяват, по повод съветските съобщения относно маршал фон Паулус, според които той и неговият щаб били пленени, че тия съобщения са толкова верни, колкото и ония, разпространени през миналата седмица и в които се твърдеше, че маршал фон Паулус и неговият щаб били избягали.

Според най-последните съобщения, получени в Берлин от германските войски, сражаващите се в южната част на Сталинград, маршал фон Паулус е бил тежко ранен, сражавайки се всред своите войници.

***

Главна квартира на Фюрера, 2 февруари 1943 г. /ГТА/ – Върховното командване на германските въоръжени сили съобщава:

В Сталинград противникът поднови нападението срещу последното укрепление на защитниците на заводите за трактори, след много силна артилерийска подготовка и войски с грамадно числено превъзходство. След като нашите войски, които се защитаваха с примерен героизъм, бяха изразходвали почти всичките си бойни припаси, противникът успя през нощта да направи пробив на няколко места и да хвърли във въздуха околовръстните укрепления на 11-я армейски корпус, който до тогава се държеше твърдо.

***

Берлин, 2 февруари 1943 г. /ГТА/ – През време на ожесточените сражения в Сталинград генерал-лейтенант фон Хартман и генерал-майор Щемпел, и двамата кавалери на Кавалерския кръст на Железния кръст загинаха начело на своите войски след една съпротива, която трая няколко седмици срещу огромното числено превъзходство на противника.

***

Берлин, 2 февруари 1943 г. /Интеринф/.- Международната осведомителна служба съобщава следното по положението на източния фронт:

След отиващата до най-висш героизъм борба, издържани от германската група южната част на Сталинград, болшевишките войски съсредоточили още от 31 януари събраните си ударни войски срещу отбраните на северния участък. До вчера войсковите части командвани от генерал Щрекер, могли да провеждат отбранителните си действия чрез умерени нападения и то така енергично предприемани, че те успели да вземат със сила още редица неприятелски блокхауси и местонахождения и да отблъснат на други пунктове болшевишките войски, нанасяйки им тежки загуби. През нощта срещу 1 февруари, болшевиките войски докарали голям брой обсадни оръдия и други тежки батареи, които подложили линията на оказвания от отбранителите отпор на съсредоточения си огън, започнал още от рано вчера сутринта. Тази бомбардировка се превърнала най-сетне в адска стрелба, в която взели участие стотици батареи, гаубици и тежки окопни мортири. Разполагайки с незначителни запаси от муниции, германската артилерия не могла да отвърне успешно по всички пунктове на тоя масов артилерийски огън, при което станало неизбежно даването на много жертви сред отбранителите. Още веднъж цялото пространство от заемани от германските отбранители развалини било разтърсено. Едва когато германските батареи млъкнали, за да запазят последните си гранати за нападението на болшевишките бойни коли, последните започнали да се приближават, минавайки през развалините и смазвайки всичко по пътя си. Но когато те се били укрепили на няколко метра само до германските позиции, те били посрещнати от ожесточения огън на германските войски, стрелящи от своите скривалища и от избите и причинявайки огромни празноти в редовете на нападателите. След многочасова ожесточена битка, отбранителите най-после изчерпили почти изцяло мунициите си и едва тогава нападението на болшевишките войски им позволи да спечелят бавно теренът. Но отбранителите на Сталинград продължавали да оказват отпор, бранейки се срещу червената войска във фабриката за трактори и във фабриката за произвеждане на топове, въпреки огромното числено превъзходство на неприятеля. Не можейки да спрат действията на болшевишките пехотни части, те обаче са успявали да се задържат на голям брой малки позиции в дълбочина, докато нощта временно турила край на тая неравна борба.

***

Главна квартира на фюрера, 3 февруари 1943 г. /ГТА/ – Специално комюнике. Върховното командване на германските въоръжени сили съобщават:

Борбата за Сталинград е приключена.

Вярна на своята клетва, 6-а армия, под безупречното командване на Маршал Паулус бе повалена от численето превъзходство на противника и поради неприятните за нея условия. Нейната съдба бе споделена от една дивизия от противовъздушната отбрана на германските въздушни сили, от две румънски дивизии и от един хърватски полк, които се сражаваха до последна възможност при примерно братство по оръжие. Не може още да се опише начинът, по който са се развили военните действия, които завършиха с тоя резултат. Обаче, може да се каже още сега, че пожертването на тая армия не бе напразно и че тя изпълни историческата си европейска задача и като крепост тя смазваше цели седмици нападенията на шест съветски армии.

Напълно обкръжена от противника, шестата армия задържаща мощни неприятелски сили няколко седмици, сражавайки се с ожесточение и понасяйки много лишения по тоя начин тя даде време на германското командване да вземе противомерки, чието осъществяване беше от решително значение за съдбата на целия източен фронт. От пълно съзнание за значението за задачата, с която тя беше натоварена, шестата армия продължи да се съпротивлява дори когато нашето въздухоплаване не беше вече в състояние да обезпечава продоволстването ѝ по въздуха. Предложението да капитулира, направено на два пъти от противника, беше гордо отхвърлено. Последното сражение стана под знамето с пречупения кръст, което се развяваше над най-големите развалини на Сталинград и от където се виждаше на голямо разстояние. Генерали, офицери, подофицери и войници се сражаваха рамо до рамо до последния куршум. Те загинаха, за да живее Германия. Техният пример ще остане като символ в бъдещето, въпреки всички лъжи на болшевишката пропаганда.

Дивизиите, на шестата армия се сформират вече наново.

***

Берлин, 4 февруари 1943 г. /ГТА/ – Комюникето на върховното командване на германските въоръжени сили, в което се съобщава за края на борбата в Сталинград, бе узнато най-напред от германския народ по радиото. По улиците минувачите се спираха да слушат, със сериозен и решителен израз на лицето. Публиката в ресторантите стана на крака, когато високоговорителите предадоха това съобщение. В ресторантите, както и по улиците, публиката запя националните химни, с ръка вдигната за германския поздрав. След изпълнението на германските национални химни, радиото предаде също националните химни на Румъния и Хърватско, в знак на почит към двете румънски дивизии и хърватския полк, които с вярно братство с Оста, споделиха съдбата на шестата армия до последно издихание.

На конференцията на чуждия печат, извънредното комюнике бе прочетено от един представител на правителството на Райха. Чуждите журналисти веднага станаха прави, за да изслушат текста на комюникето и да отдадат почит на геройството на шестата армия.

Победата в битката за Сталинград от стратегическа се превръща в морална, както за Адолф Хитлер, така и за Йосиф Сталин. Тя е онази повратна точка, която обръща хода на Втората световна война и променя облика на съвременното военно дело.

Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Равносметката след края ѝ е – повече от 800 000 жертви на Оста – убити, ранени, изчезнали или пленени  (германци, румънци, италианци и унгарци). От 91 000 войници, които се предават, само около 5 000 – 6 000 се завръщат по родните си места, останалите умират в съветски затвори и трудови лагери. От съветска страна официалните руски военни историци изчисляват, че в кампанията за защита на града има около 1 100 000 убити, ранени, изчезнали или пленени. Смята се, че жертвите сред цивилното население са около 40 000.

След историческата битката за Сталинград започва нов етап във Втората световна война, който завършва с пълното поражение на Германия.

източник: БТА

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here