Саймън Дигинс: Украйна и Тайванският проток може да се превърнат в големи пожари. Газа – в регионална война

0
6

 

Русия преминава към военна икономика. Не се замисляме още какъв проблем ще ни докара това, отбелязва британският експерт

 

„В предвоенни времена сме“, заяви през седмицата британският полковник от запаса Саймън Дигинс – бивш военен аташе в Афганистан, а сега анализатор по въпросите на отбраната. Тезата на полковник Дигинс е, че руската агресия срещу Украйна показва, че някои гледат на войната като на политически инструмент – инструмент за промяна на световния ред в своя полза. И че вече не е валидна презумпцията срещу използване на сила, ако не е за отбрана – което беше в основата на световния ред след Втората световна война.

„Важно е да се отбележи, че хората обикновено гледат на военните способности като брой танкове, самолети и други оръжия. И ако смятат, че те няма да бъдат използвани, освен при отбрана, опасността остава само потенциална. Но ако това внезапно се промени и някои решат, че оръжията трябва да се използват за решаване на спорове, за реваншистки цели, за преначертаване на граници, за промяна на световния ред след 1945 година – тогава се губи мярата. Точно това прави Путин“, смята Дигинс.

„На Западна Европа ѝ отне известно време да го проумее. Защото преди нахлуването в Украйна през 2022 година, стремежът за преначертаване на граници и експанзионизмът бяха част от живота в Европа, която Великобритания и въобще Западът не разбираха. Непонятно им беше случилото се в Кавказ, нито дори проблемите около Крим и Източна Украйна. Смятахме, че това не е наша работа. Но когато Путин нападна Украйна, най-сетне схванахме. Той ни демонстрира, че е готов да употреби военната си сила по този начин. А веднъж отворил Кутията на Пандора, вече ще смята това за приемлив инструмент за прокарване на националната си политика. Затова имаме голям проблем“, твърди Саймън Дигинс в интервю за БНР и предаването „Събота 150“.

–  Освен вероятността от нова световна война, експертите са на мнение и че не бива да се подценява сериозността от използването на ядрени оръжия.

–  Още в началото на военната си кампания през 2022 година Путин започна да отправя смразяващи кръвта заплахи към Запада. И го последваха някои от най-агресивните руски националисти. Мозъчни тръстове и хора от вътрешния кръг на Путин започнаха да публикуват снимки и анимации с някои от най-новите им оръжейни системи. Например с това, което наричат „Сатана“ (междуконтиненталната балистична ракета „Сармат“). За нея Путин казва, че е убиец на държави, а не просто на градове. Анимацията беше ужасяваща! Ракети падат в Атлантическия океан и в Ирландско море – близо до Великобритания. При поразяването на набелязаните координати се надига цунами и унищожава страната. Това е един вид стратегическо предупреждение.

Освен това, в началото на 2022-ра руснаците извадиха от базите им в Мурманск и Архангелск атомните си подводници, въоръжени с балистични ракети. Тази демонстрация беше стратегическа заплаха срещу нас. Междувременно започнаха отново да говорят за използване на тактически ядрени оръжия – по-скоро срещу Украйна, с цел пробив на отбраната ѝ и създаване на простор за офанзива. Тактическите ракети винаги са били част от военната доктрина на Съветския съюз, а сега и на Русия. Западът от своя страна винаги е смятал евентуално използване на тактическите си ядрени оръжия за предшестващо употреба на стратегически ракети. С други думи, едното почти безусловно води до пускането в действие на другото, което е несравнимо по-разрушително. Руснаците разбират по друг начин нещата. За тях тактическото оръжие е само стъпало, но не и стълба. Ако се използва такова, значи отговорът е със същото. Така че, има разминаване в доктрините и разбиранията на Запада и на Русия за ядреното оръжие и това е много опасно. Защото може да се стигне до ситуация, в която едната страна прави нещо, с което смята, че не прекрачва границите на допустимото, докато другата не го приема по този начин.

–  Мнозина изтъкват също, че голямата разлика сега и годините 1914-а и 1939-а е фактът, че всички големи сили разполагат с ядрени оръжия.

–  Да, така е. Както знаем, американците се готвят да върнат във Великобритания част от ядрените си оръжия. Нямаше да го правят, ако не смятаха сериозно, че Русия допуска възможността да използва такива оръжия. Но тук не става дума само за това и за отварянето на Кутията на Пандора с използването въобще на сила. Не забравяйте, че заради загубите на жива сила и техника в рамките на офанзивата си срещу Украйна, Русия преустройва и превъоръжава армията си и всъщност преминава към военна икономика. А ние дори не се замисляме още какъв проблем ще ни докара това.

Делът от брутния си вътрешен продукт, който Русия харчи за отбрана, е увеличен от 3% през 2022 година до близо 6% днес. В същото време – въпреки санкциите – руската икономика продължава да расте. И ето ви един сценарий: до година или две в Украйна се стига някак до патова ситуация, защото не смятам, че украинците разполагат с необходимите ресурси, за да проведат успешна контраофанзива срещу Русия, а руснаците решават, че са взели достатъчно – Крим, Донецк, Луганск – и не им трябва друго. Патова ситуация, но вече с реорганизирана и превъоръжена руска армия.

А и икономиката на Русия ще е вече военно ориентирана и може би след 3 до 5 години ще разполагат с въоръжени сили, готови да отидат където и да си избере Путин да ги прати. А европейците ще се чудят как да се оправят. Във Великобритания например, която харчи повече от доста други страни за отбрана, тези разходи са едва 2,2 на сто от брутния вътрешен продукт. Не е малко – все пак сме богата държава, но в този процент са включени и неща като пенсиите на офицерите от резерва. Е, това не способства точно за подобряване на боеспособността.

–  Украйна и Тайван са сочени като най-възможни арени за избухване на световна война, не толкова Газа. Но дали това наистина е така?

–  Мисля, че Газа има потенциал да бъде огнище за регионална война, но не непременно за световна. Често използвам примера със Сирия, защото Сирия е много странна държава в момента. Има някакво подобие на правителство на Башар ал Асад, което контролира части от страната. Но в Сирия има и руски военни бази, и американски, има и проирански групировки. Всички съжителстват там след случилото се в Ирак. А иранците? Забележете какво правят те. Настрана от познатата пропагандна реторика за „смърт на Америка“ и „смърт на Израел“, през последните дни непрекъснато повтарят: „Всички ще се бием, ако трябва, но не искаме война с Америка. Докато Украйна и Тайванският проток може да се превърнат в големи пожари, които да разпалят световна война, ескалацията в Близкия изток има само регионален потенциал.

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here