Вкарани в затвора като колаборационисти: историите на хора, които са се озовали в затвора
Автор: Шон Уокър, с фотографии на Миша Фридман, theguardian.com
Тяхното общество не изпитва особено съчувствие към тях, но редките интервюта със затворници, осъдени защото са помагали на руснаците, разкриват комплексна картина на войната
Дългогодишен поддръжник на Русия, който споделя класифицирана информация за движенията на украинските войски. Жена, която казва, че съпругът ѝ тайно е пращал информация и карти на руснаците, използвайки нейния телефон. Друга жена, станала жертва на онлайн флирт, който се оказал уловка на руското разузнаване.
Един по един затворниците влизат в стаята за посетители, за да разкажат историите си. Жените са облечени в затворнически униформи с дебели сиви зимни палта, косите им са увити с шалове, а мъжете носят регламентирани кафяви гащеризони. Всички те излежават присъди за едно или две престъпления според украинския закон: сътрудничество с вражеската държава Русия, или предоставяне на врага на информация за движенията на украинските войски.
Украинските служби за сигурност казват, че са образували над 8 100 наказателни производства, „свързани с колаборация и подпомагане на държавата-агресор“, а украинците, осъдени по тези дела, са държани само в определени затвори, където са отделени от другите затворници. „Гардиън“ получи рядък достъп до два от тези затвори – един за мъже и един за жени – при условие, че местонахождението им няма да бъде разкривано.
Интервютата се проведоха в присъствието на пазач от затвора, но участието беше доброволно. Някои затворници не пожелаха изобщо да бъдат интервюирани, други разказаха историите си при условие за анонимност, а мнозина бяха готови да говорят открито и да бъдат снимани.
Повечето от високопоставените предатели са успели да избягат в Русия, което означава, че предимно сътрудници от по-ниските нива се намират в затвора. Докато Русия продължава да нанася удари по Украйна, причинявайки смърт и мизерия, тези хора получават оскъдно съчувствие, както свидетелства един от мъжете затворници с 12-годишна присъда, който се съгласи да бъде сниман, но отказа да сподели името си.
Бил е нападан от съкилийниците си по време на предварителния арест. Татуирали думата „орка“ – широко употребяван в Украйна пейоративен израз за руските войници – на челото му.
Сред тези затворници има различни нюанси на вината. Някои от тях открито са изложили украински животи на риск, предавайки информация и координати на руснаците. В други случаи – като например жената, осъдена на пет години за оказване на логистична помощ по време на фалшивия референдум, който Русия проведе в Херсонска област – фактите по делото описват трудните решения, които хората са били принудени да вземат, когато са се сблъскали с окупационна сила, заявила, че е там, за да остане.
Всяка от историите е различна, но взети заедно те хвърлят светлина върху един напълно скрит елемент от войната на Русия в Украйна: съдбата на местните помощници на Москва.
Анюта Холомб, 30 г., която е в наказателна колония заедно с двегодишната си дъщеря
Анюта Холомб изпълнявала поръчка в банка в Часов Яр, близо до фронтовата линия в Донбас, когато службите за сигурност на Украйна я арестуват през декември 2022 година. Те отвеждат трийсетгодишната жена до дома ѝ и откриват скрийншотове на карти с отбелязани върху тях позициите на украинските сили и изпратени в Телеграм на руски номер.
Съпругът ѝ също е арестуван. Холомб се е омъжила за него през 2019 г., скоро след като е бил освободен от затвора. Лежал е пет години за сътрудничество с така наречената Донецка народна република. Тя твърди, че никога не говори за политика с мъжа си, описва себе си като изключително аполитична и фокусирана основно в отглеждането на дъщеря им, която е родена през 2021 година. „Разбира се, че исках да бъда част от Украйна, но най-важното беше да има работа и децата ни да са живи и близо до нас“, казва тя.
През юни 2022 г. бащата на съпруга ѝ е убит от руска атака, разказва тя. Въпреки това съпругът ѝ продължава да изпраща снимки от телефона си на „момиче в Донецк“, за което украинските власти предполагат, че е работило в някакво качество за руското разузнаване. Компрометиращи материали са били намерени и в нейния телефон, казва Холомб. Тя твърди, че съпругът ѝ е използвал и нейния телефон, правейки се, че играе на игри. „Не знаех нищо за това. Но той реши да свидетелства срещу мен, за да ни разменят заедно като семейство“, разказва тя.
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
Холомб ни казва, че е признала вината си, защото е смятала, че няма избор. Била е осъдена на 15 години затвор. В момента е в затвора с двегодишната си дъщеря, но след третия му рожден ден, детето ще бъде взето от нея. „Всички бяха шокирани от присъдата. Майка ми нае адвокат, подадохме обжалване, но беше твърде късно“, каза тя.
Сега Холомб е подписала искане да бъде разменена при размяна на затворници и изпратена в Русия, смятайки че това е най-добрата възможност да бъде освободена. Кракът ѝ никога преди не е стъпвал в Русия.
Валентин Морои, 52 г., работник във фаянсов завод в Донецка област
Мнозина от интервюираните от „Гардиън“ настояваха, че техните невинни действия са били погрешно интерпретирани и след това са били притиснати да направят самопризнания. Валентин Морои, 52-годишен от Словянск, каза, че просто е снимал склада, в който работи, за да докаже, че всичко е обезопасено, и след това е изпратил снимките на шефа си, който е бил в Русия. СБУ са приели това като доказателство, че той изпраща класифицирана информация на руското разузнаване, твърди той.
Константин Ванин, 34 г., който е осъден на 8 години за разкриване на местонахождението на военни части
Константин Ванин, 34-годишен учител по география и физика от Словянск, е задържан докато карал през фронтовата линия край Бахмут, за да стигне при свои приятели в Крим, както той казва. „Животът е по-спокоен и по-стабилен от другата страна“, казва той и твърди, че не е споделял никаква информация за позициите на украинската армия. Казва, че е признал вина под натиск.
Юри Цибулски, 57 г., от Бахмут, който продължава да подкрепя Русия
Има обаче и открити и неподправени поддръжници на Русия. „Моите родители ме възпитаха да се боря срещу фашизма, а тук е фашизъм“, казва 57-годишният Юри Цибулски от Бахмут, който е получил 13-годишна присъда за измяна. Той е признал, че е споделял информация за движенията на украинските войски.
Семейството на Оксана Кузмич казва, че тя е била твърдо про-Украйна. Съпругът ѝ се е сражавал по време на конфликта в Донбас през 2014-2015 г., но след службата му е било трудно да се адаптира и е починал няколко години по-късно. Множество нейни близки роднини в момента служат в украинската армия.
47-годишната жена, която сега излежава първата година от петгодишната си присъда, е останала в селището Новоолександривка в Херсонска област, когато руснаците го окупират бързо след началото на пълномащабната война, за да се грижи за свекърва си, която е неподвижна. В края на септември 2022 г. руснаците провеждат фалшив референдум в Херсонска област, за да я обявят за част от Русия. На Кузмич е предложено скромно възнаграждение срещу помощта ѝ за организирането на референдума. „Нямахме пари, затова се съгласих да нося урна, само една избирателна урна на една улица, това беше всичко“, твърди тя.
Седмица по-късно украинската армия освобождава града. Висшите местни помощници на Русия избягват, но Кузмич и други сътрудници от по-ниско ниво остават. Мислят, че не са направили нищо лошо, а и бездруго не искат да ходят в Русия. Няколко седмици по-късно Кузмич е арестувана заедно с още три жени, включително директорката на местното гробище, и са обвинени, че са помагали за незаконен референдум.
Оксана Кузмич, 47 г., която има роднини, служещи в украинската армия
Дъщерята на Кузмич Олга, която в момента живее в Полша, казва: „Тя беше проукраински настроена. Ако бяха проверили телефона ѝ, щяха да открият нашите чатове в Телеграм, в които си пишем помежду си лоши неща за руснаците. Тя знаеше, че руснаците могат да проверят телефона ѝ, но пишеше въпреки това.“
Олга, която успява да се свърже с майка си за кратък телефонен разговор през декември, за първи път, откакто е арестувана, каза, че се тревожи за здравето на майка си и се моли за скорошното ѝ освобождаване.
Повечето от хората, с които „Гардиън“ се срещна, бяха от Донбас или от други места в близост до фронтовата линия, но имаше една жена от Киев. Тя се съгласи да разкаже част от историята си при условие за анонимност.
Разказа ни как в първите дни на войната започнала да разговаря с мъж, който се представил за служител на Федералната служба за безопасност (ФСБ) – руската агенция за сигурност. По онова време тя се борела със стреса от войната и отчаяно искала да напусне Украйна. Непрекъснато спорела със съпруга си, който не искал да замине, когато руснакът се свързал с нея през Телеграм.
„Говорехме за разни неща, за книги, получи се някакъв флирт“, спомня си тя, докато говори тихо и с видимо страдание. Мъжът предлага руснаците да я изтеглят в Русия, да ѝ дадат паспорт и намеква за възможността за романс. Първо обаче тя трябва да снима определени места около Киев, които представляват интерес за руснаците. „Казах, че няма да отида, а той започна да ме изнудва и заплашва. Това беше най-изненадващото нещо – как тонът му се промени за секунда“, казва тя.
Накрая тя е арестувана от СБУ и осъдена на осем години за нелегално споделяне на информация във време на военно положение. „Семейството ми ме отритна, приятелите ми обърнаха гръб. Само съпругът ми – съпругът, от когото исках да избягам – ми протегна ръка за подкрепа и ми прости“, казва тя.
Много от затворниците са подписали документи, с които искат да бъдат разменени с Русия. Някои от тях винаги са мечтали да попаднат там, а други осъзнават, че това е най-добрият им шанс да бъдат освободени преди края на присъдата си.
„Всеки индивидуален случай трябва да бъде обсъден отделно“, каза Олекси Данилов, председателят на Съвета за национална сигурност на Украйна, когато бе попитан за механизма на потенциална размяна. Той обаче каза, че ако Русия направи предложение и хората искат да бъдат разменени, Украйна принципно е готова да им ги даде в замяна на множеството украински цивилни, отвлечени от окупираните територии и държани в руски затвори. За момента обаче няма сериозни сигнали, че Русия има интерес да приеме нисшите си помощници.
Не всички са подписали за размяна. Жената от Киев каза, че има намерение да излежи присъдата си и се разкайва за действията си. „Ненавиждам се заради това, което направих. Направих огромна грешка, от идиотщина. Повярвах им, а те се подиграха с мен“, каза тя.
в превод от „Гласове“
