„От самонадеяност всички смятаха, че Русия може да бъде победена. Ако САЩ спрат доставките на оръжие за Киев, всичко ще приключи до няколко седмици“
Американският телевизионен журналист Тъкър Карлсън публикува на сайта си интервю с руския президент Владимир Путин.
Интервюто продължи 2 часа и 6 минути, като през това време руският лидер отговори на около 60 въпроса, включително различни уточнения от събеседника.
Рускоезичната версия на интервюто с руския президент ще бъде публикувана днес на сайта на Кремъл, предава ТАСС.
Русия никога не е отказвала преговори за Украйна и е уверена, че конфликтът рано или късно ще приключи мирно и отношенията между жителите на двете страни ще бъдат възстановени. Това заяви руският президент Владимир Путин в интервю за Тъкър Карлсън, публикувано на сайта на американския журналист.
Руският лидер обясни на събеседника си какво е денацификация, допусна възможността да бъде освободен обвинения в шпионаж американец Евън Гершкович и сподели мнението си за бизнесмена Илон Мъск.
Ep. 73 The Vladimir Putin Interview pic.twitter.com/67YuZRkfLL
— Tucker Carlson (@TuckerCarlson) February 8, 2024
ТАСС представя акцентите от интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин:
За преговорите за Украйна
Русия никога не е отказвала диалог с Украйна, но след прекратяването на преговорите в Истанбул през март 2022 г. няма да направи първата стъпка: „Защо трябва да се суетим и да поправяме нечии грешки?“
Трябва да се обсъдят условията на споразумението, включително запазване на ситуацията, както е сега: „Това е предмет на преговори, които никой не иска да води с нас, или по-точно искат, но не знаят как. Знам какво искат“, не само го виждам, но знам какво искат, но просто не могат да разберат как да го направят.“
Русия и Украйна рано или късно ще се споразумеят, убеден е Путин.
Защо Лондон прекъсна преговорите в Истанбул
„Кой, по дяволите, знае, аз самият не го разбирам. Имаше общо отношение. По някаква причина всички имаха илюзията, че Русия може да бъде победена на бойното поле – от арогантност, от чисто сърце, но не от страхотен ум.”
За бъдещето на отношенията с украинците
На Запад напразно смятат, че боевете в Украйна „завинаги са отделили една част от руския народ от друга“: „Рано или късно ние така или иначе ще се споразумеем . <…> Може дори звучи странно в днешната ситуация: отношенията между народите така или иначе ще бъдат възстановени „Ще отнеме много време, но ще се възстанови.“
За границите на Украйна
„Украйна в известен смисъл е изкуствена държава, създадена по волята на Сталин“, включително от унгарски, полски и румънски територии.
Президентът обясни на Карлсон значението на думата „украинец“: „Първоначално думата „украинец“ означаваше, че човек живее в покрайнините на държавата, „близо до ръба“ или е ангажиран в гранична служба – по същество. Това не означаваше някаква специална етническа група.“
Путин никога не е обсъждал с унгарския премиер Виктор Орбан възможността за връщане на унгарските земи, прехвърлени на Украйна по времето на Сталин.
Черноморският регион „всъщност никога не е имал историческа връзка с Украйна“, „просто няма какво да се говори“.
За денацификацията
Русия се стреми да гарантира, че в Украйна вече не правят национални герои от онези, които са сътрудничили на Хитлер: „Трябва да се отървем от тези хора, които изоставят тази теория и практика в живота и се опитват да я запазят, това е денацификацията. ” Успяхме да се договорим за това в Истанбул .
За отговорността за украинската криза
„Разбирам, може да се каже, че е наша грешка, че ние <…> с помощта на оръжие решихме да сложим край на тази война <…>, която започна през 2014 г. в Донбас.
Но тогава си струва да си припомним разширяването на НАТО в нарушение на обещанията и базите на алианса на украинска територия: „Нека се върнем към факта, че през 2014 г. в Украйна беше извършен преврат. Няма смисъл, нали? Можем да превъртим това топката напред и назад безкрайно.
За „руската заплаха“
Всички твърдения за „руската заплаха“ са „просто ужасяващи истории за обикновените хора“: „Ние нямаме интереси нито в Полша, нито в Латвия, никъде. <…> Само заплахи.“
За възможността за разговор с Байдън
Путин многократно е предупреждавал президента на САЩ Джо Байдън, че прави „огромна грешка от исторически мащаб <…> като отблъсква Русия“.
Лидерите не са говорили оттогава, но „имат определени контакти“ „чрез различни отдели“. С тяхна помощ Русия обяснява на Съединените щати, че е необходимо да се спре доставката на оръжие на Киев и „всичко ще приключи до няколко седмици“.
За случая Гершкович
Гершкович несъмнено се е занимавал с шпионаж в Русия. Москва е готова да го освободи само „с контрадействие от <…> партньори“: „Направихме толкова много жестове на добра воля, че, струва ми се, изчерпахме всички граници“.
Руските и американските разузнавания преговарят. „Не изключвам <…> г-н Гершкович да се окаже в родината си. Защо не?“
На Запад има хора в затвора, които от гледна точка на Москва „не са свързани с разузнаването“. По-конкретно „човек (може да става дума за предполагаемия руски гражданин Вадим Красиков, осъден в Германия – бел. ТАСС), който по патриотични съображения ликвидира в една от европейските столици бандит“, воювал в Кавказ.
За Северните потоци
Русия не представя на света своите данни за експлозията на „Северен поток“, защото „е много трудно да се победят Съединените щати във войната на пропагандата“: „Можете да се включите в тази работа, но това, както се казва, е по-скъпо за вас самите. <…> За целия свят е толкова ясно какво се случи.“
Относно сътрудничеството с Китай
Твърденията, че сътрудничеството с Китай е опасно за Русия, не са нищо повече от история на ужасите. Европа още по-тясно си сътрудничи с него: „Питайте европейците, не ги ли е страх?“
Президентът нарече китайския президент Си Дзинпин „колега и приятел“.
За Русия в НАТО
Москва се интересуваше от възможността за присъединяване към НАТО и предложи на Вашингтон да изградят заедно противоракетна отбрана. Американските президенти го подкрепиха, но техните администрации отказаха. „В крайна сметка бяхме отпратени. <…> И ние създадохме хиперзвукови системи с междуконтинентален обхват и продължаваме да ги развиваме.“
Съединените щати непрекъснато оказват натиск върху Русия, включително защото в САЩ имаше твърде много специалисти по борбата срещу Съветския съюз, „относително казано, беше създаден излишен производствен капацитет“. „Трябва да се отървем от това – трябва да има нови, свежи сили, които да гледат в бъдещето и да разбират какво се случва в света.“
За политиката на САЩ
Политиката на Вашингтон не зависи от това кой точно заема президентския пост: „Не става дума за личността на лидера – става дума за настроението на елитите“.
Сега Съединените щати се опитват безуспешно да се адаптират към променящия се свят чрез сила, но „инструментите, които Съединените щати използват, не работят“.
„Светът така или иначе ще се промени – независимо как ще завършат събитията в Украйна. Мястото на Съединените щати също ще се промени, „единственият въпрос е как ще стане това: болезнено, бързо – или нежно, постепенно“.
Президентът каза, че доларовите резерви намаляват дори сред съюзниците на САЩ, всеки търси възможност да се защити. Путин нарече решението на САЩ да ограничат плащанията в долари с Русия „пълна глупост“ и смята, че по този начин те са нанесли удар на икономиката си.
За развитието на технологиите и Илон Мъск
Човечеството трябва да се споразумее за регулиране в областта на изкуствения интелект, генетичните изследвания и други „модерни тенденции, които не могат да бъдат спрени“.
„Сега казват, че в САЩ Илон Мъск вече е имплантирал чип в мозъка на някой човек. <…> Мисля, че [Илон] Мъск не може да бъде спрян – той пак ще прави това, което намери за добре. Но ние трябва да се справим с него по някакъв начин да постигнем споразумение, трябва да потърсим начини да го убедим.
Путин вярва, че Илон Мъск е интелигентен човек, който не може да бъде спрян в развитието на проектите, които е основал, по-специално в областта на имплантирането на чипове в човешкия мозък, но е възможно да се споразумеят с него за правилата за развитие на технологиите.
BIG5
Пълен текст:
