„Файненшъл таймс“: И тази година руската икономика ще продължи да расте по-бързо от всички в Г-7

0
30

 

В обръщение пред група активисти в петък в Тула – столицата на руската военна индустрия – Владимир Путин оповести, че руската икономика е победила западните санкции, наложени след неговата инвазия в Украйна.

„Те предсказваха упадък, провал, срив – че ще отстъпим, ще се откажем или ще се разпаднем. Иска ти се да [им] покажеш един добре познат жест, но аз няма да го направя, тук има много дами“, каза Путин сред аплодисменти. „Те няма да успеят! Нашата икономика расте, за разлика от техните.“

Руският президент злорадства, че руската икономика не само издържа атаката от санкции на западните страни, но и сега е по-голяма от всички, с изключение на две от тях. Той посочи класацията на Световната банка на БВП по паритет на покупателната способност, в която Русия леко изпреварва Германия. „Цялата наша индустрия даде своя принос“, каза той.
Във вторник МВФ изрази съгласие с руския президент. МВФ ревизира собствената си прогноза за растежа на БВП на Русия на 2,6 % за тази година, което е увеличение с 1,5 процентни пункта спрямо предвижданията на фонда от октомври.
Издръжливостта на руската икономика удиви мнозина икономисти, които смятаха, че първият пакет от санкции заради инвазията в Украйна преди близо две години може да предизвика катастрофално свиване.

Вместо това обаче според тях Кремъл е платил билета си за изход от рецесията, избягвайки опитите на Запада да ограничи приходите му от продажби на енергия и увеличавайки разходите си за отбрана.

Русия насочва една трета от бюджета на страната – 9,6 трилиона рубли за 2023 г. и 14,3 трилиона рубли за 2024 г. – към военното си усилие, което представлява три пъти повече спрямо 2021 г., която е последната пълна година преди инвазията. Това включва не само производство на оръжия, но и изплащане на военновременни социални плащания на военните, сражаващи се в Украйна и на техните семейства, както и някои разходи за окупираните територии.

Увеличените разходи на Русия и продължаващата зависимост от енергийните приходи

Значителното повишаване на военните разходи бележи „шокиращо скъсване с досегашния посткомунистически модел на развитие на Русия“, се заключава в скорошен доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
Топ-икономистите на Путин предупредиха, че увеличаването на държавните разходи върви с риск от голямо прегряване на икономиката в близко бъдеще. Но засега тя продължава стабилния си растеж.

Всичко това би било невъзможно, ако Русия не беше продължила да генерира колосални приходи от енергийните си ресурси въпреки санкциите.

През 2023 г. приходите на Русия от енергия достигнаха 8,8 трилиона рубли – спад с около една четвърт от рекордния резултат от 2022 г., но над средното за последните десет години. Независимо от това, страната трябваше да прибягва до все по-нестандартни методи за генериране на приходи от еднократни данъци и такси, включително „доброволни дарения“, които западните компании трябваше да платят, когато напускаха Русия.

„Режимът е издържлив, защото седи върху петролен кладенец“, казва Елина Рибакова, старши научен сътрудник в Института за международна икономика „Петерсън“. „Руската икономика сега е като бензиностанция, която е започнала производство на танкове.“

Обявявайки зашеметяващите военни разходи на Русия пред депутатите през септември, министърът на финансите Антон Силуанов използва съветския слоган от Втората световна война, за да опише бюджетния подход на Кремъл.
„Всичко за фронта, всичко за победата“, каза Силуанов.

Обръщането на Кремъл към това, което Васил Астров, старши икономист във Виенския институт за международни икономически науки (WIIW), нарича „военен кейнианизъм“, е радикално скъсване с консервативната макроикономическа политика от първите двайсет години от управлението на Путин.

Технократи като Силуанов и гувеньора на Централната банка Елвира Набиулина помогнаха на Русия да премине през множество финансови кризи чрез агресивно таргетиране на инфлацията, укрепване на банковата система на страната, изграждането на резерви в чуждестранна валута, и опит за ограничаване на допълнителните разходи.

Този подход се оказа решаващ и за смекчаване на първоначалния удар от санкциите, наложени заради войната, когато западните страни замразиха 300 милиарда долара руски суверенни резерви, а Кремъл наложи валутен контрол, за да спре изтичането на капитали и масовото източване на банките.

Русия расте по-бързо от всичките икономики на Г-7 през миналата година и прогнозата на МВФ е, че това ще е така и през 2024 година

„Икономическият блок [министерство на финансите и централната банка] продължава да спасява режима. Оказа се, че за Путин те са много по-полезни от генералите“, казва Аександра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка.
Избягването на по-голямо свиване на икономиката позволи на Кремъл да се пренасочи към стимулиране на растежа чрез разходи, казва Астров. Въпреки че властите официално продължават да наричат войната в Украйна „специална военна операция“, икономиката на цялата страна се насочи към военно производство.

В обръщението си към група военни производители в петък Путин каза, че „им е гарантирано изпълнението на поръчки за години напред“, тъй като Русия засилва военната си продукция и каза, че министерството на отбраната плаща на доставчиците 80 % от разходите авансово.

Владимир Путин, придружен от членове на движението „Първа младежка група“ посещават щанда на Русия Експо на изложението за постиженията на националната икономика тази седмица в Москва

Стремежът за производство на повече ракети, артилерия и най-вече дронове изплаща дивиденти на Русия на бойното поле в момент, когато Украйна изпитва трудности да осигури снабдяване с модерно западно оръжие, от което Киев се нуждае, за да отблъсне инвазията.

Путин и други висши руски служители се оплакаха, че дори и скорошното увеличение на производството е недостатъчно. В сряда военният министър Сергей Шойгу публично скастри един от руските производители на оръжие за това, че забавя производството, както той се изрази, на „обещаваща нова артилерийска система“.

„Ако имаме възможност, трябва да се възползваме от нея“, каза Шойгу.

Началникът на украинската армия Валери Залужни призна тази седмица, че Киев и неговите съюзници не са направили достатъчно, за да подобрят украинските възможности във време, когато руските способности да реинвестират в собствена военна индустрия са им дали значително предимство в огневата мощ.

Пара от електроцентрали се издига над сградите с офиси на Московския международен бизнес център. Висшите икономисти на Путин предупредиха, че увеличаването на държавните разходи идва с риска от голямо прегряване на икономиката

Руското министерство на финансите изчислява, че свързаният с войната фискален стимул през 2022-23 г. е бил еквивалентен на приблизително 10% от БВП. В същия период свързаното с войната промишлено производство се е увеличило с 35%, докато гражданското производство е останало без промяна, според изследване, публикувано от Института за нововъзникващи икономики на Bank of Finland. В петък Путин заяви, че гражданското производство се е увеличило с 27 % от началото на войната, но не посочи източника на тези цифри.

„Истините на икономическата политика престават да важат, когато едно правителство приоритизира войната пред всичко останало. Решението на Русия [да се раздели] с две десетилетия на предпазлива икономическа политика изненада мнозина, не само между прогностиците“, написаха изследователите на Bank of Finland в скорошната си прогноза за Русия.
Икономистите и дори някои от самите топ технократи на Кремъл предупредиха обаче, че необузданите разходи вече са разкрили нови пукнатини в руската икономика. Вместо да намали нейната зависимост от експортните продажби на нефт и газ, които представляват около една трета от бюджетния приход, военният стремеж на Путин е създал нова зависимост: от военното производство.

„Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-зависима от военните разходи ще става икономиката“, написаха икономисти от WIIW в доклада си от януари. „Това създава повишена опасност от стагнация или дори направо от криза, щом конфликтът приключи“, добавят те.

Растежът вече създава дисбаланс, който може да стане по-израен с времето. Това е особено забележимо на руския пазар на труда, където руската армия и нейните заводи за оръжие изсмукват все по-голям брой работници на раздути заплати – Путин каза в петък, че Русия е създала 520 хиляди нови работни места в индустрията – за денонощния цикъл на производство, нужен за достигане на целите на отбранителната индустрия.

Това създаде недостиг на работна ръка в гражданските отрасли, заедно с демографския отлив, засилен от войната. Русия мобилизира 300 хиляди души в армията през 2022 г. и твърди, че е наела още 490 хиляди през 2023 година. Най-малко още толкова са напуснали страната, за да не бъдат изпратени на фронта.

Съпругата и дъщерята на войник, служещ в Украйна, посещават Гроба на Незнайния воин край Кремъл. Въпреки че властите официално продължават да наричат войната „специална военна операция“, икономиката е пренасочена към производство за военното усилие

„Най-голям недостиг на служители се наблюдава в машиностроителната и химическата индустрии, много предприятия са принудени да работят на няколко смени, за да изпълнят поръчките, получени от държавата“, пишат анализатори от московския институт „Гайдар“ в свой доклад през декември 2023 година.

За да се състезава с военната индустрия, която предлага освобождаване от мобилизация в допълнение към щедрата заплата, гражданският сектор трябваше също да увеличи заплащането, което на свой ред стимулира вътрешното търсене, но увеличава инфлационния натиск.

Но ако санкциите не успяха да попречат на Русия да прави разходи, то ограниченият достъп до международния пазар доведе до повишаване на цената на вноса, създавайки друг потенциален капан за Кремъл.

Заобиколните маршрути, по които сега се движат стоките за Русия, удрят лошо потребителя и отслабват рублата, която през 2023 г. загуби около 30 % от стойността си спрямо долара.

Отслабване на руската валута

„Огромните бюджетни разходи в комбинация с изолацията на Русия… създават същия ефект, който ще наблюдаваме, ако сложим тесто в пластмасов съд“, казва Прокопенко, която е външен сътрудник на Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия в Берлин. „То се надига, докато не стигне до капака, а след това няма къде да отиде.“

Увеличаването на публичните разходи доведе инфлацията до 7-7,5 процента, принуждавайки Централната банка да увеличи основния лихвен процент до 16 % – по-висок дори и от този на Украйна.

След увеличаването на лихвения процент, гуверньорът на Централната банка Набиулина предупреди, че разходите рискуват да прегреят руската икономика. „Опитът да се използва оптимистична фискална политика, за да достигнем растеж отвъд потенциала си, ще доведе до увеличение на цените [инфлация], което все повече ще изяжда спестяванията и увеличаването на заплатите. И в резултат няма да има никакъв реален ръст на богатството на домакинствата“, каза тя.

Ритъмът на растежа може също така да не бъде устойчив, дори и Русия да продължи да поддържа сегашните нива на военни разходи, казват икономисти.

Дори анализатори от държавната Руска академия на науките казват, че ограничен капацитет означава, че ключови сектори от икономиката вече показват „признаци на забавяне“. В това число влиза спадът на натоварването на железопътния транспорт, което е един от основните индикатори за икономическа рецесия, пишат те в бележка.

Други икономисти твърдят, че руската икономика щеше да расте в последователни години до много по-устойчиво ниво, ако Путин не беше разпоредил пълномащабната инвазия в Украйна.

„2022 г. започна с много оптимистична прогноза, а растежът дори надмина повечето очаквания. Аз бих очаквал, че както през 2022, така и през 2023 г., ние щяхме да можем да очакваме годишен ръст на БВП от около 3 процента“, казва Рубен Ениколопов, професор и изследовател в университета Помпеу Фабра в Барселона.

Данните са визуализирани от Кийт Фрай.

Автори: Анастасия Стогней, Макс Седън, Източник: ft.com, Гласове

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here