Джефри Сакс: Как ЦРУ дестабилизира света

0
28

 

Има три основни проблема с ЦРУ: неговите цели, методи и безотчетност. Неговите оперативни цели са това, което ЦРУ или президентът на Съединените щати определят като интерес на САЩ в даден момент, независимо от международното право или американското право.

Методите му са потайни и двулични. Неговата безотчетност означава, че ЦРУ и президентът ръководят външната политика без никакъв обществен контрол. Конгресът е изтривалка, странично шоу.

Както каза бившият директор на ЦРУ Майк Помпео за времето си там: „Аз бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме, крадяхме. Имахме цели курсове за обучение. Това ни напомняше за славата на „американския експеримент“ („американския експеримент“ е идеята, че САЩ са основани върху набор от принципи за управление, а не върху обща култура или религия. Америка не е нейният народ, Америка е Конституцията и Декларацията за независимостта. Бел. ред.)

ЦРУ е създадено през 1947 г. като наследник на Службата за стратегически услуги (OSS). OSS изпълнява две различни роли през Втората световна война – разузнаването и подривната дейност. ЦРУ пое и двете роли. От една страна, ЦРУ трябваше да предостави разузнавателна информация на правителството на САЩ. От друга страна, ЦРУ трябваше да разруши „врага“, който президентът или ЦРУ посочат, използвайки широк спектър от способи – убийства, преврати, инсценирани размирици, въоръжаване на бунтовници и други средства.

Именно тази роля се оказа опустошителна за глобалната стабилност и върховенството на закона в САЩ. Това е роля, която ЦРУ продължава да преследва и днес. Всъщност ЦРУ е тайна армия на САЩ, способна да създава хаос по целия свят без никаква отговорност.

Когато президентът Дуайт Айзенхауер решава, че изгряващата политическа звезда на Африка, демократично избраният Патрис Лумумба от Заир (сега Демократична република Конго), е „врагът“, ЦРУ заговорничи за убийството му през 1961 г. като по този начин подкопава демократичните надежди за континета. Той едва ли ще бъде последният африкански президент, свален от ЦРУ.

Мащабът на продължаващия хаос в резултат на неуспешните операции на ЦРУ е поразителен.

В своята 77-годишна история ЦРУ е било подвеждано под сериозна обществена отговорност само веднъж – през 1975 г. Тогава сенаторът от Айдахо Франк Чърч ръководи разследване, което разкрива шокиращата безчинства на ЦРУ, изразяващи се в убийства, преврати, дестабилизация, наблюдение, изтезания и медицински „експерименти“ в стил Менгеле.

Разкриването на шокиращите злоупотреби на ЦРУ от комисията на Чърч неотдавна беше описано в една великолепна книга на разследващия журналист Джеймс Райзен – „Последният честен човек“: ЦРУ, ФБР, мафията и Кенеди – и борбата на един сенатор за спасяване на демокрацията“ (The CIA, the FBI, the Mafia, and the Kennedys-and One Senator’s Fight to Save Democracy).

Този единствен епизод на надзор се дължи на рядко стечение на обстоятелствата.

В годината преди комитета „Чърч“ скандалът „Уотъргейт“ свали Ричард Никсън и отслаби Белия дом. Наследникът на Никсън Джералд Форд не беше избран и като бивш конгресмен не искаше да се противопостави на надзорните прерогативи на Конгреса. Скандалът „Уотъргейт“, разследван от сенатската комисия „Ървин“, също така укрепи позициите на Сената и показа значението на сенатския надзор върху злоупотребите с власт от страна на изпълнителната власт. От решаващо значение е, че ЦРУ е оглавено от новия директор Уилям Колби, който иска да прочисти операциите на ЦРУ. Освен това директорът на ФБР Джей Едгар Хувър, автор на широко разпространени незаконни действия, разкрити и от комисията на Чърч, почина през 1972 г.

През декември 1974 г. разследващият репортер Сиймур Хърш, както тогава, така и сега, велик репортер с източници в ЦРУ, публикува разказ за незаконните разузнавателни операции на ЦРУ срещу антивоенното движение в САЩ. Тогавашният лидер на мнозинството в Сената, Майк Мансфийлд, лидер с характер, назначи Чърш да разследва ЦРУ. Самият Чърч беше смел, честен, интелигентен, независим и безстрашен сенатор – качества, които хронично липсват в американската политика.

Представете си само, ако нелегалните операции на ЦРУ бяха останали в историята в резултат на престъпленията, разкрити от комисията на Чърч, или поне, ако ЦРУ беше попаднало под върховенството на закона и обществената отговорност. Но това не трябваше да се случва. ЦРУ се смее последно или по-добре да се каже, разплака света – като запази водещата си роля във външната политика на САЩ, включително и подривната дейност в чужбина.

От 1975 г. ЦРУ провежда тайни операции в подкрепа на ислямските джихадисти в Афганистан, които напълно разрушиха Афганистан като същевременно доведоха до появата на Ал Кайда. ЦРУ вероятно е провеждало тайни операции на Балканите срещу Сърбия, в Кавказ срещу Русия и в Централна Азия, насочени към Китай, с подкрепяни от ЦРУ джихадисти.

През 2010-те години ЦРУ проведе смъртоносни операции за свалянето на сирийския президент Башир Асад, отново с ислямски джихадисти.

В продължение на най-малко 20 години ЦРУ е дълбоко въвлечено в разпалването на нарастващата катастрофа в Украйна, включително чрез насилственото сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г., което предизвика опустошителната война, която обхвана Украйна.

Какво знаем за тези операции? Само това, което успяха да разкрият вътрешни лица, няколко безстрашни разследващи репортери, шепа смели учени и някои чужди правителства, като всички тези потенциални свидетели знаят, че могат да бъдат изправени пред тежко възмездие от правителството на САЩ.

Не е имало почти никаква отчетност от самото правителство на САЩ или смислен надзор, или ограничения, наложени от Конгреса. Напротив, правителството става все по-маниакално потайно, преследвайки агресивни правни действия срещу разкриването на класифицирана информация, дори когато или особено когато тази информация описва незаконните действия на самото правителство.

От време на време бивши американски служители правят разкрития. Например, Збигнев Бжежински разкри, че е накарал Джими Картър да възложи на ЦРУ да обучава ислямски джихадисти, за да дестабилизира правителството на Афганистан, с цел да накара Съветския съюз да нахлуе в страната.

В случая със Сирия научихме от няколко истории в „Ню Йорк таймс“ през 2016 и 2017 г. за подривните операции на ЦРУ за дестабилизиране на Сирия и сваляне на Асад, както нареди президентът Барак Обама. Тук е случаят с ужасно погрешната операция на ЦРУ, очевидно в нарушение на международното право, която доведе до десетилетие на хаос, ескалираща регионална война, стотици хиляди смъртни случаи и милиони разселени хора, и все пак не е имало нито едно честно признание за това бедствие, ръководено от ЦРУ, от Белия дом или Конгреса.

В случая с Украйна знаем, че САЩ изиграха основна тайна роля в насилствения преврат, който свали Янукович и който повлече Украйна в десетилетие на кръвопролития, но до ден днешен не знаем подробностите.

Русия предложи на света прозорец към преврата като прихвана и след това публикува разговор между Виктория Нюланд, тогава помощник-държавен секретар на САЩ, и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, сега помощник държавен секретар, в който те планират правителството след преврата. След преврата ЦРУ тайно обучава силите за специални операции на режима, за чието идване на власт са помогнали САЩ. Правителството на САЩ мълчи за тайните операции на ЦРУ в Украйна.

Имаме основателни причини да смятаме, че агенти на ЦРУ са разрушили газопровода „Северен поток“, според Сиймур Хърш, който сега е независим репортер. За разлика от 1975 г., когато Хърш беше в „Ню Йорк Таймс“ по време, когато вестникът все още се опитваше да държи правителството отговорно, сега „Таймс“ дори не благоволи да погледне разследването на Хърш.

Държането на ЦРУ под публична отговорност, разбира се, е трудна борба. Президентите и Конгресът дори не се опитват. Основните медии не разследват ЦРУ, предпочитайки вместо това да цитират „неназовани висши служители“. Дали основните медии са мързеливи, подстрекавани, страхуващи се за рекламните приходи от военно-промишления комплекс, застрашени, невежи или всичко изброено по-горе? Кой знае.

Има малък проблясък на надежда. През 1975 г. ЦРУ е ръководено от реформатор. Днес ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, един от дългогодишните водещи американски дипломати. Бърнс знае истината за Украйна, тъй като през 2008 г. е бил посланик в Русия и е уведомил Вашингтон за сериозната грешка да се настоява за разширяване на НАТО към Украйна. Като се има предвид авторитетът на Бърнс и дипломатическите му постижения, може би той би подкрепил спешно необходимата отчетност.

Мащабът на продължаващия хаос в резултат на неуспешни операции на ЦРУ е поразителен. В Афганистан, Хаити, Сирия, Венецуела, Косово, Украйна и далеч отвъд тях ненужните жертви, нестабилността и разрушенията, предизвикани от подривната дейност на ЦРУ, продължават и до днес. Основните медии, академичните институции и Конгресът трябва да разследват тези операции по възможно най-добрия начин и да изискват публикуването на документи, за да се даде възможност за демократична отчетност.

През следващата година се навършват 50 години от изслушванията в Комитета „Чърч“. Петдесет години по-късно, с прецедента, вдъхновението и насоките на самия Комитет „Чърч“, е крайно време да се отворят щорите, да се разкрие истината за ръководения от САЩ хаос и да започне нова ера, в която външната политика на САЩ да стане прозрачна, отчетна, подчинена на върховенството на закона както във вътрешен, така и в международен план, и насочена към глобалния мир, а не към подривна дейност срещу предполагаеми врагове.

Автор: Джефри Сакс, Източник: commondreams.org

Превод: „Гласове“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here