„Файненшъл таймс“: Руските победи разклащат вярата на световните лидери в перспективите на Украйна

0
20

 

Преди дванадесет месеца делегатите на Мюнхенската конференция по сигурността излъчваха оптимизъм за перспективите пред Украйна, а Западът обещаваше да подкрепя Киев във войната му с Русия „колкото е необходимо“. Тази година, когато конфликтът се развива в полза на Москва, а вярата в западната подкрепа намалява, оптимизмът се превърна в безпощаден мрак.

Тридневната среща в Мюнхен, която завърши в неделя, беше белязана от признанието, че Украйна има остра нужда от повече оръжия и боеприпаси и че реториката на солидарност сега трябва спешно да се превърне в действие.

„Не ни трябват повече думи, трябват ни решения“, заяви министър-председателят на Дания Мете Фредериксен: „Украйна може да спечели тази война само с оръжия. Думите просто не са достатъчни.“

Това беше повторено и от министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба: „Виждам политическа воля, но политическата воля трябва да се превърне в действие“, каза той.

На тазгодишната среща на политическите лидери, дипломатите, военните и шефовете на шпионските служби в баварската столица – конференция, наричана Давос на отбраната – войната в Украйна беше доминирана от опасенията, че Русия печели надмощие, както и от тревогата за все по-мрачния завой на Русия.

Делегати аплодират Юлия Навална в деня, в който бе обявено, че съпругът ѝ Алексей Навални, лишеният от свобода руски опозиционен лидер, е починал © Kai Pfaffenbach/AFP via Getty Images

През първия ден участниците бяха шокирани от новината за смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални, изпратен от режима на Владимир Путин в затвора на Полярния кръг.

„Виждайки какво се случи с Навални, може да видите Русия, която е пред нас“, каза белгийският министър-председател Александър де Кроо.

На следващия ден беше обявено, че украинските сили са се изтеглили от критично важния източен град Авдеевка, с което Кремъл получи първата си голяма победа на бойното поле след разрушаването и превземането на Бахмут през май миналата година.

Но още преди откриването на конференцията перспективите пред Украйна се влошиха, тъй като републиканците в Конгреса блокираха пакет от военна помощ за Киев, което задълбочи тежкия недостиг на важни боеприпаси, възпрепятстващ способността на страната да води война.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства усилията на Европа да запълни празнината, оставена от забавянето на американската помощ, но предупреди, че „мащабите и военните възможности“ на САЩ означават, че ще бъде невъзможно недостигът да се запълни изцяло.

Подготовката за Мюнхен беше помрачена от шокиращите изказвания на Доналд Тръмп този месец, който заяви, че Русия може да прави „каквото си поиска“ със страните от НАТО, които не са успели да отделят 2 % от своя БВП за отбрана.

Срещата дойде в момент, когато западните лидери вече се тревожат какво би означавало евентуално второ президентство на Тръмп за бъдещето на трансатлантическия съюз и западната подкрепа за Украйна.

„В Мюнхен има слон в стаята и името му е Доналд“, каза бившият  външен министър на Германия Зигмар Габриел. „Той сигурно се смее толкова силно, че не може да спи.“

Настроението тази година контрастира рязко с по-оптимистичното през 2023 г. „Миналата година беше много самопоздравителна, като толкова много надежди се възлагаха на украинската контраофанзива“, каза Хедър Конли, ръководител на Германския фонд „Маршал“.

Тази година перспективите се помрачават, тъй като Русия възстановява армията си и преминава към военна икономика. „Ще видим как Украйна търпи загуби на бойното поле, може да видим значителни руски успехи, а на украинците не им остават никакви боеприпаси“, каза Конли.

Председателят на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер призна, че Западът е бил „прекалено оптимистичен за войната през 2023 г.“, вярвайки, че „ако дадем на украинците необходимите боеприпаси и обучение, те ще победят“.

„Сега през тази година“, добави той, „трябва да внимаваме да не бъдем прекалено песимистични“. „Самият факт, че Украйна все още е суверенна държава и че украинците си върнаха 50% от това, което руснаците взеха през 2022 г., е забележителен“, каза той.

Речите и публичните дискусии в Мюнхен бяха доминирани от извиване на ръце за това как да се запълни дефицитът на оръжия в Украйна.

„Русия е научила много уроци, а също така произвежда повече боеприпаси и оборудване, отколкото можем да осигурим заедно“, заяви Петр Павел, президент на Чехия и бивш генерал. „Трябва да бъдем толкова иновативни и гъвкави, колкото украинците на терен, и да започнем да търсим оборудване навсякъде.“

Това послание беше повторено от Джей Ди Ванс, сенатор републиканец от САЩ и поддръжник на Тръмп, който заяви, че „проблемът е, че Америка не произвежда достатъчно оръжия, Европа не произвежда достатъчно оръжия и това е много по-важно от политическата воля на САЩ или от това колко пари печатаме и изпращаме на Европа“.

Речите на някои лидери бяха белязани от недоволство – усещането, че техните страни се навеждат за Украйна, докато другите в Европа не се справят.

„Чувството за спешност не е налице“, каза Фредериксен. „Дания дари целия си артилерийски запас, но в Европа все още има боеприпаси на склад“, които биха могли да бъдат изпратени на Украйна.

Това беше и посланието на Грант Шапс, министър на отбраната на Обединеното кралство, който заяви, че „трябва всички страни да се активизират“, както и на канцлера на Германия Олаф Шолц, .

Германия е предоставила на Украйна помощ в размер на 28 млрд. евро като през тази година се подготвя отпускането на още 7 млрд. евро. „Иска ми се подобни решения да бъдат взети и в други европейски столици“, каза той.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви на конференцията, че някои европейски държави трябва да предоставят повече помощ © Anna Szilagyi/EPA/Shutterstock

Шолц добави, че САЩ са предоставяли на Украйна военна помощ в размер на над 20 млрд. долара годишно, в сравнение с нейния БВП от 28 трлн. долара. „Това трябва да е минимумът, който всяка европейска държава предоставя“, каза той.

Германия действително е вторият по големина доставчик на помощ за Украйна след САЩ. Но Шолц също беше обект на критики заради отказа си да изпрати на Украйна крилати ракети „Таурус“ – оръжейна система, която според някои хора може да промени хода на войната.

Директорът на Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет и бивш посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол заяви, че сред украинските му приятели има „истинско чувство на неудовлетвореност“.

„Непрекъснато чуваме „колкото време е необходимо“, каза той. „Но къде е действието? Къде са ракетите „Таурус“? Къде са замразените активи на Русия? Защо те не се прехвърлят в Украйна?“

„Свободният свят казва правилните неща, но ние не живеем според момента“, каза той. „А моментът е страшен.“

Източник: ft.com, Гласове

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here