Без реформи държавният дълг ще се утрои като дял от БВП в следващите 20 години, показва доклад на Световната банка, представен у нас
Ако сегашните демографски тенденции се запазят и не се предприемат реформи в публичните финанси, България ще утрои задлъжнялостта си до 2045 година и ще мине прага за дълг спрямо БВП от 60 на сто, а към 2050 година задлъжняването ще е почти 80 на сто от БВП, при положение, че в момента е едва 21на сто от БВП и днес страната ни е на второ място по най-нисък дълг след Естония. Това прогнозира Световната банка за България в Преглед на публичните финанси, обхващащ периода от 2016 до 2022 година, това заяви старши икономистът в офиса на Световната банка в София Десислава Николова.
Необходимо е подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите – това са само част от изводите в доклад на Световната банка, посветен на публичните финанси в България.
Според документа липсата на реформи ще забави икономическия растеж до 1,25 на сто годишно, което е недостатъчно за догонване на жизнения стандарт в икономиките със средни и високи доходи в Европейския съюз.
„Здравата фискална позиция позволи влошаването на фискалната ситуация да се ограничи и да не нанесе вредни последствия за икономиката. През 2022 и 2023 г. имаше продължаваща подкрепа за частния сектор и в резултат вече България е втората държава в Югоизточния Европейски регион с най-голяма фискална не-гъвкавост. Показателят измерва негъвкавите разходи – такива, които не могат да се отменят лесно като процент от целия бюджет и по този показател страната ни е втора с 60 на сто, водена от Република Северна Македония“, посочи още Николова, предава БТА.
За да се компенсират вредните влияния държавата трябва да търси подобряване на събираемостта от ДДС.
Като пет сектора с относително висок риск при отчитането на ДДС се посочват селското стопанство, добивната промишленост и производството на електроенергия, преработващата промишленост, строителство и търговията, допълни старши икономистът в офиса на Световната банка в София.
„В същото време при определена политика за повишаване на акцизите върху цигарите (с наблягане върху специфичния компонент), както и върху алкохола, ще може да се постигне положителен фискален ефект за бюджета с увеличение на постъпленията, така и оздравяващ обществен ефект поради спад на продажбите на цигари и алкохол“, каза още Николовa.
Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски, който присъстваше на представянето коментира, че както се работи както за реформиране на пенсионната система, така и за обръщане на демографските тенденции. Той изтъкна силната моментна позиция на публичните ни финанси.