„Файненшъл таймс“: Страхливостта на Запада окуражи Путин и удължи страданието на Украйна

0
22

 

Не можем да знаем дали Владимир Путин е избрал момента на смъртта на Алексей Навални, за да отбележи 10 години (плюс-минус няколко дни) от отстраняването на неговия пълномощник Виктор Янукович от поста президент на Украйна след протести на площад „Независимост“ в Киев или двете години от неговата пълномащабна война, но подобна болезнена календарна символика би била в унисон с неговия характер.

Това, в което можем да бъдем сигурни, е, че убийството на Навални и нападението срещу Украйна не са несвързани. Те са проява на един и същ бандитизъм. За тези, които Путин смята за свои – категория, в която влизат руски критици, бивши сътрудници, които се обръщат срещу него, и цялата украинска нация, за която той твърди, че не съществува – всяко желание да се измъкнеш от властта му се третира в мафиотски стил като предателство, за което никое наказание не е твърде сурово.

Ето защо преди година написах, че войната на Русия срещу Украйна не е преди всичко конфликт за територия или дори за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Това е борба за начин на живот, в която Москва предлага единствено неосъветска реставрация и окупация, която унищожава обществото и която беше наложена на Източна Европа в края на 40-те години на миналия век. Бруталността в Донбас, да не говорим за Буча, свидетелства за това.

Украинците са напълно наясно с това. От 2014 г. насам тяхната възхитителна борба за победа над руската машина за убиване е съпроводена от също толкова впечатляваща вътрешна борба за освобождаване от собственото им наследство от съветските порядки – корупцията, монолитното управление, неравенството в полза на тези, които завладяват държавата, задушаването на мисълта, словото и откритостта.

Нито външната, нито вътрешната борба все още са спечелени, но е изключително важно да се разбере, че те са едно и също нещо. Ако западните приятели на Украйна можеха да възприемат напълно това, щеше да им бъде по-трудно да поддържат тази плахост, която цялата им подкрепа и принос не могат да прикрият.

Тази плахост е най-видима по въпроса за оръжията. Украйна се бори да удържи фронтовата линия поради недостиг на боеприпаси. Нейната контраофанзива беше неуспешна отчасти защото не можа да окаже отпорв в небето. Тези конкретни недостатъци са резултат от ранния отказ на западните лидери на молбата на Киев за изтребители или от неуспеха им да съчетаят обещанието за боеприпаси със спешните действия, необходими за производството им.

И до днес Западът не желае да предоставя оръжия, които да достигнат до самата Русия. И все пак, както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-накрая изрично заяви този месец, международното право позволява на Украйна да се защитава от агресивна война, като поразява валидни военни цели в страната агресор. Международното право не се е променило изведнъж. Ако това е допустимо сега, то е било допустимо и преди две години.

Така че във всички тези случаи по-решителните действия преди две години щяха да поставят Украйна и Запада в много по-добра позиция днес.

Същото важи и за икономическите мерки. Санкциите на Запада имат твърде много недостатъци, пропуски и липса на прилагане, за да бъдат изброени. В резултат на това през първата година на пълномащабната война ЕС плати на Русия много повече пари за нефт и газ, отколкото даде на Украйна за две години, и беше позволено да процъфти процъфтяващ бизнес на заобикаляне на санкциите. През изминалата година санкциите станаха по-ефективни, но по-ранното им прилагане щеше да е по-добре.

Преди две години западните държави блокираха достъпа на Москва до валутни резерви на стойност над 300 млрд. долара. Те се заканиха да не ги деблокират, докато Москва не компенсира Украйна за разрушенията й. Но все още не са се осмелили да наложат тази компенсация, като прехвърлят активите във фонд за възстановяване на Украйна.

Ако преди две години лидерите, които решиха да обездвижат резервите на Русия, бяха отишли по-далеч и ги бяха иззели, сега те щяха да се съхраняват за бъдещите нужди на Украйна или вече щяха да се използват за финансиране на възстановяването, което допълнително щеше да засили способността на Украйна да се съпротивлява.

Урокът както от военна, така и от икономическа гледна точка е опасността да се вярва в добродетелта на предпазливостта, когато това на практика означава забавяне. Ранната „предпазливост“ удължи страданието на Украйна, насърчи руския диктатор, който разчиташе да изпревари западните поддръжници на Киев, и увеличи цената на отблъскването му. Всичко, което можеше да бъде постигнато по-рано, сега може да бъде постигнато само за повече време и на по-висока цена.

Посланието на Навални преди последното му завръщане в Русия беше, че „единственото, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо“. Злото също печели, когато добрите хора са твърде предпазливи. Не продължавайте да правите тази грешка.

Автор: Мартин Сандбу, Източник: ft.com

Превод: „Гласове“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here