Якоб Рос: Макрон разбра, че ако иска да бъде европейският лидер, трябва да преосмисли отношението си към Москва

0
6

 

Три седмици бяха нужни на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Олаф Шолц да се отърсят от поредния изблик на дисонанс между тях и да демонстрират миналия петък в Берлин единство, скрепено с дълго стискане на ръцете чак до побеляване на кокалчетата.

В срещата в канцлерството, която иначе не произведе голяма новина, участва и полският премиер Доналд Туск, който дори заяви, че Ваймарската тройка слага край на злонамерените спекулации за разнобой между Франция и Германия.

„Тримата искаха да демонстрират единство за пред медиите. Но не им се получи съвсем“, коментира пред БНР Якоб Рос – изследовател на френско-германските отношения от Германското дружество за външна политика.

Макрон и Шолц не се харесват – това не е тайна за никого. Но липсата на лични симпатии пролича особено ясно след началото на войната в Украйна и се превръща в проблем за Европа. Вече месец не стихва дебатът по поредното разногласие между Франция и Германия – за участието на съюзнически военни в Украйна като една от многото възможности за помощ на нейната армия. Когато Макрон за първи път заговори за изпращането на сухопътни войски, Шолц веднага отхвърли тази възможност без дори да я обсъди с френския президент. Той на свой ред не само повтори, че срещу Русия не трябва да има никакви червени линии, а предупреди при посещение в Прага, че сред съюзниците на Украйна има страхливци. Така се стигна до очакваната с интерес среща в така наречения формат „Ваймарски триъгълник“ между Франция, Германия и Полша. Миналият петък президентът Еманюел Макрон, канцлерът Олаф Шолц и премиерът Доналд Туск обявиха в Берлин, че единството е силата на Европа. А Туск допълни, че тримата са оборили „злонамерените твърдения за разногласие“. И за да няма нови злонамерени твърдения, необичайно за такива срещи, след изявленията на тримата на журналистите не беше дадена възможност да задават въпроси.

„Не мисля, че някой повярва на Туск. Пък и не медиите са били злонамерени, коментирайки очевидните различия между Париж и Берлин“, казва Якоб Рос, който смята, че Полша има в момента много важна роля, включително и заради кризата в отношенията между Германия и Франция.

„Вече повече от две години Макрон и Шолц не съумяват да се обединят около обща и твърда позиция във войната на Русия срещу Украйна. Така че Полша с новия премиер Доналд Туск действително влиза в ролята на посредник, да не кажа помирител.

Полша поема и голяма отговорност, когато двете големи държави в ЕС не могат да скрият нито от европейците, нито от Русия, че не се разбират, при това по ключови въпроси“.

– Различията между Берлин и Париж в отговора на руската агресия срещу Украйна наскоро се проявиха и в един друг спор – закупуването на артилерийски снаряди за украинската армия. Макрон настояваше това да става само от ЕС, но в крайна сметка отстъпи. Получи ли обаче нещо в замяна от Шолц?

– Със сигурност нищо по темата за участието на западни сили във войната. По този въпрос Берлин и Париж остават на категорично различни позиции. Мисля, че Франция, и лично президентът Макрон, са загубили надеждите, че Германия – и канцлерът в лично качество – някога отново ще се върне към политиката на компромиси между двете държави като основа за определяне на позицията на ЕС.

През 2017 година Берлин и Париж си бяха обещали да работят за превръщането на Евросъюза във водеща геополитическа сила, за укрепването на европейската икономика и отбранителни способности. Това обещание залегна в така наречената „Версайска декларация“, подписана от лидерите на 27-те след руското нахлуване в Украйна. Тя обаче сякаш остана само на хартия. В Париж са много разочаровани, че редица държави от ЕС, в това число и Германия, не разбират важността на отбранителната индустрия.

– Няма как да не говорим за вече многократно заявената от Макрон възможност за изпращането на сухопътни сили в Украйна. Как интерпретирате това, г-н Рос? Макрон наистина ли не изключва участие на западните съюзници във войната или просто изговори нещо, което другите си мислят, но не смеят да изрекат?

– Изпращането на войски от западни държави в Украйна е било обширно обсъждано на злополучната конференция в Париж в края на февруари. Но все пак да припомня, че информацията за това не изтече от Макрон, а от словашкия премиер Фицо. При това той пусна „бомбата“ съвсем съзнателно – за да предизвика бурна реакция заради лични политически интереси.

Друг е въпросът, че Макрон реши не само да потвърди, че темата е била обсъждана, но и да настоява за тази така наречена „стратегическа неяснота“, да няма червени линии. Не мога да си представя, че не е предвидил бурната отрицателна реакция не само на Германия, но и на повечето западни съюзници. Макрон иска да извади Европа от пасивността и да накара Русия да гадае какви биха могли да са следващите стъпки на съюзниците на Украйна.

Моята интерпретация е, че Макрон повтори и потрети възможността за изпращане на сухопътни сили, защото това е част от един по-голям стратегически план. Спомнете си речта на Макрон на конференцията за сигурност в Братислава миналия май. Франция преобърна политиката си в НАТО и се стреми към укрепване на източния фланг, а с това казва на източноевропейските съюзници, че се ангажира със сигурността им. Това е нов момент във френската външна политика.

– А как се отразява тази промяна във вътрешнополитическата дискусия във Франция в навечерието на европейските избори? Крайната десница в лицето на „Националния сбор“ на Марин Льо Пен води в предизборната битка с 10-12 процента пред президентската партия.

– Точно затова всякакви изказвания за войната в Украйна са от ключово значение, въпреки че Макрон не подхвана темата със сухопътните войски заради предизборната кампания. Във Франция президентът е едновременно и главнокомандващ армията. В неговите компетенции е да реши дали да изпрати, или не войници зад граница. Теоретично тези правомощия позволяват на президента да ги използва и за политически борби.

Във вътрешнополитически план за Макрон тази игра е рискована. От една страна той се позиционира като лидер, който задава тона в Европа. От друга страна обаче опозицията – както крайната десница, така и крайната левица – го критикува много остро заради възможността да изпрати френски войници на фронта. Наскоро бях в Париж и в целия град има разлепени плакати, на които пише: „Не искаме да умираме за Донбас“. Изобщо не става дума за това, разбира се, но хората така възприемат изказването на президента.

– Следите френския президент Макрон от появяването му на политическата сцена. Как си обяснявате обратът в отношението му към Русия? След нахлуването в Украйна първо каза, че Русия не трябва да бъде унижена, а сега говори за натовски войски в Украйна.

– При избирането му за президент през 2017 година Макрон беше под влиянието на традиционната френска външна политика, която казваше: ако искаме сигурност и стабилност в Европа, трябва да включим и Русия. Тази политика следваха всички досегашни френски президенти на Петата република, от Де Гол до Макрон.

Ако си спомняте, следвайки тази политика, много скоро след като влезе в Елисейския дворец, Макрон покани Путин в Париж. Макрон стои зад френската дипломатическа инициатива за връщането на Русия в Съвета на Европа през 2019 година, от където беше изгонена заради анексирането на Крим и войната в Донбас.

На Макрон му отне известно време да разбере, че изказването му след началото на войната, че „Русия не бива да бъде унижавана“ не е на висотата на времето. Че това отношение към Русия след пълномащабното нахлуване в Украйна е неприемливо за повечето съюзници на Франция, особено за съседите на Украйна.

Макрон разбра, че ако иска да бъде европейският лидер – а той иска да е лидерът на Европа – трябва да преосмисли отношението си към Москва. Разбра, че европейската система за сигурност трябва да бъде изградена не със, а срещу Русия. Така се стигна до обрата в политиката на Макрон, чийто израз бе речта му в Братислава през май миналата година.

Френската външна политика претърпя сериозна промяна и по отношение на бъдещо членство на Украйна и Грузия в НАТО, и по отношение на присъствието на френската армия на източния фланг на Алианса. Така погледнато, изказването за западни военни в Украйна е само част от една по-голяма картина.

– В тази по-голяма картина се вписва и промененото отношение на Франция към Източна Европа. В интервю за изданието „Политико“ през април миналата година Макрон предупреди източноевропейците, че прекалено много залитат към Америка и се превръщат във „васали“ на Вашингтон. След промените от 1989 г. Германия сама се провъзгласи за адвокат на Източна Европа, където Франция години наред почти изцяло отсъстваше. Сега Макрон сякаш отчита това като грешка?

– В интерес на истината, Франция продължава да се притеснява, че Америка има прекомерно влияние върху европейската политика през натовските държави по източния фланг. Париж се опасява, че натовската Европа може да надделее над Европейския съюз. Още 2003 година тогавашният американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд каза, че Франция и Германия са стара Европа, и че на изток възниква нова Европа, обърната към Америка.

Въпреки това мисля, че след руското нахлуване в Украйна Франция разбра, че повече не може да бленува за европейски суверенитет и стратегическа автономия. Поне в средносрочен план европейската сигурност ще остане зависима от Америка.

А Франция трябва да се примири с този факт и да се впише в европейските структури на НАТО, особено по източния фланг, и особено, ако иска да има някакво влияние в Източна Европа и не иска да бъде трайно изместена там от Германия. Все пак да не забравяме, че с това са свързани и икономически интереси. С интегрирането на Украйна в западните съюзи ще възникне нов пазар, а това има огромно значение за индустриална Европа.

източник: БНР

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here