Долу ръцете от службите, брокери!

0
5

 

Когато ПП-ДБ говорят за реформа в службите, става дума за интересите на чужд фактор

„По ръба“ с Калина Андролова, „Политически НЕкоректно“, БНР

 

Какво постигнаха ПП/ДБ с реформата, която ограничи правомощията на президента, включително в избора на премиер! Отговорът е нищо. След водевила с Конституцията, след стъкмистиката в бюджета и източването на енергетиката, след разгромяването на обществения доставчик на газ с цел да подхраним процъфтяваща руска газова олигархия у нас, ПП/ДБ ни обещават да хаотизират и службите с аргумента, че ги реформират. И дори поставят ултиматуми пред избирателите, че ако не гласуват за тях, нямало да има реформи.

ПП/ДБ искат на всяка цена да орежат правомощията на президента и в назначаването на ръководители на службите. Без да си дават сметка, че споделената отговорност по отношение на службите между президент, МС и парламент е здравословна за държавата. Това е разделена власт, която предпазва държавата от ексцесии и злоупотреби от случайно появили се политически хищници.

Военното разузнаване на България е създадено през 1891 г. след Освобождението на България. И не са ПП/ДБ тези, които ще ликвидират първата специална служба, свързана със сигурността на българската държава. Куклите на глобалистите искат сливане на военното и т.нар. „цивилно“ разузнаване в обща структура. Ясно е, че тази структура ще е по-лесна за пробиване и по-удобна за навигация отвън. Но когато ПП/ДБ говорят за реформа в службите, става дума за интересите на чужд фактор в сферата на сигурността. Защото под реформа ПП/ДБ разбират да назначат хора, които ще бъдат със същия манталитет като тях и със същите ангажименти към тези, които курират изкъсо ПП/ДБ. Дори и в съюзи като НАТО и ЕС отношенията между специалните служби са на принципа на бартера.

Не можем да очакваме, че дадена глобална мощна служба макар и съюзническа ще ни „осинови“, ще ни предоставя информация за всички заплахи и ще работи за нашата доктрина за сигурност. Информация, за която те са заплатили, за която те са готвили кадри и която са получили, защото са изграждали високотехнологични ресурси и сложни човешки мрежи. За да получаваме обмен, ние също трябва да даваме информация. Така че ако нашите служби са хронично недофинансирани, те ще имат нисък коефициент на полезно действие, което ще обосновава натиска на съюзниците ни да ги ползват в качеството им повече на инструмент, отколкото на истински партньори.

Затова, ако ПП/ДБ наистина искат да направят нещо добро за българските служби, то това е да настояват за увеличаване на финансирането им, а не за усвояването им за задачите на глобалистката доктрина и преподчиняването им. Но да очакваме умни и съзидателни действия от ПП/ДБ в областта на сигурността е нонсенс.

Предвид неравностойното положение на България спрямо фактора, който претендира за глобална хегемония, нашите контраразузнавателни служби трудно могат да си позволят да реагират на неидентифицирани заплахи, които идват по линия на съюзнците. А не винаги интересите на съюзниците ни са еднакви или съвместими с българските национални интереси. Тоест ние сме предоставили възможност нашите партньори да работят на българска територия както си пожелаят и затова сме свидетели на бързослучващи се проекти ала ПП, които бяха извозени на вълната на жълтопаветен преврат с помощта на американското посолство, корпоративното задкулисие, НПО-мрежите и спонсорираните медии. И въпреки всичко това на кукловодите не им е достатъчно.

Кирил Петков се възмути скоро, че чуждите служби ни казвали кой е шпионин у дома, визирайки службите на Северна Македония, като даде пример защо нашите служби трябва да се реформират най-после. Първо, кой е шпионин на българска територия може да определя само българското контраразузнаване! Защото шпионинът за гърците, турците, северномакедонците или сърбите на българска територия може да не е шпионин за българите.

Може с този човек българското контраразузнаване да има някакви отношения, които не са известни на чуждото разузнаване, и човекът, определен за шпионин отвън, всъщност да работи за българската национална сигурност. Не може чужда разузнавателна служба да казва на нашите служби кой е шпионин на нашата собствена територия. Това е правило! Част от джихадистите в Западна Европа са свързани с местното контраразузнаване и са тяхна агентура. И затова често когато такъв „шпионин“ бива заловен от партньорска служба, по служебни канали и по линия на обмена се освобождава.

Но случаят със северномакедонското разузнаване има други цели. През подобни тестове се вижда как чужди централи вземат на ръчно управление българските специални служби, провокират реактивност, създават умишлен скандал и подпомагат креатури като ПП в посоката им към реформа. И тук изобщо не става въпрос да се оценява нивото на българското контраразузнаване. Но Кирил Петков трудно може да схване проблеми, идващи от неговите политически създатели.

Глобалистите поначало гледат на специалните служби на всички държави неодобрително, като на пречка по пътя за демонтиране на националната власт. Защото службите са структури, които се борят срещу разпадането на националната тъкан. Затова там, където е възможно, се оказва максимален натиск за разграждането на службите до удобен канал за съюзническа навигация, нищо повече.

Неидентифицираните заплахи като обект на дейността на нашите служби стават все повече. И част от тях идват директно от политическата власт, какъвто е случаят с ПП. В този смисъл натискът по линия на глобалистката доктрина за реформа в службите е разбираем и едновременно с това – опасен. Не може да реформират службите точно тези, които са спуснати като кукли за безразсъдни действия по отношение на държавата! Защото реформата също се планира в този порядък. Българските служби трябва да се укрепват в разузнавателен и контраразузнавателен план, а това означава кадрово укрепване и увеличаване на финансирането, а не реформи, подадени от ПП/ДБ за целите на корпоративното задкулисие и под глобалистки диктат.

Често по отношение на службите се използва и думата „прочистване“. Българските служби се състоят от млади кадри, 98% набрани след 1989 г. От кого ще се чистят службите?! От тези, които са формирали вече солиден двайсетгодишен професионален опит ли?! След 30 години прочистване и реформи да се говори отново за прочистване и реформи е доста подозрително. Когато обаче хората, които искат да властват, са некомпетентни, около тях веднага се появяват заинтересовани, които започват умело да ги манипулират. А по отношение на ПП манипулацията отвън е във видимо тежка форма.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here