„Хуманитарните“ бомбардировки на НАТО – „След края на историята“ с Александър Сивилов

0
4

 

На 24 март 1999 г., преди 25 години, НАТО започна серия от въздушни удари над Сърбия и Черна гора, които по това време бяха обединени в Съюзна Република Югославия. Причината за операцията станаха етническите сблъсъци в Косово и опитите за етническо прочистване, започнати от правителството на тогавашния президент Слободан Милошевич.

Двадесет и пет години по-късно оценката ни за събитията изглежда доста замъглена от продължителната пропаганда и едностранчиво представяне на всичко, което се случи тогава. Днес много хора у нас биха могли да се похвалят, че са направили политическа кариера заради онази война или пък са натрупали огромно богатство заради заобикалянето на ембаргото за внос на горива за Югославия. Сега тези спомени са избледнели. Това, което още повече ни липсва е геополитическата оценка на събитията, защото те поставиха началото на огромното противопоставяне, пред което сме изправени.

Конфликтът в Косово започва още с последните отгласи от предишната война, която ознаменува разпадането на Югославия. Центробежните сили в региона довеждат до създаването на Армията за освобождение на Косово, която започва партизански действия срещу властите на тогава още сръбската провинция. Естествено правителството, начело със Слободан Милошевич отвръща и се стига не само до опити да се справят с развиващата се албанска въоръжена съпротива, но и убийства и изселване на цивилно население. Косовските въоръжени групи отвръщат със същото – избиване на цивилното сръбско население и нападения срещу структурите на властта. През февруари 1998 г. Армията за освобождение на Косово обявява, че започва война за независимост. Кабинетът отговаря с изпращането на армия в провинцията. САЩ и съюзниците им от НАТО засилват натиска си върху Милошевич, с цел да бъдат изтеглени сръбските войски. На 23 септември 1998 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1199, с която призовава за незабавно прекратяване на огъня. Напрежението спада за кратко, но в началото на януари правителството разполага 40 хиляди войници по границата на провинцията. Инцидентът в Рачка предизвиква реакцията на НАТО. Все пак, през февруари, чрез контактна група на страните от Алианса и Русия, започват преговори за прекратяването на конфликта във френския замък Рамбуйе. Британия и САЩ предлагат пълна автономия на Косово, извеждане на сръбските войски и милиция от областта и поставянето ѝ под контрол на войските на НАТО. Милошевич приема политическите предложения, но отказва да изтегли силите си, защото това би означавало незабавно отделяне на Косово. Русия подкрепя Белград в решението. Същата вечер, на 23 март 1999 г., НАТО взема решение за военна операция, с която да принуди правителството на Югославия да изтегли войските си от територията на собствената си държава.

ООН следи внимателно събитията, но не успява да приеме никакво адекватно решение. Русия блокира резолюция, която би позволила мандат за изпращане на сини каски. На 24 март САЩ и съюзниците им от НАТО започват бомбардировки над Югославия. Опитът на Кремъл да прокара резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с която да бъде осъдена намесата като агресия, получава подкрепата само още на Китай и Намибия. След този случай САЩ и техните съюзници ще започнат често да заобикалят световната организация при провеждането на своите военни операции по целия свят. Войната в Ирак през 2003 г. не успява да получи санкция от ООН.

Започналата операция „Съюзна сила“ продължава до 11 юни. Силите на НАТО бомбардират почти цялата територия на страната. Срещу Югославия са използвани над 1000 самолета, които изсипват на 20 хиляди бомби и ракети. Официално войната трябва да бъде модерна, а ударите да са насочени само върху военни обекти. Освен армейски бази обаче са унищожени много от мостовете над Дунав както и голяма част от индустриалните предприятия на Югославия. При ударите загиват над 2000 цивилни.

На 7 май се стига до огромен дипломатически скандал, след като управляема бомба унищожава посолството на Китай в Белград. Грешката при удара е призната от американското командване и е обяснена с използването на остарели карти. При бомбардировката загиват трима китайски граждани. През същия ден с касетъчни бомби е ударен и пазарът в град Ниш, а от НАТО обявяват, че целта им е била военното летище до града. Малко по-късно, на 13 май, самолети на НАТО бомбардират колона с албански бежанци до село Кориша, като при удара загиват над 40 мирни жители. Заблудени ракети падат и в квартал Горна Баня. Само по някаква невероятна случайност всичко се разминава без жертви у нас.

Преди това, на 24 април, правителството на Иван Костов решава да направи поредната крачка на България към влизането ни в Алианса и отваря въздушното ни пространство за самолетите, които нападат съседна Югославия.

Логично военното превъзходство на НАТО довежда до решението на Милошевич да приеме американското предложение от Рамбуйе. Дори и това не е краят на конфликта. При решението за бъдещата мироопазващи мисия на Москва е отказано да има самостоятелна зона в региона със свой контингент.

Борис Елцин разрешава специална операция, в която руските сини каски от Босна и Херцеговина напускат поста си и с марш на 12 юни превземат летището в Прищина. НАТО незабавно изпраща свои войски там, а за три дни светът изглежда изправен пред война между Русия и обединените сили на Запада. България и Румъния затварят въздушното си пространство за руски самолети и не допускат снабдяването на контингента. При тази ситуация Елцин отстъпва. Руските мироопазващи сили не получават своя зона, а остават до 2003 г. като самостоятелен контингент, успоредно с войските на НАТО.

Днес, 25 години по-късно, тази война и независимостта на областта служи за оправдание на руската анексия на Крим. Косово продължава да е опасен източник на напрежение на Балканите, а ООН изглежда още по-слаба пред игрите на Великите сили.

Войната, която е използвана от САЩ и съюзниците им като инструмент на външната политика стана причина за това все повече играчи да се обръщат към силата, за да постигнат своите цели. Днес противопоставянето между Кремъл и Вашингтон, което бе заложено тогава, достигна до невиждани размери, а мнението на обикновените хора вече просто няма значение пред пропагандните машини и желанията на самозабравилите се политици за още война, жертви и огромни корпоративни печалби.

източник: БНР; снимка: telegraf.rs

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here