В памет на Николай Добрев, който избра съгласието и разума, за да спаси България

0
37

 

(19.10.1947 – 17.04.1999)

В бит­ките, ко­и­то Ни­ко­лай Доб­рев во­де­ше по дон­ки­хо­тов­с­ки, той из­го­ря – не сим­во­лич­но, а съв­сем ре­ал­но. Из­го­ря, но па­мет­та за не­го све­ти, как­то за еди­ни­ци сил­ни во­да­чи в но­ва­та ни ис­то­рия

На 17 ап­рил 1999 г., точ­но пре­ди 25 го­ди­ни ни на­пус­на бъл­гар­с­ки­ят по­ли­тик и държав­ник, со­ци­а­лис­т и патриот Ни­ко­лай Доб­рев. Човек, който извърши един уникален в новата ни история политически акт и по осъзната и изстрадана воля пожертва личната си кариера и здраве, избра съгласието и разума, за да спаси Отечеството от мъчителен граждански конфликт с непредвидими последици. Без онзи 4 февруари 1997 г. – лично дело и личен избор на Николай Добрев, България днес със сигурност нямаше да е част от европейското политическо пространство!

Про­дъл­жи­ли­ят де­се­ти­лет­ния пре­ход бър­зо из­ха­бя­ва ли­ца­та в бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка. Във власт­та, в опо­зи­ци­я­та, в ин­с­ти­ту­ци­и­те ид­ват и си оти­ват хо­ра от раз­ли­чен човешки, мо­ра­лен и ин­те­лек­ту­а­лен ка­ли­бър. Ме­нят се и проб­ле­ми­те на Бъл­га­рия, освен ня­кол­ко, ко­и­то се пре­вър­на­ха в хро­нич­ни – бед­ност, нес­п­ра­вед­ли­вост, корупция, мафиотизация и мутризация, пълзяща неграмотност. В то­зи по­ток от събития и лица мал­ци­на са те­зи, ко­и­то, из­п­ре­вар­вай­ки вре­ме­то си, за­щи­та­вай­ки големи ка­у­зи или пос­тъп­вай­ки мъж­ки в ре­ши­тел­на ми­ну­та, зас­лу­жа­ват за­ви­на­ги почитта и ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Ни­ко­лай Доб­рев без­с­пор­но е от тях, той из­п­ре­ва­ри вре­ме­то на про­ти­во­пос­та­вя­не­то и се по­ка­за ка­то за­щит­ник на граж­дан­с­кия мир. Преподаде уроци по доблест и чест, които малцина усвоиха в своето политическо поведение!

Той от­с­то­я­ва­ше со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ка­у­за и вгра­ди сян­ка­та си за ней­но­то оце­ля­ва­не и бъ­де­ще в дни на на­ци­о­нал­но ра­зе­ди­не­ние и опас­ност да лум­не огънят на на­си­ли­е­то, ка­то ис­тин­с­ки пат­ри­от из­б­ра на­ци­о­нал­ния пред пар­тий­ния и лич­ния ин­те­рес. Милееше за своята партия БСП, за нейното единство, за нейната промяна, за интересите и болките на обикновените социалисти. На своите другари преподаде непреходни уроци по лоялност и отдаденост към идеята, но когато беше поставен пред избора – съдбата на държавата или партийния интерес – той избра България. Дали има кой да научи уроците на Николай Добрев и да ги приложи днес и в бъдеще!?

С го­ди­ни­те лип­са­та на хора като Ни­ко­лай Доб­рев се усе­ща все по­ве­че, за­що­то не­го­ви­ят при­мер се ока­за неудобен за бъл­гар­с­ка­та политичес­ка кла­са, за­тъ­на­ла в дреб­но­те­мия, бо­рич­ка­ния, лич­но обо­га­тя­ва­не, за­ви­си­ма от вън­ш­ни фак­то­ри, заб­ра­вя­ща го­ле­ми­те ка­у­зи – доб­ру­ва­не­то на об­щес­т­во­то и обикнове­ния чо­век, дър­жав­ност­та и мо­ра­ла. За­то­ва той е сво­е­об­ра­зен връх в бъл­гар­с­катаа по­ли­ти­ка, кой­то засега ос­та­ва не­дос­ти­жим.

 

ДНЕС ПРОБ­ЛЕ­МИ­ТЕ НА БЪЛ­ГА­РИЯ СА ТА­КИ­ВА, ЧЕ ТЯ ОТ­НО­ВО ИМА НУЖ­ДА­ТА ОТ ЛИ­ДЕР С НЕ­ГО­ВИ­ТЕ КА­ЧЕС­Т­ВА И МОРАЛ. Нуждаем се от ис­к­рен пат­ри­о­ти­зъм, от­да­де­ност на иде­ал и ка­у­за, не­у­мор­на ра­бо­та за на­ци­о­нал­но съг­ла­сие, ос­т­ра чув­с­т­ви­тел­ност към со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми на хо­ра­та и мно­го важ­но – от  не­под­куп­ност, чес­т­ност и дос­той­н­с­т­во.

В ис­то­ри­я­та ня­ма ус­лов­но нак­ло­не­ние, но със си­гур­ност, ако бе жив Ни­ко­лай Доб­рев, ако бе станал министър-председател, ако имаше шанса да управлява партията и държавата по своите идейни, морални и човешки критерии, преходът в България би се раз­вил по друг, по-спра­вед­лив на­чин.

Ед­ва ли ръ­ко­во­ди­тел с не­го­вия морален ав­то­ри­тет и со­ци­ал­на чув­с­т­ви­тел­ност би до­пус­нал в държавата да се слу­чат ди­ваш­ко­то раз­г­раб­ва­не, раз­гу­лът на ко­руп­ци­я­та, раз­па­дът на дър­жав­ност­та и на служ­би­те за си­гур­ност, при­ла­га­не­то на край­ни­те фор­ми на не­о­ли­бе­рал­ния мо­дел, слугинажът пред чужди интереси, поругаването на офицерската и мъжка чест. Ни­ко­лай Доб­рев не би допуснал на стра­на­та ни да бъ­дат на­ла­га­ни вред­ни по­ли­ти­чес­ки и ге­о­по­ли­ти­чес­ки ре­ше­ния. Ня­ма­ше да бъ­де веч­но съг­ла­сният с Брюк­сел и Ва­шин­г­тон и да се под­да­де на на­тис­ка да зам­ра­зим връз­ки­те си с брат­с­ка, сла­вян­с­ка и пра­вос­лав­на Ру­сия. Щеше мъжки да отстоява мнението си – пък да става каквото ще! Без да тър­си лес­ния път – точ­но как­то го нап­ра­ви през 1997-а.

Ни­ко­лай Доб­рев е второ по­ко­ле­ние ко­му­нист и со­ци­а­лист, ро­ден в кра­си­вия бъл­гар­с­ки град Го­це Дел­чев, но­сещ спо­ме­на за ро­ман­ти­ка­та на ма­ке­дон­с­ки­те бор­би за опаз­ва­не на бъл­гар­щи­на­та, емоцията на родовия корен, мистичността на миналото и волята за бъдеще. Чо­веш­ки­ят и по­ли­ти­чес­ки­ят му път са ти­пич­ни за вре­ме­то си – за­вър­ш­ва гим­на­зия в род­ния си град и Мин­но-ге­о­лож­кия ин­с­ти­тут в Со­фия, спе­ци­а­ли­зи­ра в Ака­де­ми­я­та за об­щес­т­ве­ни на­у­ки и со­ци­ал­но уп­рав­ле­ние. За­поч­ва ра­бо­та в Ком­со­мо­ла, къ­де­то пре­ми­на­ва през всич­ки стъ­па­ла на йе­рар­хи­я­та, до­каз­вай­ки се с най-доб­ри­те ка­чес­т­ва на сво­е­то по­ко­ле­ние – твър­дост на ха­рак­те­ра, ини­ци­а­тив­ност, здра­ва връз­ка с хо­ра­та. Ръководи младежките структури в Гоце Делчев, в окръг Благоевград, секретар е по организационните въпроси на Централния комитет на Комсомола в края на 70-те и началото на 80-те години.

Николай Добрев като комсомолски ръководител

Ни­що чо­веш­ко не му е чуж­до, но му лип­с­ват ло­ши­те ка­чес­т­ва на ка­ри­ер­ния фун­к­ци­о­нер – бю­рок­ра­ти­зъм, ко­нюн­к­тур­ност, прис­по­со­бен­чес­т­во. Тогавашните млади – днес с много сребро в косите, го помнят с добро, могат да прибавят някоя интересна история, да си спомнят мъжкарския му характер и неподправеното чувство за хумор, но и че Николай Добрев бе от тези, които носеха вярата и идеала в сърцето си и градяха, без да вдигат шум около себе си!

По-къс­но е на ра­бо­та в Ко­ми­те­та за дър­жа­вен и на­ро­ден кон­т­рол, кмет е на сто­лич­на­та об­щи­на “На­деж­да”. Част е от поколението, на което Промяната отсъди да влязат в голямата политика, да поемат на плещите отговорността за партията и държавата. Про­мя­на­та от 10 но­ем­в­ри 1989 г. пре­доп­ре­де­ля той да ста­не за­веж­дащ от­дел “Ор­га­ни­за­ци­о­нен” на БСП в най-теж­ко­то за пар­ти­я­та вре­ме. В то­зи пе­ри­од иму­щес­т­во­то на БСП е от­не­то със спе­ци­а­лен за­кон, кад­ри­те й са под­ло­же­ни на увол­не­ния, ре­ван­ши­зъм и реп­ре­сии. То­га­ва ми­ли­он­на­та пар­тия за бро­е­ни дни тряб­ва да про­ме­ни на 180 гра­ду­са сво­я­та ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра – от ор­га­ни­за­ции по мес­то­ра­бо­та към ор­га­ни­за­ции по те­ри­то­ри­а­лен приз­нак и ин­те­ре­си, от масова партия на властта към партия, обвинена във всички исторически грехове, станала удобният виновник и посоченият враг за самообявилите се „демократи“. Запазването на единството и организационната цялост на БСП се превръща в лична кауза на Николай Добрев в онези сложни, неблагодарни, вълчи времена в политиката!

През 1991 г. Ни­ко­лай Доб­рев е из­б­ран за на­ро­ден пред­с­та­ви­тел и ма­кар да е чо­век на де­ло­то, а не на ора­тор­с­ки­те уп­раж­не­ния, той ста­ва ефек­ти­вен и ува­жа­ван пар­ла­мен­та­рист – зам.-пред­се­да­тел, а по-къс­но пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та по на­ци­о­нал­на си­гур­ност, рас­те и ав­то­ри­те­тът му сред ПАР­ТИЙ­НИ­ТЕ СТРУК­ТУ­РИ, КО­И­ТО  ТОЙ ПОЗ­НА­ВА В ДЪЛ­БО­ЧИ­НА – хи­ля­ди пар­тий­ни сек­ре­та­ри, ак­ти­вис­ти, ве­те­ра­ни, мла­де­жи. Той се прев­ръ­ща в не­фор­мал­ния ли­дер на пар­ти­я­та, ли­це­то на новото по­ко­ле­ние в БСП.

Доб­рев не се при­съ­е­ди­ня­ва към вред­на­та за пар­ти­я­та тен­ден­ция на по­ли­ти­чес­ки “ка­ни­ба­ли­зъм” и “лов на ве­щи­ци”, въ­ве­де­ни от то­га­ваш­ни­ ръ­ко­во­ди­те­ли спря­мо тех­ни дов­че­раш­ни дру­га­ри по пар­тия, но и ко­ле­ги по уп­рав­лен­с­ки пос­то­ве.

И ма­кар че БСП пос­тиг­на вну­ши­тел­ни по­бе­ди на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри през 1990 г. и 1994 г., мал­ци­на (сред тях и Ни­ко­лай Доб­рев) осъз­на­ва­ха, че ед­но уп­рав­ле­ние е ус­пеш­но не в де­ня на из­бор­ни­те фан­фа­ри, а ед­ва ко­га­то прик­лю­чи доб­ре и бъ­де пре­пот­вър­де­но с на­ро­ден вот. Когато властта се използва не за лично обогатяване и кариера, а преди всичко и най-вече – в полза на хората.

В ис­то­ри­я­та на БСП Доб­рев ще ос­та­не ка­то най-ус­пеш­ния ръ­ко­во­ди­тел на пре­диз­бо­рен щаб – на­ред с по­бе­да­та в из­бо­ри­те за 37-ото НС е и три­ум­фът на мес­т­ни­те из­бо­ри в края на 1996-а. А и в условията след събитията през януари-февруари 1997 г. Добрев отново е най-успешният – след тежко управление и масов народен социален протест и при безчинството на тъмносините шпицкоманди на Иван Костов, тогава БСП имаше 22 % народен вот (940 хил. гласа). Сравнението с днешния ден, когато БСП има едва 200 хил. гласа и под 10 %, е показателно!

Ли­дер от не­го­вия ка­ли­бър в бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки жи­вот ве­че ня­ма – от­дав­на  гос­под­с­т­ват апа­рат­ни­те по­лит­тех­но­ло­зи, фасадни политици, пиари, шу­ро­ба­джа­наш­ки­те схе­ми и ке­ле­пи­рът. За Доб­рев иде­а­лът бе на пър­во мяс­то, след то­ва ид­ва­ше ра­бо­та­та с кад­ри­те, ор­га­ни­за­ци­он­ни­те дей­с­т­вия, прог­рам­ни­те до­ку­мен­ти и тях­но­то прет­во­ря­ва­не в де­ла. Ни­ко­лай Доб­рев бе­ше ор­га­нич­но чужд на ку­ха­та по­ли­ти­ка, на лъс­ка­ви­те кам­па­нии и лъж­ли­ви обе­ща­ния, не по­на­ся­ше по­ли­ти­чес­ко­то пус­тос­ло­вие, ори­ги­нал­ни­че­не­то, за­у­че­ни­те фра­зи, подлизурството, лицемерието.

Като за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на БСП с ре­сор “Ор­га­ни­за­ци­он­ни въп­ро­си”, ка­то пред­се­да­тел на пар­ла­мен­тар­на­та Ко­ми­сия по на­ци­о­нал­на си­гур­ност, а от 1996 г. и ка­то вът­ре­шен ми­нис­тър не­гов при­о­ри­тет бе­ше осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ком­пе­тен­т­но, спра­вед­ли­во и не­ко­рум­пи­ра­но уп­рав­ле­ние на ле­ви­ца­та. Уви, из­бух­ва­не­то на за­ло­же­ни от на­ча­ло­то на пре­хо­да со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки “бом­би” до­ве­до­ха до фа­лит на бан­ки, ин­ф­ла­ция, со­ци­ал­но нап­ре­же­ние.

В те­зи съ­би­тия Ни­ко­лай Доб­рев бе от мал­ко­то, ко­и­то не са­мо виж­да­ха ре­ал­ност­та, но и на­ри­ча­ха проб­ле­ми­те с ис­тин­с­ки­те им име­на. Го­ди­ни по-къс­но пуб­лич­но дос­то­я­ние ста­на Док­ла­дът на МВР за проб­ле­ми­те в бан­ко­ва­та сис­те­ма, а ка­то вът­ре­шен ми­нис­тър той ПРЕД­П­РИЕ ПЪР­ВИ­ТЕ ЕФЕК­ТИВ­НИ МЕР­КИ СРЕ­ЩУ ЗА­РАЖ­ДА­ЩА­ТА СЕ ОР­ГА­НИ­ЗИ­РА­НА ПРЕС­ТЪП­НОСТ – за ог­ра­ни­ча­ва­не­то на без­кон­т­рол­ност­та на си­ви­те струк­ту­ри в ико­но­ми­ка­та, за бор­ба с не­поз­на­та­та дос­ко­ро би­то­ва и теж­ка прес­тъп­ност. Стъп­ки – за спа­ся­ва­не и ре­а­ни­ми­ра­не на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност. Ма­кар и да не е ра­бо­тил на опе­ра­тив­ни ни­ва в сис­те­ма­та на МВР, и до днес Доб­рев е пом­нен ка­то принципен и го­рящ в проб­ле­ми­те ми­нис­тър. В ярък кон­т­раст с ня­кои от пред­шес­т­ве­ни­ци­те и с мно­го от нас­лед­ни­ци­те си на го­ре­щия пост!

Пред парламента на 10 януари 1997 г.

Без­с­пор­но, ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КА­ТА И ЧО­ВЕШ­КА ГОЛ­ГО­ТА НА НИ­КО­ЛАЙ ДОБ­РЕВ СА СЪ­БИ­ТИ­Я­ТА ОТ ЯНУ­А­РИ-ФЕВ­РУ­А­РИ 1997 Г.

Ма­со­во­то не­до­вол­с­т­во от ряз­ко­то обед­ня­ва­не и ико­но­ми­чес­ка­та не­си­гур­ност на хо­ра­та съз­да­де хра­ни­тел­на поч­ва за по­ли­ти­чес­ко нас­тъп­ле­ние на СДС, кой­то има­ше вън­ш­на фи­нан­со­ва и ло­гис­тич­на под­к­ре­па. То­ва, ко­е­то в други страни днес се на­ри­ча “Оран­же­ва ре­во­лю­ция” или “Май­дан”, се случ­ва­ше по со­фий­с­ки­те ули­ци през 1997-а. Про­тес­ти­те бя­ха фи­нан­си­ра­ни от зад­г­ра­нич­ни цен­т­ра­ли, ор­га­ни­зи­ра­ни с ло­зун­ги и пос­ла­ния, це­ля­щи да на­ло­жат по­ро­чния не­о­ли­бе­ра­ли­зъм, дик­тат на тран­с­на­ци­о­нал­ния ка­пи­тал, еро­зи­ра­не на су­ве­ре­ни­те­та на Бъл­га­рия. Съ­би­ти­я­та се раз­ви­ва­ха ди­на­мич­но – ка­би­не­тът “Ви­де­нов” по­да­де ос­тав­ка дни пре­ди Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на, но­ми­на­ци­я­та на Ни­ко­лай Доб­рев за ми­нис­тър-пред­се­да­тел е за­ба­ве­на, а пос­ле на ръ­ба на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и да­леч от по­ли­ти­чес­ка­та ко­рек­т­ност е са­бо­ти­ра­на от пре­зи­ден­та Же­лю Же­лев, до­ка­то нап­ре­же­ни­е­то на­рас­т­ва гла­во­лом­но. Все­кид­нев­ни про­тес­ти и сту­ден­т­с­ки стач­ки, про­во­ки­ра­ни от хи­пе­рин­ф­ла­ци­я­та, но и от зад­ку­ли­си­е­то. Ле­ви­ца­та е де­мо­ни­зи­ра­на от улич­на­та тъм­но­си­ня тъл­па. На­ред с то­ва вър­ви вън­шен на­тиск и меж­ду­на­род­на изо­ла­ция от клю­чо­ви ге­о­по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри. В та­ки­ва ус­ло­вия ед­ва ли ня­кой, да­же и най-опи­тен по­ли­тик, мо­же да се на­дя­ва да със­та­ви ра­бо­те­що и ста­бил­но пра­ви­тел­с­т­во с дъ­лъг хо­ри­зонт и ман­дат за бо­лез­не­ни ре­фор­ми.

4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата за съставяне на второ социалистическо правителство

Ис­то­ри­чес­ки­ят ком­п­ро­мис – мирен отказ от властта, нап­ра­вен на 4 фев­ру­а­ри 1997-а от Ни­ко­лай Доб­рев и Ге­ор­ги Пър­ва­нов, като председател на БСП, е един­с­т­ве­ни­ят въз­мо­жен по­ли­ти­чес­ки път за Бъл­га­рия, всич­ко дру­го би би­ло път към без­д­на­та на кръвопролитието.

Не бя­ха мал­ко те­зи, ко­и­то твър­дя­ха, че през фев­ру­а­ри 1997-а би мог­ло БСП да удър­жи власт­та, вклю­чи­тел­но и си­ло­во. Ни­ко­лай Доб­рев каз­ва­ше, че и най-сла­ба­та дър­жа­ва мо­же да смач­ка и най-ма­со­вия про­тест, но проб­ле­мът е как ще жи­вее об­щес­т­во­то, след ка­то е про­ля­та кръв. Ни­ко­лай Доб­рев не поз­во­ли да бъ­де про­ля­та бъл­гар­с­ка кръв, ко­е­то бе про­я­ва на сме­лост, а не на ма­ло­ду­шие. Все­ки от те­зи, ко­и­то след 4 фев­ру­а­ри по­бър­за­ха да за­би­ят нож в гър­ба на своя дру­гар и да го на­ре­кат пре­да­тел за­ра­ди вър­на­тия ман­дат, тряб­ва да си от­го­во­ри на въп­ро­са: КЪ­ДЕ ЩЯ­ХА ДА СА БСП И БЪЛ­ГА­РИЯ, АКО ГО НЯ­МА­ШЕ ТО­ЗИ АКТ НА ДЪР­ЖАВ­НИ­ЧЕС­КО МИС­ЛЕ­НЕ? Ще­ше ли Бъл­га­рия да ста­не част от Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, или ще­ше да е изо­ли­ра­на под на­тиск и ем­бар­го? Ще­ше ли БСП да про­дъл­жи да е во­де­ща по­ли­ти­чес­ка си­ла, или ще­ше да из­гу­би дра­ма­тич­но всич­ки след­ва­щи из­бо­ри, да бъ­де под­ло­же­на на реп­ре­сии и най-ве­ро­ят­но – на заб­ра­на.

Николай Добрев с дипломати от САЩ и Европа

От­но­ше­ни­е­то на ху­ли­те­ли­те в БСП в пър­ви­те ме­се­ци след 4 фев­ру­а­ри 1997 г. бе фак­то­рът, кой­то от­к­лю­чи теж­ко­то, не­ле­чи­мо за­бо­ля­ва­не на Ни­ко­лай Доб­рев, ко­е­то го по­ко­си в раз­ц­ве­та на си­ли­те.

Днес ог­ром­на­та част от те­зи от­ри­ца­те­ли от­дав­на са из­вън по­ли­ти­ка­та, част от тях се раз­ка­я­ха за раз­де­ле­ни­е­то в БСП, ко­е­то про­во­ки­ра­ха с кри­ти­ки­те си към Доб­рев. Но съ­що та­ка мно­зи­на се въз­пол­з­ват ка­то по­ли­ти­ци от пло­до­ве­те на 4 фев­ру­а­ри – по­ли­ти­чес­ко­то оце­ля­ва­не и връ­ща­не­то на БСП в го­ля­ма­та по­ли­ти­ка, ней­на­та ев­ро­пей­с­ка ин­тег­ра­ция. Със си­гур­ност още то­га­ва Ни­ко­лай Доб­рев е усе­щал, че от­но­ше­ни­е­то на част от ели­та не е от­но­ше­ние на пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции, на обик­но­ве­ни­те со­ци­а­лис­ти.

Георги Първанов и Николай Добрев през драматичната за БСП и България 1997 г.

Пар­ти­я­та оби­ча­ше Ни­ко­лай Доб­рев, вяр­ва­ше му, за ре­до­вия ак­ти­вист и сим­па­ти­зант той бе прос­то “Ко­льо – на­ро­ден чо­век, един от нас”. По­ло­жи­тел­на­та по­ли­ти­чес­ка­та оцен­ка на дей­с­т­ви­я­та от 4 фев­ру­а­ри бе­ше да­де­на още до­ка­то Ни­ко­лай Доб­рев бе жив, на кон­г­ре­са на БСП, про­ве­ден през май 1998 г., на кой­то ли­ни­я­та “ан­ти 4 фев­ру­а­ри” пре­тър­пя по­ра­же­ние.

Днес оцен­ка­та за 4 фев­ру­а­ри е още по-ка­те­го­рич­на – то­ва бе си­лен дър­жав­ни­чес­ки акт. И тък­мо за­що­то бе та­къв, не са мал­ко учас­т­ни­ци­те (ре­ал­ни или мни­ми) в оне­зи съ­би­тия, ко­и­то ис­кат да си прис­во­ят зас­лу­га­та. Сред тях са опи­ти­те на ек­с­п­ре­зи­ден­та Пе­тър Сто­я­нов, ко­и­то мно­гок­рат­но бя­ха оп­ро­вер­га­ни с фак­ти от дру­ги учас­т­ни­ци в он­зи из­вес­тен Консултативен съвет (КСНС) в пре­зи­ден­т­с­т­во­то.

В пос­лед­ни­те две го­ди­ни от жи­во­та си Ни­ко­лай Доб­рев, ма­кар и ве­че тежко, неизлечимо бо­лен, не по­жа­ли си­ли и се от­да­де от­но­во на ук­реп­ва­не­то на БСП в най-теж­ко­то за пар­ти­я­та вре­ме – за­ра­ди мощ­на­та въл­на на по­ли­ти­чес­ки увол­не­ния от пра­ви­тел­с­т­во­то на Кос­тов, за­ра­ди “дъл­бо­ка­та” опо­зи­ция в пар­ла­мен­та и не­въз­мож­ност да се ре­а­ги­ра ка­те­го­рич­но на раз­ру­ха­та в бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка и ду­хов­ност, на сис­тем­ното без­па­ри­чие на пар­тий­ни­те струк­ту­ри. Доб­рев бе­ше ак­ти­вен уч­ре­ди­тел на т. нар. Ге­не­рал­с­ко дви­же­ние – Дви­же­ние за един­с­т­во и раз­ви­тие на БСП и еди­не­ние на ле­ви­те си­ли в Бъл­га­рия. За­ед­но със сво­и­те дру­га­ри – Мла­ден Чер­ве­ня­ков, Димитър Иванов, Еми­лия Мас­ла­ро­ва, Бри­го Ас­па­ру­хов, Светла Тошкова, Лю­бен Го­цев, Иван Гранит­с­ки, Олег Недялков, Йоан Костадинов, Димитър Дъбов, Невяна Малчева и мно­го дру­ги, Ни­ко­лай Доб­рев по­ло­жи ор­га­ни­за­ци­он­ни и идей­ни уси­лия за въз­с­та­но­вя­ва­не­то на пар­ти­я­та, ко­я­то при­до­би но­ва кон­ди­ция и спе­че­ли мес­т­ни­те из­бо­ри през 1999 г. и пре­зи­ден­т­с­ки­те през 2001 г.

 

Ни­ко­лай Доб­рев си оти­де от то­зи свят в на­ча­ло­то на про­лет­та на 1999 г. ед­ва на 51 годи­ни, но ос­та­ви в бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия трай­на сле­да и не­под­п­ра­ве­на емо­ция!

Вся­ка дру­га ев­ро­пей­с­ка дър­жа­ва ще­ше да по­чи­та не­го­ва­та доб­лест, да му бъ­дат посвете­ни кни­ги и на­уч­ни из­с­лед­ва­ния, да се пра­вят био­г­ра­фич­ни фил­ми. У нас то­ва не е при­е­то. Въп­ре­ки че нова Бъл­га­рия съ­що има нуж­да от сво­и­те ге­рои, от сво­и­те при­ме­ри за под­ра­жа­ние, от доб­ро­то в сво­я­та ис­то­рия.

А Ни­ко­лай Доб­рев е ед­на от мал­ко­то лич­нос­ти на пре­хо­да с те­зи ка­чес­т­ва – точ­ни­ят чо­век, в точ­ния мо­мент, на точ­но­то мяс­то с точ­ни­те дей­с­т­вия. В па­метта ни, в историята на бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца ще ос­та­не ка­то ета­лон за ли­дер!

В бит­ките, ко­и­то Ни­ко­лай Доб­рев во­де­ше по дон­ки­хо­тов­с­ки, той из­го­ря – не символично, а съв­сем ре­ал­но. Из­го­ря, но па­мет­та за не­го све­ти, как­то за еди­ни­ци силни во­да­чи в но­ва­та ни ис­то­рия.

 

Дру­ги­те за не­го: Дос­то­ен бъл­га­рин!

Акад. Ни­ко­лай Хай­тов, пи­са­тел: Той не би пре­дал Бъл­га­рия, та ма­кар и за ця­ло­то зла­то на све­та!

Д-р Пе­тър Дер­т­ли­ев, политик,  ли­дер на БСДП: Бъл­га­рия не ще за­ги­не, до­ка­то има мъ­же ка­то Ни­ко­лай Доб­рев. И ще тръг­нат хи­ля­ди по свет­ла­та ди­ря, ко­я­то той ос­та­ви.

Проф. Ан­д­рей Пан­тев, ис­то­рик: Той за­поч­на ху­ма­ни­зи­ра­не­то на по­ли­ти­чес­кия жи­вот в Бъл­га­рия. По­ня­ко­га, за да от­не­сеш ед­на плес­ни­ца, се изис­к­ват по­ве­че храб­рост, чув­с­т­во за от­го­вор­ност в пер­с­пек­ти­ва пред по­ко­ле­ни­я­та, от­кол­ко­то да на­не­сеш съ­ща­та та­зи плес­ни­ца.

Акад. Ан­тон Дон­чев, пи­са­тел: Той бе мис­лещ и до­бър чо­век. То­ва, че си оти­де тол­ко­ва ра­но, е за­гу­ба не са­мо за не­го­ва­та пар­тия – то­ва е за­гу­ба за Бъл­га­рия.

Чл. кор. Иван Гра­нит­с­ки, пи­са­тел и из­да­тел: Мал­ци­на са по­ли­ти­ци­те в най-но­ва­та ни ис­то­рия, ко­и­то при­те­жа­ват ка­чес­т­ва­та ка­то нрав­с­т­ве­ност и от­го­вор­ност пред съд­би­ни­те на Оте­чес­т­во­то.

Д-р Ах­мед До­ган, политик, по­че­тен пред­се­да­тел на ДПСТой бе при­мер за ко­рек­т­ност и дал­но­вид­ност в по­ли­ти­ка­та. Има го­лям при­нос за ут­вър­ж­да­ва­не­то на де­мок­ра­тич­ни­те про­це­си в стра­на­та.

Проф. Ди­ми­тър Ива­нов, ди­рек­тор на Ин­с­ти­ту­та по ли­дер­с­т­во: Той е ед­но от име­на­та в но­вия ни по­ли­ти­чес­ки жи­вот. Един от хо­ра­та, за ко­и­то се го­во­ри. Ни­ко­лай Доб­рев е ав­тен­ти­чен бъл­гар­с­ки по­ли­тик и дър­жав­ник: с ко­ре­ни, за­би­ти дъл­бо­ко в зе­мя­та, със стъб­ло, зап­ле­те­но в гъс­та­та по­ли­ти­чес­ка го­ра, и с кло­ни, щрък­на­ли в не­яс­но­то не­бе на бъ­де­ще­то. На 4 фев­ру­а­ри 1997 г. Ни­ко­лай Доб­рев нап­ра­ви най-мо­рал­на­та стъп­ка през пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие в сво­я­та пар­тия и в ця­ла­та по­ли­ти­чес­ка кла­са на Бъл­га­рия. Той един­с­т­вен от но­ви­те по­ли­ти­ци в Бъл­га­рия сам сле­зе от власт, сам се от­ка­за от пос­та, за кой­то все­ки по­ли­тик меч­тае цял жи­вот, и пре­да­де власт­та по ци­ви­ли­зо­ван на­чин.

Вла­ди­мир По­со­хин, дип­ло­мат от Ру­сияДъл­бо­ко скър­бим по по­вод без­в­ре­мен­на­та за­гу­ба на Ни­ко­лай Доб­рев – за­бе­ле­жи­те­лен, чес­тен чо­век и пре­дан при­я­тел.

Крис­то­фър Хил, дип­ло­мат от САЩ: Всич­ки бъл­га­ри дъл­го ще пом­нят не­го­вия ку­раж, чес­т­ност и лю­бов­та му към ро­ди­на­та. Не­го­ви­те при­я­те­ли в чуж­би­на се при­съ­е­ди­ня­ва­ме към скръб­та от за­гу­ба­та на един ли­дер, дър­жав­ник и при­я­тел.

Мар­сел Тре­мо, пос­ла­ник на Фран­ция: Той да­де го­лям урок по мъ­жес­т­во и по­ли­ти­чес­ки мо­рал, го­лям при­мер за вяр­ност към прин­ци­пи­те си.

Ще завърша този текст, чиято цел е да си спомним за приятеля и другаря, за  Кольо, който много ни липсва, със стихотворението на големия поет Михаил Белчев. Стихотворение, написано броени месеци след смъртта му, специално за книгата “Николай Добрев – Избрах съгласието и разума”, издадена от в. ЗЕМЯ през октомври 1999 г.

МОЛБА

На Николай Добрев

Какво ти става, войводо?
Защо си толкова бесен?
Фасове хвърляш отгоре,
сякаш всемирът е тесен.

И там ли покой не намери,
в небето сред ангели тихи,
ругаеш наляво и дясно,
уши да запушват светците.

Как ли я караш там горе!
Най-после стигна до Бога.
Как той те срещна, кажи ми?
Ти не му вярваше много.

Пак си мълчиш, но аз зная,
никой не те спря по пътя,
знае си оня как стана
Богът с пирони и рани.

Как те предадоха всички,
как си понесе ти кръста,
как спаси “куцо и сляпо”,
как никой с кръв не опръска.

Нося ти вест от земята,
децата и твоите любими,
две водки и две цигари.
Моля те, Кольо, пусни ме!

автор: проф. Светлана Шаренкова, „Земя“

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here