Няма съществено изменение на ситуацията с човешките права в България през изминалата година според публикувания днес доклад на Държавния департамент на САЩ.
Значимите проблеми с правата на човека включват достоверни доклади за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от правителството или от името на правителството; сериозни проблеми с независимостта на съдебната власт; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интерсексуални лица, пише в доклада.
Корупция в правителството
„Законът предвижда наказателни санкции за корупция от длъжностни лица, но НПО съобщават, че правителството не прилага закона ефективно. Имаше множество съобщения за сериозна корупция в правителството през годината“, се посочва в Доклада. И още:
„Според проучване на Базелския институт за управление, публикувано през май, съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията. Народното събрание прие закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, на 27 януари. Като част от по-голям законодателен пакет, насочен към ограничаване на корупцията в правителството, закон от 26 май създаде механизъм за отчетност за главния прокурор и заместник-главните прокурори. През септември парламентът прие закон за повишаване на ефективността на антикорупционната комисия в страната.
В доклада си от юли Европейската комисия призна, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбеляза „продължаващ проблем“ с ниска ефективност на разследванията и слаб опит в наказателното преследване и окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво. Той също така твърди, че има сериозни правни пропуски по отношение на почтеността на висши изпълнителни функции, като например „лица, наети за лични кабинети на министри“.
Transparency International България твърди, че липсата на прозрачно използване на публичните ресурси, атаките срещу гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според Антикорупционния фонд реалният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава скрит поради високия процент оправдателни присъди по дела за корупция. Неправителствената организация Институт за пазарна икономика стигна до заключението в анализ на усилията за борба с корупцията на местно ниво, публикуван на 6 юли, че властите не са склонни да приемат разпоредби, които предоставят задоволително и цялостно решение за премахване на корупцията на местно ниво, което разубеждава гражданите и заинтересованите страни да докладват корупция и конфликт на интереси“.
Съдебната система
Конституцията и законът в България предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи съдебната независимост и безпристрастността ѝ. Съдебната независимост е компрометирана и общественото доверие в съдебната система остава ниско, защото магистратите са податливи на политически натиск, се посочва в доклада на Държавния департамент на САЩ.
В доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, публикуван на 5 юли, се отбелязва, че е постигнат частичен напредък в подобряването на независимостта на магистратите, като се вземат предвид промените в закона, приети на 26 май, които пречат на командироването на прокурори и следователи, но не и на съдии, за неопределен срок. Комисията изразява загриженост, че съществуващото правомощие на административните ръководители да вземат решение за командировките и прекратяването им „може да създаде ситуации на зависимост, което от своя страна рискува да засегне независимостта на съдебната власт“. Според доклада Висшият съдебен съвет, орган за самоуправление, е податлив на политическо влияние при избора на своите членове.
На 30 май неправителствената организация „Фонд за борба с корупцията“ разпространи интервю с бившата съпруга на бившия директор на „Софийски разследваща служба“ Петьо Петров – Лубена Павлова, в което твърди, че Петров е упражнявала влияние върху прокурори, използвайки подкупи и търгувайки с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие. Според Павлова високопоставени държавни служители са били запознати и са участвали в дейността на Петров. На 31 май от Софийската районна прокуратура съобщи, че е издадена заповед за арест на Петров по обвинение в предполагаемо участие в изнудване и незаконно наблюдение и подслушване. От ноември Петров е издирван от Интерпол, Европол и Шенгенската информационна система.
Свободата на изразяване
Конституцията и законът в България предвиждат свобода на изразяване, включително за членовете на пресата и други медии, и правителството като цяло е спазвало това право. Но има правни и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени да подкрепят медиите, сериозно навреждат на медийния плурализъм смятат от Държавния департамент на САЩ.
През март „Амнести интернешънъл“ заявява в своя доклад за правата на човека по света, че в България „журналисти и независими медии, които съобщават за организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са били жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени“.
Целият доклад на Държавния департамент на САЩ може да прочете –ТУК–
