По време на затварянето заради ковид много заразни патогени бяха потиснати, а отварянето на обществото, съчетано със скептицизма към имунизациите, доведе до епидемии от предотвратими с ваксини болести, като морбили и магарешка кашлица (коклюш).
„Обезсърчаващо е да се види, че въпреки десетилетията на безопасност и ефективност на ваксините, страните в ЕС и в световен мащаб все още изправени пред огнища на няколко болести, предотвратими с ваксини“, коментира директорът на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията д-р Андреа Амон.
Тя каза, че ваксинациите са решаващи мерки за предотвратяване на болестта.
Шефът на Европейската агенция по лекарствата Емер Кук подчерта факта, че ваксините са безопасни и имат доказана ефективност. Това се потвърждава от доказателства, събирани по целия свят в продължение на много десетилетия. Кук насърчава хората да търсят независими източници за съвет и основани на факти научни доказателства.
Връщането на морбилите и коклюша
Морбилите и коклюшът са се появили отново. Сабрина Бачи, ръководител на отдела за предотвратими чрез ваксини болести в Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, каза, че през 2022 г. е имало по-малко от 200 случая на морбили. Сега те са се увеличили до 5770, а има и пет смъртни случая.
Бебета под 12-месечна възраст не могат да бъдат ваксинирани, затова е важно е по-широката общност да бъде ваксинирана. Оптимално това трябва да е 95% от населението.
Бачи предупреди за разрастване на коклюша, известен като магарешка кашлица – десетократно увеличение през 2023 г. и 2024 г. в сравнение с 2022 г. и 2021 г. Ваксината срещу коклюш е както ефикасна, така и безопасна, но не може да се приложи изцяло на новородени бебета и кърмачета, следователно тези групи също са зависими от по-широко ваксиниране на околните.
Румъния представлява около 80% от тези случаи.
Българският център по заразни и паразитни болести обяви в понеделник, че в страната има над 280 души, заразени с коклюш. Това е признак за епидемична ситуация.
„Това означава, че имаме не малко болни, които предават заразата дори без да знаят, т.е. или са безсимптомни, или са с малко симптоми и нетипични. Очакваме в следващите седмици да се повиши заболеваемостта“, заяви пред БНР директорът на центъра проф. Ива Христова.
По думите ѝ в момента най-много са случаите в София град. Коклюш има и в Стара Загора, Кюстендил, Варна, Бургас, изброи тя и обобщи, че над половината области в страната са съобщили за такива случаи.
Имунизацията на възрастни намалява тежестта върху здравните системи
Политиката за ваксиниране често се фокусира върху младите хора, но има все повече доказателства, че ваксинирането на възрастни може не само да защити здравето, но е инвестиция, която подпомага икономиката. Това е още по-важно в свят, в който здравните услуги са под напрежение.
Службата по икономика на здравеопазването, която се описва като най-старата в света независима организация за здравни изследвания, е проучила социално-икономическата стойност на програмите за имунизация на възрастни.Проучването разглежда въздействието на имунизационните програми за възрастни срещу сезонен грип, пневмококова болест, херпес зостер и респираторен синцитиален вирус в десет страни (Австралия, Бразилия, Франция, Германия, Италия, Япония, Полша, Южна Африка, Тайланд и САЩ).
Смята се, че инвестирането в програми за имунизация на възрастни ще осигури възвръщаемост до 19 пъти на първоначалната инвестиция.
Изпълнителеният директор на Ваксини „Европа“, Сибилия Куиличи, посочи, че има спешна необходимост да се признае имунизацията като капиталова инвестиция в здравеопазването.
„Програмите за имунизация на възрастни могат да възвърнат до 19 пъти първоначалната си инвестиция. В това време на нарастващ натиск върху икономиките и системите на здравеопазване в ЕС ние спешно трябва да признаем имунизацията като капиталова инвестиция в здравеопазването и да възприемем подход на превенция.“, посочи тя.
Всяка страна от ЕС е отговорна за своята собствена схема за ваксиниране. Между страните има разлики във възрастта на ваксиниране, целевите групи и времето между дозите.
Данните показват, че трябва да се положат повече усилия за справяне с дезинформацията и да се гарантира, че ваксините са достъпни за всички.
автор: Катрин Фиоре
източник: euractiv.bg
