Мицотакис: Гърция няма да достави на Украйна системи за ПВО „Пейтриът“ или С-300, както искат съюзниците

0
27

 

Гърция няма да достави на Украйна системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ или С-300, заяви премиерът Кириакос Мицотакис в четвъртък пред телевизионния канал „Скай“, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Гърция няма да изпрати на Украйна нито С-300, нито „Пейтриът“, както искат съюзниците ни, каза Мицотакис. По думите му Атина вече е предоставила различно отбранително оборудване на Киев, но не може да достави оръжейни системи, които са от решаващо значение за самата Гърция.

Мицотакис направи този коментар, след като неотдавна се появиха медийни твърдения, че европейски лидери са оказвали натиск върху Гърция да достави системи за ПВО на Украйна.

Гръцкият премиер потвърди, че са отправени запитвания, и посочи, че Атина е готова да достави други материали, от които има в излишък. „Ако можем да намерим такива материали, ще действаме“, добави той.

Очакват ли се нови оръжейни доставки от Гърция за Украйна?

В четвъртък Зеленски написа в „Екс“, че е разговарял с Мицотакис за „прилагането на нашите договорености, постигнати по време на скорошното му посещение в Украйна, както и за продължаващото ни отбранително сътрудничество, особено по отношение на укрепването на противовъздушната ни отбрана.На 6 март в Одеса премиерът Мицотакис имаше възможност да види от първа ръка значението на надеждната защита на нашето небе“. На 6 март в Одеса премиерът Мицотакис имаше възможност да види от първа ръка значението на надеждната защита на нашето небе“.

Това съобщение предизвика догадки дали Гърция се готви да изпрати допълнително въоръжение в Украйна и то предимно в чувствителната сфера на противовъздушната отбрана.

По време на визитата на Мицотакис в Одеса руска ракета падна на около 200 м от кортежа на гръцкия министър-председател и отне живота на най-малко петима души.

След срещата на Европейския съвет в Брюксел в петък гръцкият премиер категорично отхвърли твърденията, че в Одеса със Зеленски е постигнал тайни споразумения за оръжейни доставки. „Няма споразумение със Зеленски, това не са сериозни въпроси, не бих могъл да правя тайни споразумения“, каза Мицотакис и добави, че Гърция ще продължи да подкрепя Украйна, без да застрашава своите оперативни отбранителни способности.

В средата на този месец обаче „Катимерини“ съобщи, че през 2024 г. Гърция ще продължи да подкрепя Украйна с артилерийски системи, ракети и боеприпаси. Това ще стане чрез т.нар. „триъгълни сделки“, в случая в рамките на междудържавни споразумения с Чехия.

Тези споразумения по същество представляват закупуване на въоръжението от Чехия, която после ще го предаде на Украйна. Подобна сделка Гърция вече направи със САЩ, като продаде на Вашингтон 75 хиляди артилерийски снаряда.

Що се отнася до по-съществените системи, които са поискали украинците, предимно зенитно-ракетни комплекси, Гърция многократно е отбелязвала необходимостта това, което би предоставила, да бъде заменено с ново въоръжение западно производство. Изтеглянето на остарелите руски противовъздушни системи се подготвя независимо от дискусиите за евентуалното им изпращане в Украйна, отбелязва „Катимерини“.

Смяната на руското въоръжение, придобито в края на миналия и началото на този век, се налага и заради невъзможността то да бъде дългосрочно поддържано заради наложените срещу Русия санкции. Гърция ще замени руските зенитно-ракетни комплекси Оса-АК, разположени по островите, със системи израелско производство. Подготвя се замяната и на комплексите Тор-М1, разположени на различни места на гръцка територия.

В друга публикация изданието отбелязва обаче, че многократният отказ на Мицотакис на исканията на Украйна, но и на САЩ, да предостави на Киев гръцките противовъздушни комплекси С-300 руско производство се дължи както на невъзможността на САЩ да предложат на Гърция алтернативна система, така и на по-широки политически съображения.

През последните месеци дискусиите със САЩ са интензивни, като Атина се опитва да си осигури една батарея „Пейтриът“, която според анализа би била по-ефективна от ракетите С-300, разположени на остров Крит. Според информирани източници такъв вариант не е бил много далечен след нападението при посещението на Мицотакис в Одеса. Гърция обаче е изразила резерви след срещата на Зеленски с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул на 8 март. Според гръцки правителствени фактори готовността на украинския президент да даде роля на турския си колега е проблематична за гръцките интереси.

До момента, както пише в обобщение на „Катимерини“, Гърция е предоставила на Украйна 1000 гранатомета РПГ-18, около 6 млн. патрона калибър 7,62 мм, 400 автомата „Калашников“, 50 зенитни ракети „Стингър“ и 20 пускови устройства за тях, 1000 установки за залпов огън RM-70, 200 автомата FN. С продажба чрез САЩ на Украйна са изпратени 50 хил. снаряда калибър 105 мм, 20 хиляди снаряда калибър 155 мм и 5000 – калибър 203 мм.

Последната подобна продажба беше чрез Чехия и се отнасяше до 32 гаубици Μ101Α1.

По модела на триъгълните сделки, но с Германия, Гърция изпрати 40 бойни машини на пехотата БМП-1 срещу същия брой германски „Мардер“.

В края на януари „Форбс“ намеси Гърция и в потенциална схема, чрез която правителството на президента Джо Байдън може да се опита да заобиколи блокадата на военната помощ за Украйна в Конгреса чрез кръгови сделки с предоставяне на американско въоръжение с отпаднала необходимост на други страни, които от своя страна да предоставят част от арсенала си на Украйна.

Американският закон ограничава стойността на подобни трансфери до 500 милиона долара годишно, но не определя на каква стойност ще бъдат оценени въоръженията. Това позволява на президента от една страна да определи кои оръжия са излишни на американската армия, а от друга – да им сложи цена, потенциално дори нула долара, стига получателят да поеме транспортните разходи.

Подобна оферта вече беше направена на Гърция. Както пише „Катимерини“, в писмо до Мицотакис в края на януари американският държавен секретар Антъни Блинкън предлага на Атина безплатно от резервите на САЩ два транспортни самолета „Локхийд Мартин C-130H“, 10 турбовитлови двигателя „Алисън T56“ за патрулни самолети „Локхийд P-3“, 60 бойни машини „M-2 Брадли“.

Блинкън пише и за възможността Гърция да получи от американските резерви още три 87-футови патрулни катера клас „Протектор“, както и транспортни камиони. Тези оферти „подслаждат“ по-голям отбранителен пакет от Вашингтон за Атина, в рамките на който Гърция ще купи 40 изтребителя F-35 на стойност 8,6 млрд. долара.

В замяна на щедростта си обаче американците искат от гърците да дадат повече оръжия на Украйна.

„Ние продължаваме да сме заинтересовани от отбранителните способности, които Гърция би могла да прехвърли или продаде на Украйна“, пише Блинкън и добавя: „Ако тези способности са от интерес за Украйна и след оценка на състоянието и стойността им от правителството на САЩ, ние можем да проучим възможностите за допълнително финансиране за чуждестранни въоръжени сили от до 200 млн. долара за Гърция“.

Видимо разговорите за допълнителното въоръжение, което Гърция може да изпрати на Украйна, продължават интензивно, без все още да има взети конкретни решения. Не е табу и темата за предоставяне на средства за противовъздушна отбрана. Пред телевизия „Контра“ обаче ген. Йоргос Кабас, бивш началник на щаба на гръцките сухопътни сили, каза, че Гърция не разполага с излишно въоръжение, защото дори това, което се намира в складовете, не е с отпаднала необходимост. Той определи и руските зенитно-ракетни системи като необходими за отбраната, а стойността на замяната им с нови изчисли на около 3-3,5 млрд. долара.

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here