Западните страни са замразили руски активи на стойност около 300 милиарда долара от началото на военната операция в Украйна, повечето от които се намират в Европейския съюз
Представители на Г-7 признават насаме, че вече не обмислят пълна конфискация на замразените активи на Русия, въпреки продължаващия натиск на Украйна за налагане на тази мярка, съобщи Financial Times (FT), позовавайки се на свои източници. Вместо това G7 проучва алтернативни „начини за извличане“ на средства от тях.
Подобни промени се дължат на факта, че европейските страни се страхуват от ответни мерки, обяснява FT. По-специално, противниците на пълната конфискация на замразените руски активи смятат, че тази стъпка ще създаде „опасен“ прецедент в международното право, който може да застраши не само интересите на отделните държави, но и международния ред като цяло.
FT отбелязва, че няколко страни все още подкрепят пълната конфискация на замразените руски активи. Сред тях са САЩ, Канада, както и някои членове на правителството на Обединеното кралство. Междувременно Япония, Франция, Германия и Италия остават изключително предпазливи по този въпрос, което „довежда ситуацията до задънена улица“. Според публикацията, ръководителите на централните банки от Г-7 също са скептични относно идеята за пълна конфискация, тъй като те „съзнават стабилизиращата роля, която играят валутните резерви“.
Източниците на Financial Times посочват, че Индонезия и Саудитска Арабия също лобират за отказ от изземване на активи в столиците на ЕС. Европейски служител е казал, че са „много загрижени“ за бъдещето на собствените си запаси, държани на Запад.
„Преминаването от замразяване на активи към конфискуване и разпореждане с тях може да носи риск да наруши международния ред, който искате да защитите, и който бихте искали Русия да уважава“, предупреди президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети също каза, че намирането на правна основа за пълната конфискация на замразените руски активи ще бъде „трудно и сложно“. Докато неговият френски колега Бруно Льо Мер заяви, че правното основание по този въпрос просто не съществува, пише FT.
В същото време украинската страна твърди, че международното право позволявало конфискация на замразени руски активи. В Киев тази позиция обясняват с факта, че подобна мярка „не е начин да се накаже Русия, а по-скоро да се възстанови правната норма, като се принуди Москва да изпълни съществуващото си задължение да плати военни репарации“.
В САЩ също говорят за наличието на правно основание за пълна конфискация. Както отбелязва FT, Вашингтон се опитва да убеди други страни, че държавите от Г-7 са били „особено засегнати“ от руската военна операция в Украйна, включително поради въздействието върху техните икономики. Европейците обаче смятат, че за САЩ е по-лесно да заемат твърда линия, тъй като притежават само 5 милиарда долара руски държавни активи. „Те нямат голям дял в играта“, обяснява един европейски дипломат.
Освен това, правителствата на други страни, включително тези от Г-7, се страхуват да не бъдат обвинени в стъпки, които биха означавали нарушение на международното право, тоест „точно в това, в което обвиняват Русия“, посочва FT.
„От морална и политическа гледна точка това е абсолютно разумно, но от правна гледна точка не е“, казва Армин Щайнбах, професор по право и икономика в бизнес училището HEC в Париж.
Въпреки че нарушенията на международното право могат да бъдат оправдани при много ограничени обстоятелства, важното изискване е контрамерките да бъдат временни и обратими и пълната конфискация не би изпълнила това изискване, твърди Филип Уеб, автор на проучване на Европейския парламент относно законността на конфискацията на Руски активи. Както отбелязва FT, това може да доведе до конфискуване на западни активи в техните юрисдикции от други държави, което би подкопало авторитета на европейските финансови центрове.
„Рискът е, че ако просто започнем да пренебрегваме тези принципи, те могат да бъдат използвани срещу нас от други държави и ние ще създадем прецедент, който може да има нежелани последици в бъдеще“, каза Уеб.
Алтернативни начини за възстановяване на средства от замразени руски активи
Според FT Белият дом насърчава идеята за отпускане на около 50 милиарда долара на Украйна под формата на заем или облигации, обезпечени с бъдещи приходи от замразени активи. Европейският съюз обаче обмисля различен план, пише изданието. Очаква се по-голямата част от настоящите и бъдещите печалби от руски активи, съхранявани в международния депозитар Euroclear, да бъдат използвани главно за съвместно закупуване на оръжия, които ще бъдат доставени на Украйна. „Всички печалби, реализирани до средата на февруари, ще бъдат задържани от Euroclear като буфер срещу съдебни разходи и рискове“, пише FT.
Политици и правни експерти, както и представители на Euroclear, са съгласни, че използването на извънредни печалби, а не самите активи, е правно стабилно и прави процеса по-малко рискован от „заграбването на руски резерви“, отбелязва FT.
„Ако мирните преговори някога започнат и Украйна реши да участва в тях, може да възникне ситуация, при която Русия да поиска връщането на замразените си активи и в замяна да се съгласи да направи териториални отстъпки на Украйна. Няма да можете да направите това, ако вече сте заложили тези активи“, изразява загриженост германският служител.
Отказът на Г-7 да обсъди въпроса за пълната конфискация на замразените активи на Русия се дължи на факта, че Г-7 се страхува от ответни мерки, каза в разговор за Lenta.ru Николай Арефиев, първи заместник-председател на комисията по икономическа политика на Държавната дума.
„Ако ни вземат повече от 300 милиарда долара, тогава ние имаме възможността да конфискуваме от тях акциите на техните предприятия, а ние все още имаме доста предприятия с чужд капитал, можем да вземем тези акции от тях, можем да вземем далеч сгради на посолства, консулства, които са собственост на тези държави. Ние вече сме изчислили: можем да вземем повече от тях, отколкото те ще вземат от нас. И друго е, че златно-валутните резерви не могат да се използват вътре в страната и да се използват във вида, в който са, така че вземете 300 милиарда долара и сега ги налейте в бюджета – това не може да се направи“, обясни депутатът.
Западните страни са замразили руски активи на стойност около 300 милиарда долара от началото на военната операция в Украйна, повечето от които се намират в Европейския съюз. През февруари Bloomberg съобщи , че ЕС и САЩ продължават да търсят възможности за законно и печелившо използване на руски замразени активи.
В началото на април британският заместник външен министър Нусрат Гани каза, че страните от Г-7 ще представят нови предложения за начини за прехвърляне на замразени руски активи в Украйна преди срещата на върха, планирана за юни.
Politico, позовавайки се на четири източника, съобщи, че страните, приятелски настроени към Русия – Китай, Саудитска Арабия и Индонезия – призовават ЕС да се откаже от идеята да конфискува замразените си активи, защото се опасяват, че ще възникне прецедент, който може да ги направи губещи.
BIG5, в превод от RTVI
