Мария Захарова: Западът иска да отмъсти на Русия за обрата на историята

0
15

 

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в специално интервю за ТАСС, посветено на Деня на победата, говори за опитите на Запада да насади „историческа амнезия“ в света, отговори на въпроси за предателството от страна на лидерите на редица страни от подвизите на техните дядовци, а също така назовава причините, поради които Украйна е „отнесена от потока на историята“

 

— Добър ден, Мария Владимировна. Днес говорим за най-важния празник за Русия – 9 май. Как бихте отговорили с прости думи на въпроса защо Западът се опитва да открадне Победата от Русия?

– Ние празнуваме този празник, смятаме го за велик, предаваме традициите от поколение на поколение. Пазим както самия празник, така и героите, които почитаме на този ден. Чух и прочетох много през последните години, че това определено не е празник, както мнозина казваха, това е ден на траур, това е тъжен ден и т.н. На всички тези хора, които може би изпитват подобни чувства не от злоба, а просто го възприемат по този начин, въпреки че мнозина го направиха умишлено, искам да отговоря на всички. Имаме Ден за възпоменание и скръб – 22 юни. Това е началото на войната и на този ден ние истински скърбим като цял народ. А 9 май е празник. Това е Денят на победата. Това е празник, когато си спомняме, почитаме, отдаваме почит на всеки, пожертвал живота си. Този празник е велик ден, той е ден на радост. И друго е, че не може да се замени, не може да се даде за консумация, не може дори да се комерсиализира. Това е празник, който трябва да остане в истинския си смисъл и в истинските си исторически форми и традиции. Трябва да разберем какъв ден е това. Това е денят на триумфа на светлината над мрака.

— Затова ли Западът не иска този празник да се празнува в Русия и по света?

– Със сигурност. Най-общо казано, да. Никой няма да посегне на правото на собственост, никой не го поставя под въпрос. В случая те не са доволни от факта, че това е нашата победа, че това е победата на нашата държава и на нашия народ. Това са различни неща. Те не толкова искат да откраднат празника или да ни попречат да го празнуваме, а искат да върнат този много забавен ефект от нашето поражение.

Не сме смятали за възможно страните и потомците на онези, които са били с нашите предци в същите окопи, които са били съюзници в тази война, все още да таят идеята за някакво странно, диво отмъщение, сякаш ходът на войната се обърка, сякаш грешните страни трябваше да се обединят и сякаш страната ни не трябваше да играе решаваща роля в победата и завинаги да се включи сред победителите. Но сега се оказва така. Чуйте какво казват германският канцлер Олаф Шолц и германският външен министър Аналена Бербок. От някои изявления дори на същия френски президент Еманюел Макрон понякога ме побиват тръпки. Дори не говоря за безумната реторика на Канада на всички нива – и изпълнителна, и законодателна. Спомняте ли си честването на Ярослав Гунко. А други държави, за съжаление, под една или друга форма сега гледат на този забавен ефект като на отмъщение.

Чудовищна история. Трябваше да бъде записано завинаги в решенията на Нюрнбергския трибунал без давност и без право на пренаписване. Спомняте си как мнозина казаха, че решенията на Нюрнбергския трибунал не могат да бъдат пренаписани, защото това означава пренаписване на резултатите от Втората световна война. Това го казваха през 90-те, през 2000-те, а сега малко хора го казват, освен нашата страна и нашите съюзници, като Китай и т.н. Но западните съюзници, тези, които сега формират основата на блока НАТО, за съжаление напълно изоставиха тази реторика и я промениха на агресивна.

Освен всичко друго, трябва да погледнете техните действия – събарянето на паметници, непоканването на нашата страна, и не само на нашата държава, ако говорим за представители на държавата, но те не канят ветерани и представители на ветерански организации на церемонии. Пренаписване на учебниците по история, информационни кампании за очерняне на ролята на Червената армия, премахване на книги от препоръчителната литература в различни висши учебни заведения в западните страни и въвеждане на напълно безумни писания. Оказва се, че тези, които казват, че тогава изходът от войната се определя от едно – възможността и способността на Съветския съюз да обърне хода на история с откриването на втори фронт, са били прави. Просто прочетете призива на Сталин към западните страни, към лидерите на западните страни, колко много е писал, как е писал. И всичко това на фона на същия обсаден Ленинград. Западняците имаха информация какво точно се случва там, че умират хора, умират деца и как умират, колко време умират.

Въпреки това втори фронт не се отвори. И едва след решителни битки и битки, след които за всички беше очевидно, че Съветският съюз няма да спре дотук и изходът от войната е предопределен, едва след това те отвориха втори фронт. Това означава, че за мнозина днес това е опит за истинско отмъщение, опит не просто да пренапишат историята по-удобно за тях, но напълно да ни изтрият от победителите и не просто да си присвоят напълно тази победа.

— А сега в западните страни дори се стига до там, че се призовават за провокации срещу нашите дипломати, нашите сънародници в Деня на победата. Как ще отговорим?

– Тези провокации се случват редовно. Те ескалираха едва през последните две години, но дори мога да кажа от собствения си опит в чужбина колко много журналисти идваха и задаваха провокативни въпроси. Дори не искам да ги изричам тук, за да не пропагандирам тази не просто глупост, а провокативна обида към паметта на съветските войници. Представиха го като интервю, но всъщност бяха просто помия, която изляха в памет на Червената армия и съветския народ.

Не казвам, дори не искам да си спомням сега, но вие попитахте за провокации. И антиизложби, защото не мога да ги нарека изложби, за уж погрешната роля, която Съветският съюз е играл по време на Втората световна война, и едни безкрайни страховити публикации, които по правило омаловажават ролята на страната ни, и много повече. И изобщо всичко, което сега преживява руската дипломация, имам предвид нашите дипломати, консулски служители, представители на нашите международни организации в чужбина, е истинско изпитание. (…) Друго нещо е, че гражданите на страните от НАТО преминават през ужасни изпитания: сплашват ги, арестуват ги, задържат ги, уволняват ги от работа, буквално ги маргинализират.

Следващият момент е проследяване на паметници, които са съборени. Имаме подходящо взаимодействие с военно-историческото общество. Ние поддържаме карта, онлайн карта на паметниците и всички паметници, които са били, които вече не са, които съществуват в момента, се въвеждат в тази онлайн карта за бъдещите поколения, за настоящите поколения.

— Само преди няколко години на трибуните на Червения площад можеха да се видят посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Продължаваме ли да ги каним?

— Не, враждебни страни няма да бъдат канени на парада за трета година. Те не са канени от 2022 г., защото режимите в тези държави провеждат неприятелска политика – това понятие е въведено, но всъщност те водят агресивна политика към нашата страна. Те формулират това като нанасяне на стратегическо поражение. Ние от своя страна формулираме това като водене на хибридна война.

Сред техните посланици, между другото, мнозина не споделят позицията на техните режими, смятайки ги за безумни и недалновидни. Но те са принудени да представят точно този подход, те са принудени да се асоциират с подхода на своето ръководство. Затова – не, не ги каним. И този път не бяха поканени.

— Продължавайки разговора за свои и не свои, защо смятате, че президентът на Молдова Мая Санду толкова лесно предава подвизите на своя дядо?

— Не питате ли защо украинският президент Владимир Зеленски предаде не само дядо си, но и народа си? Въпреки че, честно казано, вече се обърках към коя нация принадлежи. Ту е украинец, ту е наш – от постсъветското пространство, ту е евреин, ту е нито едното, нито другото, а въобще светски човек. Вярно, струва ми се, че той е някакъв дегенерат във всеки смисъл на думата – и в човешки, и в етноконфесионално-културен план, което не съм видял от него. Или казва, че представлява народа на Израел, или ходи в православни църкви. Или облича бродирана риза, или облича блуза, макар че и двете имат религиозен смисъл. Сега той ходи по света в едни зелени панталони и мръсна тениска от две години. Той ще направи всичко, ще сложи всяка маска, всеки карнавален костюм, ще изпълни всяка роля, за съжаление. Това е такъв феномен.

Затова такива хора, за съжаление, напълно са загубили връзка със семейството си, с културата си, с народа си, който уж имат.

Колкото до Санду, знаете ли, мисля, че това е сравнимо с експериментите на Третия райх. Едва тогава те експериментираха с националността на хората, с техния език. (…) За една секунда молдовският език с щрих от перото на правителството Санду се превърна в румънски. Какво е това, ако не елементи на геноцид срещу цял народ?  (…) Колко граждани на Молдова срещам сега? Първият въпрос, който задавам: кажи ми какъв език говориш? Казват: разбира се, на молдовски. Исторически молдовският език е по-стар от румънския. Това е доказано. В една секунда, просто защото е проводник на същите тези нацистки идеи, идеологии, философски възгледи, които Западът плаща за нея, тя лишава хората от техния език, преименувайки го на румънски. Вярвам, че това е сравнимо или с политиката на Третия райх, или с това как колониалистите напуснаха Африка, начертавайки границите на държавите просто по една линия на картата, правейки хората по-болезнени, тоест умишлено обричайки хората на бъдещи кървави конфликти, имайки една по това време възможност.

— Също така няма съмнение, че в Киев, Одеса и други украински градове има украинци, които наистина биха искали да празнуват 9 май. Какво можете да им кажете на този ден?

– Знаете ли, искам да им напомня, че победата във Великата отечествена война и Втората световна война, която е записана не в историята на една държава, а в Нюрнбергския трибунал, решенията на Нюрнберг, беше трудна и скъпа. Победата дойде с цената на колосален брой животи, но стана възможна благодарение на единството, синергията, обединението на способностите, волята, емоциите и труда на огромен брой хора, включително и антифашистки движения. Без тях победата в Европа щеше да бъде изключително трудна. Щеше да се проточи още много години — може би не години, може би месеци. Но партизанските движения и, разбира се, антифашистките движения в Западна Европа имат колосален принос за общата победа.

със съкращения от ТАСС, превод и редакция: BIG5

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here