Йотова на българските учители в Атина: Успявате да научите децата да пазят своята идентичност

0
17

 

Българските учители в Атина преподават не само родния език, литература, история, но успяват да научат децата на нещо изключително важно – да пазят своята идентичност. И когато пораснат един ден – да я предават на децата си. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на Международния форум „Пътят на светлината“, който се състоя днес в Атина, предаде БТА.

Тя благодари за „огромната чест“ точно 11 май да отбележи с гостите на форума църковния празник на светите братя Кирил и Методий, както и юбилея на една българска светиня, която става на 20 години – Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина.

По думите ѝ цял ден има „богата“ програма за честване на това „прекрасно училище“ и то го заслужава, защото 20 години дейност на българско училище зад граница наистина заслужава нашето уважение. Аз съм сигурна, че това се дължи на вас, на българските учители, на родителите на децата, на самите деца, заедно в един колектив да отстоявате духовността въпреки трудностите, въпреки това, че сте далеч от родината и учите малките българчета да помнят своя род и родина, да пишат, да четат и да мислят на български език, посочи още Йотова, обръщайки се към училищния ръководител Мими Ничева.

Вицепрезидентът изказа специална благодарност на Културно-просветното дружество „Будители“, благодари за подкрепата на Българското посолство, на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките, на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Тя отправи и няколко послания към всички гости на форума, сред които това, че Кирило-Методиевото дело трябва да се знае и да се изучава: „За да се гордеят нашите деца с тази история и с тази култура. Така както Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ казваше, че от всички народи от българите вси славяни първо са научили четмото и писмото“.

Вицепрезидентът се обърна към преподавателите, защото те са по думите ѝ естествените наследници на делото на Кирил и Методий. „С вашата дейност вие пишете вечността… Вие си служите с най-силното оръжие и това е оръжието на духовността и словото“, добави тя.

Илияна Йотова открои и някои проблеми, сред които загубата по думите ѝ на българските лекторати в чужбина: „Не може от 200 лектората във водещи, европейски, световни университети по български език, по българска литература, по българска култура и цивилизация днес да се задоволяваме с едва около 40. При това аз съм имала възможността да видя как изглеждат тези лекторати, това не е онзи лекторат по българска култура, за който всички ние мислим и мечтаем, това са преди всичко обучения по български език с цел подготовка на бъдещи преводачи“.

Вицепрезидентът посочи също, че държави, съседни на нас, превземат тези български лекторати: „Ще го кажа директно – изместват се от лектората по македонски език… изхвърлят се българските книги, нашата държава някак все още не може да намери онзи достоен отговор на всички тези процеси“. Според Йотова е крайно време България да създаде свой културен институт, така както ги имат останалите 26 държави в Европейския съюз (ЕС).

Обръщайки се отново към българските учители, вицепрезидентът каза, че знае колко им е трудно, защото много от децата, които се учат в българските неделни училища зад граница, са вече деца, които се раждат тук, те живеят в една чуждоезична среда. Тя даде за пример случаи, в които родителите вкъщи не говорят на български език, говорят на някакъв друг език и като че ли се срамуват от това децата им да знаят български език.

Илияна Йотова добави,че тази мисия за учителите зад граница е по-трудна отколкото на колегите им, които са в България: „Затова ви сваляме шапка, знаем с какви трудности се сблъсквате всеки ден, но познанието на български език е изключително важно. Няма как утре да има истински български граждани, ако не знаят и не владеят български език“.

По време на форума приветствие отправи и българският посланик в Гърция Валентин Порязов. По думите му празникът на Св. св. Кирил и Методий, който ние честваме в ново време на 24 май, е дълбоко съхранен в душата на всеки един от нас, без значение къде се намира той. С него са свързани нашите най-дълбоки корени, нашата духовност, нашата идентичност. Той е връх на българската история, нация и държава, защото кирилската азбука бе създадена от учениците на Кирил и Методий именно в България, каза посланикът. Порязов отправи поздрав към Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина за 20-годишнината му, като посочи, че тя е свидетелство за значението на това училище като средище на българската духовност и ролята му за запазването на връзката на младите хора с България. Валентин Порязов поздрави и представителите на всички български неделни училища в Атина, защото „те са отдадени на каузата да образоват българските деца в гръцката столица и да поддържат националното им самосъзнание“.

Приветствие направи и Асен Петров, държавен експерт в отдел „Образование на българите зад граница“, Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ към Министерство на образованието и науката.

Форумът „Пътят на светлината“ бе под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и се осъществи с подкрепата на Посолството на България в Гърция. Съорганизатори бяха Кирило-Методиевски научен център при Българската академия на науките, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Асоциация на българските училища в чужбина.

Лекции изнесоха проф. Константинос Нихоритис („доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“); проф. Веселка Желязкова (Кирило-Методиевски научен център – Българска академия на науките (БАН)); проф. Андрей Бояджиев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“); проф. Ваня Станишич (Белградски университет, Сърбия); проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“); проф. Магдалена Костова-Панайотова (Департамент за информация и усъвършенстване на учители към Софийски университет „Св. Климент Охридски“); проф. Маргарет Димитрова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“); доц. Диана Атанасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“); проф. д-р Атанасиос Капсалис (Ecclesiastical Academy of Athens); д-р Самуил Шивачев (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“); гл. ас. д-р Нели Ганчева (Кирило-Методиевски научен център – БАН); гл. ас. д-р Радостина Стоянова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, Белградски университет).

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here