Президентът Джо Байдън с решението си да нанесе удари с американско оръжие на руска територия въвлече още повече САЩ в украинския конфликт. Това мнение се изразява в статия на вестник „Политико“. Вестникът подчертава, че след натиск от своите помощници, съпартийци и чуждестранни лидери, демократът Байдън „бавно и постепенно прекрачи всички червени линии, които беше начертал по отношение на участието на Америка“ в украинския конфликт. Ходът на администрацията отново показва „колко често Байдън променя мнението си относно идеи, които някога са били табу, предлагани от украински политици, когато условията на бойното поле се променят“.
Автори: Александър Уорд , Нахал Туси и Джонатан Лемир, politico.com
Въпреки всичките си усилия, президентът Джо Байдън току-що потопи САЩ по-дълбоко във войната в Украйна. Скоро Украйна ще използва произведени в САЩ оръжия, за да нанесе с благословията на президента на САЩ удари на територията на Русия – сила с ядрено оръжие.
Решението на Байдън е категорично признание, че досегашните му усилия да защити напълно Украйна са се провалили – реалност, разкрита от напредъка на Русия по-дълбоко в Харков, втория по големина град в страната. И това е знак за това колко далеч е отишъл Байдън от ранните си усилия да бъде полезен, но бездействащ в Украйна.
Белият дом подчерта, че само определени оръжия могат да бъдат използвани по цели в и около района на Харков, включително точно над границата на руска територия. И все пак, за човек, който встъпи в длъжност с цел да стабилизира отношенията с Русия и след това нареди на своя персонал да избегне Трета световна война след атаката на Москва срещу Украйна, това е доста голям риск.
Байдън взе решението, след като беше подтикнат от сътрудници, представители на демократите и чуждестранни лидери – бавно, постепенно – да премине всяка червена линия, която беше начертал относно участието на Америка. И когато Байдън и неговият екип видяха разгръщащата се криза в Харков, президентът беше убеден отново да промени курса.
„Има истинско усещане, че украинците са в беда. Има чувството, че трябва да се направи нещо, за да се отслаби руският напредък. Идеята е да забавим напредъка на Русия достатъчно дълго, за да могат украинците да се възстановят, като им спечелим малко време“, каза американски служител, запознат със ситуацията на бойното поле. (Служителят, подобно на други, получи анонимност, за да обясни защо се е наложило тайно взетото решение за тази промяна в позицията).
За повече от две години помощ за Украйна Байдън прогресивно ескалира подкрепата си: първо като напълни страната с американско оръжие, а после позволи на Киев да удари руските сили в Украйна, използвайки дарени оръжия с голям обсег. С всеки ход Вашингтон предупреждаваше, че просто помага на Украйна да се защити, а не започва сенчеста прокси война срещу враг.
Това си остава основното послание сега, но за САЩ е все по-трудно да поддържат.
„Всички завеси се вдигат, излагайки на показ къде сме били в продължение на много дълъг период от време“, каза Фиона Хил – виден експерт по Русия, който ръководеше това портфолио в Белия дом на бившия президент Доналд Тръмп.
„Войната“, каза тя за администрацията на Байдън, „ги намери“.
Междувременно Русия продължава да води войната в Украйна. Олег Синегубов – областният управител на Харков, каза в петък в Telegram, че силите на Москва са ударили пететажна жилищна сграда, убивайки трима души и ранявайки други 16 – включително деца. Вече е ясно, че руският президент Владимир Путин ще продължи да се бие, въпреки зелената светлина на Байдън, и може да избере да пусне повече оръжия и да изпрати повече бойци на фронта през следващите дни.
Изборът на Байдън да пресече границата за нанасяне на удари на руска територия вероятно ще доведе до натиск да се отиде по-далеч. Неизбежно украински и други европейски служители ще настояват Байдън да промени отново политиката си, като този път позволи на Киев да атакува цяла Русия.
Всъщност, това вече се случва. „Това беше много ограничено действие и руснаците бързо ще се адаптират“, каза източник, близък до правителството в Киев.
Някои европейски лидери вече искат Украйна да има тази власт. Киев „има право да атакува цели от страната на агресора, ако те са военни цели“, каза финландският външен министър Елина Валтонен пред Politico в петък, обещавайки да повдигне въпроса по време на среща на НАТО в Прага тази седмица.
Ден по-рано външният министър на Норвегия Еспен Барт Ейде каза пред държавната телевизия, че „ние вярваме, че Украйна може да използва оръжия, които е получила от западните страни, срещу военни цели, които имат отношение към войната в Украйна“. Всяко ограничение затруднява напредъка, продължи той.
Байдън е приемал и преди външнополитически рискове, а именно изтеглянето на американските сили от Афганистан, което сложи край на участието на Америка в 20-годишната война. Този ход проправи пътя за връщането на талибаните на власт, обърна постоянните подобрения в правата на жените и предизвика хаотична евакуация, която остави след себе си американците, които настояваха за бягство. Но това решение, въпреки всичките му стратегически изчисления и грешно изпълнение, беше с цел да сложи край на конфликта, а не потенциално да ескалира съществуващ такъв.
Представители на администрацията на Байдън веднага се опитаха да омаловажат промяната в курса, отбелязвайки, че Байдън е одобрил ограничено облекчаване на дългогодишно ограничение.
Украйна може да използва американско оръжие, за да се защити от руска офанзива срещу град Харков, като нанесе удари по приближаващи ракети или струпвания на войски точно над границата. Киев не може да атакува руски военни обекти или гражданска инфраструктура далеч от тази градска бойна зона.
„Това е отбранително по природа, а не обидно“, каза американски служител.
Роб Лий от Изследователския институт за външна политика се съгласи, като каза, че условията на администрацията „предполагат, че те се стремят да ограничат рисковете от ескалация, но признават, че пълната забрана за използване на доставени от САЩ оръжия за противодействие на руската офанзива в Харков е била неоснователно ограничителна“.
И все пак, дори този ограничен ход подчерта още веднъж как Байдън често променя мнението си относно някогашните политически идеи – табу за Украйна, след като условията на бойното поле се променят или съюзниците вече са взели решение. Това беше особено вярно, когато САЩ последваха Великобритания и Франция в изпращането на ракети с голям обсег на Украйна, които да използват дълбоко зад руските фронтови линии. Дори тогава САЩ прехвърлиха оръжието тихо през март, оставяйки Украйна да удари две цели, преди да потвърди доставката през април.
Набелязването на цели за поразяване в Русия дойде отчасти поради натиск от Конгреса. Зад кулисите през последните седмици демократите настояваха администрацията да облекчи ограниченията върху оръжията. За съпартийците нямаше смисъл да ограничават защитата на Украйна по време на голяма атака срещу втория по големина град. Това беше „необходимо“ решение, каза конгресменът – демократ Джон Гараменди, дълбоко уплашен от риска от ядрена ескалация.
Най-близките помощници на Байдън обаче отдавна се съпротивляваха на предположенията, че администрацията се движи твърде бавно и че помага на Украйна поетапно от страх да не влоши нещата. След като Русия започна своята офанзива в Харков, същите тези помощници започнаха да преоценяват мнението си и предложиха на Байдън, че е необходима промяна в политиката. Държавният секретар Антъни Блинкен, който отдавна се застъпваше да се изпращат оръжия в Украйна бързо и когато Киев ги поиска, също изигра ключова роля в представянето на аргумента пред Байдън, смята високопоставен служител на администрацията.
Говорейки пред публика миналото лято, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан настоя, че екипът на Байдън е бил и винаги ще бъде отворен за ограничения на употребата на оръжията им. „Това се опровергава от самата величина на широчината и изтънчеността на възможностите, които сме предоставили“, каза той по време на форума за сигурност в Аспен. „Бяхме готови да поемаме рискове и ще продължим да бъдем готови да поемаме рискове, за да предоставим подкрепа на Украйна.“
превод и редакция: BIG5
