Валентин Вацев: Американската политика на българска територия е вкарване на България във война

0
13

 

Боговете на войната вече са будни, но още има „5 минути“ шанс за мира; Петата българска държава си отива и днешния контраелит ще основе Шестата; Американската политика на българска територия е вкарване на България във война; Американското посолство разбира, че ограничено българско военно присъствие няма да промени хода на войната, но ще стане нещо друго; Необходимостта е българи да избиват руснаци и руснаци да избиват българи. Българите да се накървавят срещу руснаците, което според американското посолство ще бъде краят на столетната българска русофилия; Когато тръгнат ковчезите от Украйна към България ще настъпи краят на българската русофилия – така вярват в американското посолство.

Това казва пред Таня Джоева и „Епицентър“ историкът и геополитически анализатор доц. Валентин Вацев, разглеждайки изострената политическа ситуация в навечерието на толкова много избори – предсрочни парламентарни у нас, за Европейски парламент в Европейския съюз, за президент – в САЩ..

 – Накъде върви България, Европа и светът, г-н Вацев? Избори предстоят в Европейския съюз, избори предстоят в САЩ. У нас вотът е 2 в 1 – избираме представители в Народното събрание и в Европейския парламент.

– Добре е да се разделят тези избори, тъй като действат съвсем различни механизми. И тези избори са израз на различни проблемни ситуации. Първо, бих казал за българските избори, тъй като те не са първите през последните години.

От 2021 г. това ще бъдат шести избори за парламент. Шести избори за три години – това значи нещо и не бива да си затваряме очите пред очевидните изводи. Това означава, че изборите не вършат работата си. Трябва да помним от теорията, че изборите имат не една, а две задачи. Първата е да преразпределят власт и в този смисъл всички български избори са успешни. Но втората задача на всеки избор е да легитимира властното състояние, което се е формирало в резултат на вота.

Шест избори за три години със сходни резултати означават, че изборите вече не легитимират властта, а това е сигурно доказателство, че в България има олигархична власт. Олигархичната власт не се променя, не се изменя и не се дестабилизира от избори.

Следователно и тези избори, като предишните пет, ще предложат „още от същото“, но това означава, че българската политическа система е окончателно нелегитимна. Тя разбира се може да продължи така още известно време. Но по дефиниция нелегитимната власт не подлежи на реформиране, а само на демонтиране. Второ, излизането от олигархична ситуация не може да се направи чрез демократично избиране. Според авторитетите на политическата наука, а това са Платон и Аристотел, от олигархия се излиза не чрез избори, а чрез диктатура. Това е много сериозен проблем пред България – 60% от хората не гласуват. Това означава, че властовата прослойка, политическата класа или както те обичат да се наричат „елитът“, е вече нелегитимен. Той не разполага с доверието на мнозинството на българските граждани.
Затова имам предчувствие за край на Петата българска държава и начало на нова – Шеста българска държава.

– И каква ще бъде тя?

– Никой не знае – след десетина години може би ще бъде ясно. Може да бъде държава, в която политиката помага на хората да решават проблемите си, а не да им създава проблеми. Това, разбира се, няма да стане без трусове. Но това ще бъде в края на американо-руската война на украинска територия, при един нов Европейски съюз, при който ще бъде забравена манията на троцкистите да създадат Европейски съединени щати. Моята надежда за европейските избори е натам – че може би националните елити ще победят със своя общ призив за суверенитет. В Шестата българска държава политиката може да бъде израз на национален суверенитет, а няма да е резултат от мишкуване на досегашни политически елити. Политическата дейност е когато призоваваш силите на историята да помагат при решаването на твоите насъщни проблеми. В този смисъл в България политиката си е отишла и затова хората не вярват на политиката и политиците.

– Има ли елит, който да учреди тази Шеста българска държава?

– Конституирането на Шестата българска държава ще бъде победата на днешния контраелит. В България е пълно със смислени и читави хора, само че където ги намериш, те ще бъдат извън политиката. Половината ми студенти са такива. Познавам и много читави и оправни българи, които се гнусят от днешната политика.

– И какво означава това на фона на картината около нас – в Европа и света, ние не сме изолиран остров?

– Досегашното състояние на Европейския съюз (а искам да подчертая, че това състояние подлежи на промяна в близко бъдеще) просто засилваше бремето на олигархизма в България. Понятно е, че ако в центъра имаш самозабравила се бюрократична власт, по периферията ще започнат да се плодят всякакви олигархии. България е периферия на Европейския съюз, каквото и да говорят евроентусиастите.

Какво може да се очаква при изборите в Европейския съюз? Според мен съвсем скоро предстои да завърши процесът, който се появи на предишните европейски избори. Тогава се появи първата пукнатина в основанията на досегашната европейска управленска архитектура. Първото, което започна да става на предишните избори и сега ще видим края му, това е разрушаването на социал-либералния консенсус. Той се прояви и се утвърди към края на 70-те години на миналия век. Тогава най-десните леви и най-левите десни решиха, че нямат противоречия, че това са силите на „третия път“, че лявото и дясното не са чак толкова важни и се появи социал-либералният консенсус. В България това много бързо се прояви.

Няма да забравя как Георги Първанов, когато беше председател на социалистическата партия, заяви, че ние всъщност сме социал-либерална партия. Този социал-либерален консенсус, който владееше Европа в последните 30 години, вече си отива. В резултат на разпадането на социал-либералния консенсус силите, които държаха контрола над европейската политика, просто ще изчезнат от управленското ядро на ЕС. Появяват се две нови сили, които са резултат от развитието през последните 30 години. Появяват се нови леви от рода на Сара Вагенкнехт от Германия и нови десни от рода на „Алтернатива за Германия“. Либералният център губи войната и отива в нищото. И тези нови леви и нови десни ще трябва по нов начин да уреждат отношенията си.

– Хващам се за думата „война“, която споменахте. Преди дни президентът Радев заговори за „ядрен армагедон“. Заплашва ли ни такава перспектива? Между война и мир ли избираме?

– Да, предполага се, че на тези избори българите ще изберат между войната и мира – съзнателно или несъзнателно, но дотолкова, доколкото от българския политически живот зависи дали ще започне ескалация на този конфликт, който продължава вече три години.

– А всички ние, европейците, избирайки Европейски парламент, избираме ли между войната и мира?

– Точно това правим. Предстои ескалация. Необходимостта от тази ескалация идва от много места, но главната причина е начинът, по който в САЩ, в Белия дом решават въпроса.

Има три фактора, които са значими: Първо, дълбоката държава в САЩ, която настоява, че голямата война на Америка не е в Европа, в Украйна, а е в Тихоокеанския регион.

Вторият фактор, който определя ескалацията, е дълбокият проблем, с който се сблъсква Демократическата партия. Тя е на път да загуби президентските избори (макар че на мен ми се струва, че Тръмп ще трябва да се договори с някого за нещо, за да стигне жив до Овалния кабинет). Не изключвам компромиса в американския политически живот. Американските демократи в момента се чудят как да не загубят изборите и ескалацията им е последният проблем.

Третият фактор е тесният кръг от съветниците на президента Байдън, които са за успокояване на двата големи проблема – украинския и близкоизточния.

Но в САЩ има един четвърти фактор, който определено работи в посоката на радикална ескалация – това са американските неоконсерватори. Неоконсерватор е Антъни Блинкен, той е член на Аспенския политически институт, неоконсерватор е Виктория Нюланд. Неоконсерваторите са секта, която е инфилтрирана в най-дълбоките основания на американския политически живот и те могат реално да натежат, определяйки необходимостта от ескалация. Преди около два месеца американският военен министър заяви съвсем ясно, че ако Русия получи надмощие на бойното поле в Украйна „ние ще трябва да воюваме на украинска територия“. Под „ние“ той имаше предвид целия Европейски съюз и НАТО, разбира се. По-късно тезата бе развита в статии във влиятелни американски издания, в които се подчертаваше, че не толкова НАТО, колкото Европейският съюз ще трябва да воюва. Това и става. И в този военно-технически смисъл Русия побеждава над Украйна – това е тенденцията, която се вижда.

– Но има и друга тенденция – на изтласкване на Русия от Черно море. Една трета от руския черноморски флот бе унищожена от украински морски дронове, а голяма част от останалите кораби напусна историческия си дом – Севастопол.

– Да, Русия носи своето бреме на войната. Тя не е абсолютен победител. Войната в известен смисъл е двойна – паралелно с разгръщането на военно-техническия аспект на войната на украинска територия, в Русия все още се решава проблемът за властта. Двете основни сили, които държат властта са от една страна военно-промишленият комплекс, армията, тайните служби и дори църквата, а от друга – руският олигархат, който е много мощен и контролира образованието, изкуството, общественото мнение, социологията.

Едната от двете сили – ВПК направи голяма крачка към властта с назначаването на Белоусов за военен министър. Така че напълно е възможно Русия да победи на територията на Украйна, да утвърди своите военни цели (друг е въпросът какви са точно те, но това е тема за отделно обсъждане), а едновременно с това тези, които побеждават на украинска територия, да загубят в Русия – да победи олигархатът. Може и обратното да стане – ВПК да победи в Русия, но да загуби в Украйна. Очевидно, че украинският конфликт ще бъде ескалиран.

– Какво означава за България възможността за ескалация на украинския конфликт?

– През последните няколко дни всички значими политически фактори се заклеха, че български войник няма да стъпи на украинска територия. Но това, разбира се, е предизборна пропаганда. Дали български доброволци – рота или най-много батальон, ще стъпят на украинска територия, зависи не от българските политически сили, а от волята на американското посолство.

При това американското посолство очевидно разбира, че едно ограничено българско военно присъствие няма да промени хода на войната, но ще стане нещо друго. Необходимостта е българи да избиват руснаци и руснаци да избиват българи. Българите да се накървавят срещу руснаците, което според американското посолство ще бъде краят на столетната българска русофилия. Когато тръгнат ковчезите от Украйна към България ще настъпи краят на българската русофилия – така вярват в американското посолство.

– Не говорите ли прекалено уверено от името на американското посолство при положение, че такива изявления не сме чували нито от посланика, нито от някой друг официален служител там?

– Да, те не са заявили това, но ние сме нормалномислещи хора с развити рационални способности и виждаме, че американската политика на българска територия е вкарване на България във война. Разбира се, не може да се очаква да чуете това от американското посолство. Но здравата логика и обикновения разум на българите говори за това, че силата, която тласка България по пътя на русофобията не е в България, а е в дипломатическото присъствие на някои велики сили на българска територия. Целта на българското участие в украинския конфликт не е той да бъде разрешен по някакъв начин, а да бъде възпитана българската нация да обърне гръб на русофилията си.

– От друга страна руски политици с влияние като бившия президент Медведев казват, че ще се стреля по страните, откъдето идват удари по Русия. Имам предвид, че и в Русия се създава една фобия към бившите „братя“ от Източна Европа.

– Точно така. Дори съм сигурен, че силите, които формират българската русофобия, са същите, които формират руската българофобия. Те се захранват по същия „кабел“, от същата хранилка.

– Имате предвид това, че Медведев беше икона на руските либерали много дълго време?

– В момента е точно обратното, в момента е икона на руските ястреби и върви по пътя на покойния Жириновски, макар и не много успешно. Но няма никакво съмнение, че Русия при първа необходимост в разгара на една ескалация, ще бомбардира не само прибалтийските републики и полското летище Жешув, откъдето минава голяма част от западното оръжие за Украйна, но и Румъния, която се кани да даде летища за Ф-16, и евентуално България, която върви по пътя на Румъния. На този етап България е по-скоро тилова страна, но няма никакъв проблем България да стане фронтова страна, нищо че и президентът, и Борисов, и ДПС се кълнат, че български крак няма да стъпи на украинска територия. Трябва да се разбира съвсем ясно – ескалацията има своята обективна логика и никой не може да я спре. Освен ако не стане някакво чудо в Швейцария.

– Изпреварихте въпроса ми – какво очаквате от форума за мир в Швейцария, насрочен за 15 и 16 юни?

– Това е ключовото събитие на текущия политически живот. Докато има надежда швейцарската инициатива да бъде успешна, има надежда да се спре и ескалацията, защото е за предпочитане реалното, макар и трудно договаряне пред ескалирането с тактическо ядрено оръжие, което е елемент от всяка предстояща или бъдеща ескалация.

– Как си представяте успех в Швейцария, като се има предвид, че там база за разговори е планът на Зеленски, в който ключово е предаването на Путин на Международния наказателен съд и факта, че държави като Китай няма да участват?

– Вероятно Китай ще участва с чиновник на ниско ниво, който ще бъде конституиран като наблюдател. Но отговаряйки на вашия въпрос, трябва да помним, че началото на едни преговори винаги е от определени позиции, а краят на преговорите води до други позиции.

Например, в Кремъл приеха десетте точки на Китай за мирно разрешаване на конфликтите с особен акцент върху първата точка. А тя е да се възстанови значението и ролята на този принцип в международните отношения, според който сигурността се разглежда като неразделна.

Това е разбирането, че не можеш да увеличаваш своята сигурност, докато намаляваш сигурността на съседа си. Това е принципът, по който Лавров обяснява защо Русия воюва в Украйна. Според Лавров Русия воюва в Украйна за своята сигурност, не разрешавайки на НАТО да се доближава още повече до руските граници. Русия и Китай са единодушни по този въпрос.

На този етап швейцарското събитие е замислено като световен народен съд над руските авторитаристи. Това, разбира се, няма да стане, защото Глобалният юг отказва да присъства на тази среща. Но тя може да доведе до изясняване на началните принципи. Руският принцип беше огласен – че преговори може да се водят, но само, ако започнат от признаването на някои очевидни истини. А те са, че те вече са водени. Че е имало преговори и в Белорусия, и в Истанбул. В Истанбул украинската страна се съгласи да не влиза в НАТО, но тази инициатива беше пресечена от Борис Джонсън, от Запада. Докато не се е провалила швейцарската среща все още има някаква надежда за мирно решаване на конфликта.

– Като казвате, че ескалацията е едва ли не природен въпрос, какво имате предвид – желанието да се преразпредели светът, да се преучредят международните отношения?

– Началната инициатива на Кремъл беше, когато изпратиха във Вашингтон своите меморандуми в края на 2021 г. Това беше свикване на среща от Ялтенски тип, да се препотвърди разделението на света. Това не стана, защото от НАТО и от Белия дом отговориха с подигравателен смях. Цялата тази кампания на украинска територия се води, защото в САЩ и в НАТО отказаха да се отнесат сериозно към руския меморандум.

– В него Москва не искаше ли НАТО да се върне към границите си от 1997 г.? За България това означава да излезе от НАТО, тогава кой ще гарантира нашата сигурност?

– В меморандума не се има предвид излизане от НАТО, а по-скоро връщане на американското ядрено оръжие на континента, откъдето е дошло. За мен не е очевидно, че НАТО гарантира българската сигурност, защото НАТО не може да гарантира и своята сигурност. Според мен организацията НАТО трябваше да бъде разпусната в момента, в който беше разпуснат Варшавският договор. Но във Вашингтон решиха съвсем по каубойски, че победителят получава всичко и че оттук – нататък Русия не може да предлага нищо, тъй като ние сме окончателните победители в историята. И НАТО остана. И се потвърди моето старо опасение, че НАТО сама по себе си, като организация, може да е заплаха за военен конфликт. Просто военната бюрокрация в НАТО си намира нови и нови причини да съществува. НАТО трябваше да бъде разпусната.
Но пак повтарям – все още е възможно да се спре ескалацията при проявена добра воля от всички страни. Все още това чудо може да стане. И аз предпочитам да се надявам на някакъв мирен изход с помощта на швейцарската инициатива.

В противен случай ще се реализира инициативата на Сергей Караганов (б.р. – руски политолог, който ръководи Съвета за външна и отбранителна политика, аналитична институция за сигурност), който непрекъснато предлага на кремълското ръководство Русия да употреби тактическо ядрено оръжие, за да се върне страхът от ядреното оръжие. Тази теория е от една страна зловеща, но от друга страна е рационална.

– Използването на ядрено оръжие ще скара Русия с Китай. За Китай това е червена линия.

– Китай няма червени линии. Червени линии имаше тогава, когато по времето на Студената война имаше установени правила. И червените линии казваха какво може и какво не може да се прави.Днес никой не спазва никакви червени линии и е време в Кремъл да престанат да говорят за червени линии. Да, в Китай няма да са доволни от руска употреба на тактическо ядрено оръжие, но на Китай ще му се наложи да преглътне този факт, защото на Китай му предстои да воюва със световната империя САЩ и без Русия в Китай не биха могли да посрещнат военния натиск от американските войски в онази част на света. Това, разбра се, звучи ужасно, но става все по-фактологично. Боговете на бойната имат своя логика и когато веднъж се събудят, те почти не се подчиняват на човешката воля.

– Минали ли сме този момент?

– В момента го минаваме. Боговете на войната са будни и очевидно не желаят да се съобразяват с човешката воля. Както е казал един дипломат от времето на Първата световна война – „Никой не искаше война, но войната беше неизбежна“. Боговете на войната в един момент стават субекти на собствената си воля и затова е по-лесно да се започне война, отколкото да се прекрати. А ние сме в момента, когато злонамерените и жестоки богове на войната са на път да станат субекти на своята собствена воля. Може би „остават 5 минути“ до този момент, но моите очаквания не са розови. Войната си има своя логика. Войната не може да бъде спряна с обикновена проява на добра воля. Войната може да бъде спряна с върховно усилие. И засега не виждам готовност за такова върховно усилие.

 

Източник: „Епицентър“

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here