Украинските граждани, които са получили временна закрила в България, могат да ползват социално подпомагане по същия ред, който е валиден за българските граждани
Над 80% от украинските семейства са доволни от помощта, която получават в страните, в които са потърсили убежище, но въпреки това почти половината от тях остават под прага на бедността, което показва, че помощта, макар и оценена, не е достатъчна. Това се посочва в Междуведомствения доклад за закрила и отговорност за бежанците от Украйна, който беше публикуван в края на юни от Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН). Документът проучва състоянието на закрилата за украинските бежанци в 7 европейски държави: България, Чехия, Унгария, Молдова, Полша, Румъния и Словакия. В отделните страни нивото на удовлетвореност от подкрепата за украинските бежанци варира: сред високо оценяваните страни са Молдова (98%), Словакия (90%) и Унгария (88%), докато по-ниски нива на удовлетвореност са отчетени в Румъния (61%), България (69%) и Полша (77%).
Средно 7% от анкетираните 11 530 украински домакинства в седемте държави са недоволни от предоставената помощ, като най-висок е делът им в Румъния (14%) и България (9%). Недоволството е основно от размера на финансовата помощ и е особено забележимо в семействата, в които има човек с увреждане.
В различните държави от ЕС социалната подкрепа, на която украинските бежанци имат право, е различна – в зависимост от спецификите на местното законодателство. Първоначалните програми за подкрепа на бягащите от войната в повечето страни вече бяха ревизирани и видоизменени, като сега са фокусирани върху интеграцията на украинците и техните деца.
На каква помощ имат право украинците в България
Повече от 2.2 милиона бежанци от Украйна са преминали през България от началото на войната, а към февруари 2024 г. в страната са останали поне 52 780 души. По-голямата част от бежанците от Украйна са жени и деца. Временна закрила е предоставена на над 174 622 души.
От началото на войната в България има програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна, по която държавата плаща за настаняването на украинци, получили временна закрила, в държавни бази и хотели. За последно тя беше удължена до 31 юли 2024 г. По данни на Министерството на финансите за 2023 година държавата е платила 56 млн. лева (28.6 млн. евро) за настанените в хотели украински бежанци. Към февруари тази година настанените в държавни бази са около 5 600 души, а от началото на войната повече от 25 000 души са получили подслон по програмата.
Украинските граждани, които са получили временна закрила в България, могат да ползват социално подпомагане по същия ред, който е валиден за българските граждани. Те имат право веднъж годишно на еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, обясниха за Mediapool от Министерството на труда и социалната политика. Еднократната помощ се отпуска само ако са изпълнени две условия: да е възникнал инцидент и семейството да е в невъзможност да покрие непредвидените разходи със собствени средства. От 01.06.2023 г. максималната стойност на помощта е 1578 лв (806 евро), а преди това беше 375 лв. (191 евро). За да бъде отпусната помощта, се извършва социална анкета, която има за цел да установи всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, имотно състояние и други. От началото на годината до 30.06.2024 г. този вид помощ е отпусната в 142 случая.
На 124 украински граждани е отпусната месечна финансова подкрепа, на която имат право хората с увреждания. По закон тя варира от 36.82 лв. (19 евро) на месец до 299.82 (152 евро) за хората с най-тежки увреждания.
Интересът към ползването на социални услуги е много слаб: от началото на войната в Украйна до момента са подадени едва 33 заявления за ползване на социални услуги: в кризисни центрове, центрове за обществена подкрепа, дневни центрове за хора с увреждания и др. Основната причина за това е езиковата бариера.
14 786 украинци работят официално у нас, 143 са на борсата
Чужденците, ползващи се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците, включително и украинските граждани, имат право да се регистрират в бюрата по труда и да се ползват от същите права като българските граждани. Могат да се включат в програми за субсидирана заетост и обучение, за стартиране на собствен бизнес или да бъдат насочени към подходяща работа.
Общият брой украински граждани, ползвали услуги по заетостта през 2023 г. е 2180 души.
Към 30 юни 2024 г. в бюрата по труда са регистрирани 143 украински граждани
със статут на временна закрила. От тях 26 са мъже и 117 жени. Най-много са в
София – 19 души, следват Пловдив -17, Бургас -15, Варна -12, Благоевград – 11 и др.
По данни на Националната агенция за приходите от регистъра на трудовите
договори към 30 юни 2024 г. работят общо 14 786 украински граждани. От тях с
временна закрила са 12 594. Не е ясно какъв е делът на заетите в сивата икономика.
Във всички 28 области на страната има заети украински граждани. Най-много са
работещите в област Бургас – 4735 души. Следват областите София-столица – 3437 души, Варна – 2806, Пловдив -1380, Добрич – 340, Благоевград – 334, и др.
Най-много са заетите в хотели и ресторанти – 6223 души, в сферата на търговията – 1793, и в преработващата промишленост – 1569.
Държавата осигурява здравно децата и възрастните над 63 г. с временна закрила, но е проблем намирането на лични лекари за тях. Украински бежанци споделят, че трудно се оправят в лабиринта на българската здравна система.
„Достъпът до социална подкрепа е труден“
„По закон е даден достъп до социална подкрепа, но на практика много малко хора я получават и е много трудно да се отговори на изискванията за получаването ѝ. Това се случва едва ли не в изключителни случаи. Един такъв случай е на самотна майка от Украйна с 4 деца, едно от които е с детска церебрална парализа и епилепсия, което се нуждае от парентерално хранене. Само храната му на месец е 2000 лева, а след множество сигнали и жалби получиха помощ от 1250 лева“, разказа пред Mediapool Ваня Добрева, доброволка от Варна, която още от първите дни на войната помага за интеграцията на украински бежанци у нас. Тя обяснява, че достъпът до социални услуги е възпрепятстван, включително заради езиковата бариера.
„Няма как да ползват психолог или логопед на чужд език. Или дете с аутизъм да посещава дневен център за чужд език“, коментира тя. Според нея много малко от нуждаещите се хора с увреждания получават индивидуална оценка на потребностите, за да получат адекватна помощ. Като проблем Добрева отчита това, че украинските бежанци нямат право на семейни помощи за деца и данъчни облекчения за деца, което ощетява работещите хора, които допринасят за икономиката ни. Проблеми има при включването на украински граждани в курсове за квалификация заради изискваните за целта документи. Добрева припомни и огромните бюрократични трудности пред интеграцията на украинците с медицинско образование в българската здравна система.
Помощ за работещите украински семейства в Румъния
В съседна Румъния от началото на войната са преминали 5.5 милиона украинци и около 100 000 са решили да останат. От избухването на войната до януари 2024 г. повече от 21 000 украински граждани са се регистрирали в бюрата по труда за информация, професионално консултиране и трудово посредничество. 2736 украинци са наети през бюрата по труда, а 622 работодатели са изявили желание да наемат хора от Украйна, като са обявили 5673 свободни работни места за тях. Повечето работни места са в хотели, барове и ресторанти, сладкарство, строителство или транспорт.
От април 2023 г. румънското правителство е променило условията и механизма за предоставяне на помощ. Украинските бежанци могат да получат за 4 последователни месеца помощ от 600 леи (120 евро) на човек за храна и 750 леи (150 евро) за настаняване или 2000 леи на семейство (400 евро).
След четирите месеца само бежанците, които могат да докажат, че работят в Румъния и имат деца, записани в румънската образователна система, ще получават пари за настаняване.
Тричленно украинско семейство има право на 3800 леи (760 евро) на месец от румънската държава за настаняване и храна, докато сам човек може да получава 1350 леи на месец (270 евро). Преди това сам човек получаваше 2100 леи (420 евро) на месец за настаняване и храна, а тричленно семейство можеше да получи максимум 6300 леи (1265 евро) на месец.
В Чехия най-нуждаещите се получават 120 евро на месец
В Чехия всеки украински бежанец получава хуманитарна помощ от около 160 евро месечно за период от шест месеца, след което се намалява до приблизително 120 евро на месец за неопределено време. Правото на обезщетение се губи когато човек разполага с достатъчно пари, за да си осигури жилище, да си купи храна и хигиенни принадлежности. Украинските бежанци в Чехия имат право на безплатно здравеопазване и обучение за децата, помощ при намиране на работа чрез бюрото по труда и курсове по чешки език.
Държавата също така предоставя субсидии на чехи, които приемат украински бежанци. Те обаче постепенно намаляват и в момента са по-скоро символични – за разлика от времето непосредствено след руската инвазия в Украйна.
Официално 600 000 украински бежанци са преминали през Чешката република досега и продължават да пристигат по около 1500 на седмица. Около половината от тези 600 000 са останали в Чехия. Една част са се върнали в Украйна или са продължили към други държави от Западна Европа.
Днес приблизително 340 000 украински бежанци живеят в Чехия, като 123 000 от тях работят легално. Правителството изчислява, че около 50 000 други работят нелегално. Останалите са безработни, пенсионери и деца. Около 100 000 бежанци в момента получават горепосочените хуманитарни помощи, тъй като доходите им не стигат за осигуряването на жилище, храна и хигиенни нужди.
Полша спря някои облаги за украинските бежанци
От 1 юли 2024 г. в Полша влязоха в сила нови правила за подкрепа на украинските бежанци. Новото законодателство прекратява еднократната помощ от 300 полски злоти (69 евро) за основни разходи за живот и дневната помощ от 40 злоти (9 евро) за тези, които осигуряват настаняване и храна на украински граждани. Местата за настаняване ще бъдат финансирани от държавата, само ако имат договори с местните власти. Частните лица, които приемаха украински граждани, вече няма да имат право на финансова подкрепа от държавата.
За приобщаването на украинските деца се въвежда задължението те да посещават полски училища. Досега украинските деца можеха да учат и дистанционно в рамките на украинската образователна система. Също така украинчетата трябва да посещават полски училища, за да могат родителите им да получават месечна надбавка от 800 полски злоти (приблизително 186 евро).
Към май тази година над 950 000 украинци, пребиваващи в Полша, имат активен национален идентификационен номер, като ВКБООН прогнозира, че този брой ще достигне 1.1 милиона до края на годината.
Как е в Италия и Испания
Украинските бежанци в Италия могат да получат разрешение за пребиваване с временна закрила, което им позволява достъп до услуги за помощ и интеграция. Те могат да бъдат настанени в приемни центрове, управлявани от държавата или хуманитарни организации, където получават храна, настаняване и основна помощ. Украинските бежанци под временна закрила имат незабавен достъп до различни услуги, включително жилище, здравеопазване и професионално обучение.
Има организации, които предлагат правна помощ за бюрократични процедури и насоки за интегриране в италианското общество. Има също психологическа подкрепа и услуги за училищна интеграция на непълнолетни. Освен това бежанците могат да участват в курсове за професионално обучение и програми за намиране на работа, за да се улесни навлизането им на пазара на труда. По данни на Евростат в края на април 2024 г. в Италия е имало 164 725 украински бежанци.
Към 31 март 2024 г. в Испания е имало 293 131 украинци с валидни документи за пребиваване. В Испания всички украинци и членовете на техните семейства могат да кандидатстват за временна закрила. Заетите в Испания украинци с времена закрила са предимно в хотелиерството (4 246), строителството (4 054), търговията (2 380) и информацията и комуникациите (2 236). За сравнение, преди войната в Украйна украинските граждани в Испания са били заети основно в домашните грижи и услуги, строителството, търговията.
източници: Mediapool, HotNews.ro, Denik Referendum, Il Sole 24 Ore, El Confidencial
На този фон: украинци демонстрират лукс в Монако:
