Рождество на Пресвета Богородица (Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен) е църковен празник, посветен на рождението на Богородица
Българската православна църква днес чества Рождеството на Пресвета Богородица. Божията майка е почитана като пазителка на християнското семейство и дома, както и като и покровителка на родилките и децата.
Празникът е популярен като Малка Богородица и е един от петте в Богородичния празничен цикъл, включващ още Успение Богородично (Голяма Богородица), Въведение Богородично, Благовещение и Покров Богородичен.
Легендата разказва, че родителите на Светата дева – Йоаким и Анна, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Йоаким бил от царски род – рода на Давид, а Анна – от свещеническия род на Аарон.
Бог чул горещите им молби за дете и чрез Архангел Гавриил възвестил, че ще им се роди дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.
По народна традиция на него отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария.
8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.
В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му. Друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом. Те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
