Какво биха правили Киро и Асен без Бойко, например? А самият Бойко без адаша си Рашков? А Пеевски без Доган? А Корнелия без Радев…
Според мен много скоро ще се окаже, че всички ние сме само една куха фирма. Че 1300-годишна България е отдавна продадена на някой бездомен циганин, например.
Мисля си още, че един от най-големите страхове на всички български политически субекти днес е възможността да останат без враг. Какво биха правили Киро и Асен без Бойко, например? А самият Бойко без адаша си Рашков? А Пеевски без Доган? А Корнелия без Радев? А Зафиров без Корнелия? А Коцето без Христо? А Каракачанов без Коцето? А Ивелин Михайлов без майор Швейк? А генерал Атанасов без Гъливер?
Работата е там, че у нас и декорът е тъп, но пък и сценарият за нищо не става. Щото колкото и да са добри актьорите, когато сценарият смърди, и актьорите започват да понамирисват.
Замислете се и бързо ще се сетите, че в лунапарка колкото и различни атракциони да има, колкото и да светкат всички те в най-разнообразни светлини, в края на краищата той се оказва собственост на една фирма. А зад нея пък както вече казах, а и както г-н Гайтански най-вероятно би могъл да потвърди, обикновено стои циганин.
Такава е ситуацията у нас. Циганска. Като в „Нещата от живота” с Роми Шнайдер, ама в селски вариант, а не парижки. Докато героят разбере с жена си ли иска да бъде или с любовницата, Съдбата вземе, че му набие шута в гъза.
Искам да кажа, че всички са шаврантии. С различни положителни качества, разбира се. Бачкащи обаче за един и същ сутеньор. Целият облечен в бяло, но светещ в най-различни цветове. Истинският шеф на лунапарка. Онзи. С голямото “О”!
Васил Петев, Мediamall
