Един от най-големите пороци в този живот е да нямаш работа. А аз харесвам пороците. Всичките. Дори и онези, за които вие не може да се сетите в момента. Не парадирам с този факт, а само обяснявам защо тази вечер реших да гледам телевизия. Защото аз съм един порочен тип, всъщност.
Първо попаднах на Лора Крумова. Нея няма как да я изпусне човек. По обективни причини. В Лора няма нищо порочно, но пък както отдавна предполагах, това че топката е голяма, не значи задължително, че тя лети високо. Дори по-често се случва големите топки да летят ниско, щото гравитация си е ебаламайката.
Но! Докато гледах как големата топка лети ниско в ефира, си помислих, че един от малкото хора, които тази топка не може да удари, е Слави Трифонов. Не само защото е висок, ами и защото той го е измислил този бизнес, който Лора днес се опитваше да продаде на аватара му Тошко. А бизнесът е: това, че се държа като селянин, не значи на 100 процента, че съм селянин. Аз съм енигма.
By the way, Слави изкара много пари по тази схема. Да превърнеш негатива в конвертируем продукт, а Плевен – в център на вселената, не е лесна работа.
Но да се върна на Лора. И на Тошко. Който между другото размаза Лора. Или пък тя се саморазмаза, това вече е въпрос на по-дълъг разговор. Според мен, Лора днес проведе един достоен разговор за вестник „Шок”. Толкова високо летеше топката. „Ама вие за кво си говорихте с Пеевски?”, пита Лора Тошко, а аз се сещам, че може би заради вятъра вчера, щипките за простиране на леля Вера от горния етаж не са издържали и затова кюлотите й са залепнали на прозореца ми, което пък от своя страна поражда едно константно безпокойство в мен, че е много възможно най-накрая да се окаже, че жълтият цвят всъщност е секси.
Въобще, ако обобщя, след това интервю помислих, че съм развил остър хепатит. Толкова жълт бях. Тая, Лора, не я знам как издържа в тази жълтеница! Не журналист, а машина!
Както и да е! Смених канала. Реших да чекна кви ги върши конкуренцията. Не случайно използвам тази дума, щото да пуснеш нещо по-извратено от ниско летящата голема топка не е лесна работа. Оказва се обаче, че Жени Марчева също е една порочна мадама. Абе, харесвам я аз тази женица, ей, не се шегувам! С тези речни перли в ушите и с това невероятно умение да гледа ококорено и вярващо Евтим Милошев няма как да умре от глад от тази пухкава барбаронка. Щото на Евтим пък, животът му е като мустаците: разделен е на абзаци в различни цветове. Човекът, който стана известен с това, че разказваше най-тъпите вицове в национален ефир, днес напада Слънчев бряг, бате. Ама, има логика, ако се замислите. И тя все се върти около думичката „тъп”. Как въобще е възможно този толкова автентичен български възрожденец – Евтим, да бъде министър?! Според мен той е създаден за нещо много по-голямо! Нещо като Радецки, например, ама на електричество. С фотоволтаик вместо комин. На главата.
Не знам, но мисля, че е време проф. Кантарджиев да вземе отношение по случващото се в ефира. Очевидно е, че има епидемия. От жълтеница. И са засегнатите предимно лица от най-високото ниво на публичния интерес! А това, поне според мен, е пряко свързано с националната сигурност. ДАНС би трябвало да се самосезира. Веднага! Щото, вижте, не може да си позволим да загубим бетонени платформи като Лора и Евтим. Как ще го живеем този живот без фундамент, а?! Пък, от друга страна, тя – жълтеницата, се лекува. С много време, разбира се, но пък ние все едно за никъде не бързаме.
Ох. Възрастен съм вече. След няколко месеца, ако е казал шефът на Баце и Гешев, ще стана на 50. Време е да променя начина си на живот. Колкото и да съм луд по пороците, вече е крайно време да огранича някои от тях, щото иначе просто ще умра. Я от хепатит, я от инсулт, я от превъзбуда. Ще трябва да спра да гледам телевизия. Няма как. Доктор ми го предписа. Каза ми още и да си намеря някаква работа. Ама, чак пък толкова…
Васил Петев
