Василий Небензя: САЩ станаха заложници на собствената си политика в Близкия изток

0
14

 

Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя в ексклузивно интервю за ТАСС говори за перспективите Съветът за сигурност да приеме нови резолюции за ивицата Газа и Ливан; реформата на Съвета за сигурност; пречките, създавани от Съединените щати пред работата на руските дипломати, както и формирането на по-трезва оценка на украинската криза в редица страни.

 

— Нов кръг на изостряне на палестинско-израелския конфликт продължава повече от година. Броят на убитите палестинци в ивицата Газа надхвърли 40 хиляди, но Израел продължава операцията си в анклава. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за ивицата Газа, приета през лятото, всъщност не се изпълнява. Не е ли време Съветът да приеме нов документ с недвусмислено искане за прекратяване на огъня от израелските власти?

Очевидно е, че ключът към прекратяването на настоящия кръг от палестинско-израелска конфронтация е постигането на устойчиво прекратяване на огъня. След това можем да говорим за по-нататъшни стъпки. Но нека ви напомня: Съветът за сигурност напразно се е опитвал да приеме подобна резолюция много пъти от началото на конфликта на 7 октомври 2023 г. Всички конструктивни инициативи неизменно бяха подкопавани и блокирани от американците, което, разбира се, развърза ръцете на Израел.

Ако говорим за Резолюция 2735 на Съвета за сигурност, която споменахте, предложена от Вашингтон и приета от Съвета през юни, тя не съдържа призив за прекратяване на огъня, а покана към страните да приемат условията на сделката, насърчавана от американско-египетско-катарски посредници. В същото време лукаво се твърди, че Израел уж вече е приел условията на сделката. Този документ, както многократно сме заявявали публично, е насочен именно към ограничаване на усилията на Съвета за сигурност за разрешаване на проблема в Газа. Поради тази причина се въздържахме. Намерението на американците беше просто – да прокарат благословията на Съвета за изпълнението на плана на Джо Байдън, като по този начин заменят всякакви други възможни инициативи. Днес този преговорен път по същество е замразен поради желанието на израелците, прикривани от американците, да пренапишат този план за себе си, а САЩ не са готови да подкрепят нови резолюции на Съвета за сигурност. Считаме този подход за неприемлив. Съветът за сигурност на ООН може и трябва да действа в изпълнение на своя мандат за поддържане на международния мир и сигурност. Никой не е делегирал тези правомощия на отделни държави.

Но от момента, в който беше приета резолюция 2735, нищо не вървеше по план: израелското ръководство започна да действа без да се съобразява с американците и без координация с тях проведе различни операции на високо ниво, включително убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрула. Израелците вече не се крият, залагат на силово решение на палестинския въпрос, както и на конфронтацията си с Иран, в идеалния случай за тях – с пълното участие на Съединените щати. Тоест, оказва се, че американците са станали заложници на собствените си недалновидни инициативи. Всичко това отрича възможността за връщане към диалог за примирие в Газа, застрашава сигурността и суверенитета на Ливан, Сирия, Иран и рискува да потопи целия регион в бездната на конфликта. В такива условия, без да се осигури прекратяване на огъня, разговорите за приемане на нови хуманитарни продукти на Съвета за сигурност или планове за бъдещето са просто безсмислени. За да се обърне вълната, е необходима искрена политическа воля за постигане на мир в Близкия изток от всички 15 членове на Съвета без изключение. И Съединените щати всъщност действат в съгласие с Израел или не могат да си позволят да му противоречат, или просто не са в състояние да повлияят на Тел Авив.

Настоящата катастрофална ситуация може да бъде разрешена изключително чрез политически и дипломатически средства с активното участие на всички страни от Близкия изток и извънрегионалните сили. Нашата обща задача е да осигурим изпълнението на решенията на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, да спрем кръвопролитията, които рискуват да погълнат целия Близък изток. А ключът е да гарантираме изпълнението на легитимното право на палестинците на самоличност – решимост, която да им позволи да създадат териториално непрекъсната и жизнеспособна държава в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим, която да съжителства в мир и хармония с Израел.

— Напоследък станахме свидетели на ескалация на ситуацията между Израел и Ливан. Може би е време Съветът за сигурност да приеме нов документ, който да замени резолюция 1701? Трябва ли да очакваме, че САЩ няма да прикриват толкова ревностно израелските власти в случая с Ливан, колкото в случая с Палестина?

— Отбелязваме неизменния характер на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност. Тя не може да бъде заменена с нов документ, необходимо е само нейните разпоредби да бъдат изцяло приложени, както обикновено се гарантира от почти две десетилетия. В него ясно се посочват задълженията на Израел относно недопустимостта на всякакви настъпателни военни операции и изтеглянето на въоръжените му сили от ливанско-израелската линия. Също така е неприемливо да се излагат на риск мироопазващите сили на ООН, разположени по Синята линия в съответствие с резолюция 1701. За съжаление, в реалността виждаме точно обратното. Считаме за неприемливи агресивните действия, предприети от Израел срещу Временните сили на ООН в Ливан, които са принудени да напуснат позициите си и да се преразпределят на север, а при несъгласие, по тях се открива огън. Абсолютно неприемлива е и практиката на политически убийства на опоненти, използвана от Западен Ерусалим.

Що се отнася до позицията на САЩ по отношение на израелско-ливанската конфронтация, тук важи същата логика, както в случая с Газа: израелците систематично увеличават военната си активност, без да се обръщат назад към своя основен стратегически съюзник. Тоест по-силният се контролира от по-слабия. Може би това се дължи не толкова на нежеланието на американците да окажат излишен натиск върху израелското ръководство, а по-скоро на неспособността им да повлияят по някакъв начин на стъпките на Западен Ерусалим. Нормализацията в ливанско-израелската гранична зона е малко вероятно да бъде постигната без прекратяване на военните действия в Газа. Между другото, ръководството на Хизбула многократно е потвърждавало готовността си да прекрати конфронтацията веднага щом огънят в анклава спре. И както се оказва, лидерите на движението подкрепиха предложението за прекратяване на огъня от 21 септември. Но това не устройваше Израел, който започна своята операция.

— Напоследък все по-често се чуват призиви за реформа на Съвета за сигурност. Колко близо са страните членки на ООН до консенсус по този въпрос и трябва ли да очакваме реформа в обозримо бъдеще?

— Реформата на Съвета за сигурност на ООН е не само един от най-важните, но и най-трудните въпроси в дневния ред на световната организация. Това се дължи на факта, че говорим за орган, който в съответствие с Устава на ООН носи основна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Решенията му играят решаваща роля при разрешаването на въоръжени конфликти, така че цената на грешка в този въпрос е невероятно висока.

Важно е да се има предвид, че призивите за реформа на Съвета не са от вчера. И като цяло, самата задача за адаптиране на Съвета за сигурност към съвременните реалности, без съмнение, е отдавна назряла. В ООН продължават усърдните междуправителствени преговори за сближаване на позициите на държавите. Както виждаме, по редица аспекти мненията на преговорните групи продължават да се различават диаметрално. Това се отнася за броя на членовете на Съвета, срока на престоя им в органа и други параметри на работата на Съвета за сигурност. Всички сме съгласни може би само с необходимостта от коригиране на историческата несправедливост по отношение на Африка и развиващите се държави като цяло, чийто дял в Съвета за сигурност трябва да се увеличи. В същото време считаме за невъзможно по-нататъшното увеличаване на броя на западните представители в Съвета, които вече са свръхпредставени там. Ние също така се противопоставяме на ерозията на прерогативите на постоянните членове, включително правото на вето, което е инструмент, който гарантира, че Съветът взема балансирани решения.

Иска ми се да вярвам, че ще успеем да преодолеем всички различия и да постигнем желания консенсус. Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре. Поставянето на изкуствени срокове за приключване на реформата обаче е контрапродуктивно. Вземането на прибързано, небалансирано решение няма да подобри ефективността на Съвета.

— От края на 2022 г. за руските дипломати в САЩ е в сила разрешителна процедура за пътуване извън 25-милната зона. Американските власти одобрили ли са поне едно от заявленията на служители на руските дипломатически мисии в САЩ? Какви други нарушения на дипломатическия ред допускат американските власти, създавайки пречки пред работата на Русия в ООН?

— Бих искал да започна отговора си с обяснение на спецификата на правния статут на място на стопанска дейност. За разлика от посолствата и консулствата, ние сме акредитирани не в САЩ, а в ООН. На практика това означава, че на американците е изрично забранено съгласно международното право да прилагат към постоянната мисия и нейните служители принципа на реципрочност и ограничения, произтичащи от състоянието на двустранните отношения. Подобна забрана е записана директно в текста на Споразумението за седалището на ООН и е последователно потвърждавана в изказвания на генералните секретари и правните съветници на световната организация. Проблемът е, че американците грубо нарушават тази забрана. В крайна сметка ограниченията върху движението в Съединените щати не са нищо повече от дискриминационна мярка, произтичаща от двустранен дневен ред. Симптоматично е, че подобни мерки се прилагат само за малка група държави, провеждащи суверенна външна политика. Освен Русия, става дума и за Куба, Иран, Сирия, Северна Корея и Китай.

Между другото, подобен дискриминационен характер имат и други нарушения, с които се сблъсква нашата делегация от пет и повече години: откази за входни визи или издаване със закъснение – след началото на събитието; незаконно иззета дипломатическа собственост; потисничество на нашите съграждани, работещи в секретариата на ООН.

Отделно подчертаваме, че всеки отказ на виза е грубо нарушение, посягащо на принципите на суверенното равенство на държавите и ненамеса във вътрешните им работи, както и на универсалния характер на ООН. Съгласно Споразумението за централата, задължението на Съединените щати да издават визи за събития на световната организация е безусловно. Няма и не може да има оправдание за подобни нарушения.

Сюрреалистичният характер на ситуацията се крие във факта, че основният пакет от незаконни ограничения беше въведен от администрацията на Барак Обама още през 2016 г., придружен с експулсирането на значителен брой наши дипломати. Всичко това под предлог за предполагаема руска намеса в президентските избори. Това дело, както знаем, впоследствие се разпадна, а самите отделни следователи, участващи в него, се оказаха на прицела на американското правосъдие. Вашингтон обаче никак не се смущава от това обстоятелство. Оттогава не са отстранени нарушения. Някои от тях дори се влошиха, включително, както правилно отбелязахте, пълната забрана за движение извън 25-милната зона, въведена през 2022 г. (преди това, още от времето на СССР, беше в сила уведомителна процедура за напускане, която, освен това не засяга висши дипломати). Всички искания на дипломати за пътуване извън предписаната зона неизменно се отхвърлят.

Често чуваме въпроса: „Ако Съединените щати нарушават международното право, защо Русия не се обърне към съда или арбитража?“ За съжаление не е толкова просто. Страните по Споразумението за седалището на Световната организация са Съединените щати и ООН, а не държавите членки. Съответно генералният секретар е този, който носи голямата отговорност да защитава интересите на организацията и всички делегации, акредитирани към нея, действайки като гарант за спазването на задълженията на американците. По споразумение той се задължава да предаде на арбитраж всички неразрешени спорове. За съжаление, в нашия случай, поради напълно очевиден спор, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш избягва стартирането на арбитражна процедура вече пет години. Ще продължим упорито да настояваме той най-накрая да изпълни задълженията си.

— Виждате ли промени в настроенията на страните членки на ООН по отношение на конфликта в Украйна след нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск?

— Мнозинството делегации от страните от глобалния Юг и Изток формират по-трезва оценка на украинската криза, включително разбиране на първопричините за нейното възникване. Това се улеснява от системната работа за изясняване на руската позиция. По-специално, на платформата в Ню Йорк продължаваме да привличаме вниманието към престъпленията на киевския режим и прякото участие на Запада в конфликта. С началото на ескалацията на ситуацията в Газа станаха по ярки двойните стандарти на САЩ и техните съюзници, налагащи украинския дневен ред в ущърб на обсъждането на по-належащи международни проблеми. Естествено, това не остана незабелязано от нашите партньори.

Разбира се, много държави, усвоили нашите аргументи и обяснения, осъзнават, че приключението в Курск само забави перспективите за мирно уреждане. Нещо повече, нахлувайки на територията на Русия, призната от всички държави по света, въоръжените сили на Украйна демонстрираха на световното мнозинство своя терористичен и агресивен характер, за който предупреждаваме от много години. Има много доказателства за многобройните зверства, извършени от украински екстремисти и нарушения на международното хуманитарно право. Местните жители говорят за зверствата на екстремистите: екзекуции на цивилни, създаване на нещо като концентрационни лагери, целенасочен лов на хора с дронове, изнасилвания, атаки срещу гражданска инфраструктура и грабежи. Изброих само няколко примера, списъкът продължава. Всички факти на престъпленията се записват внимателно, нито един виновник не бяга от отговорност. Ние, от своя страна, ще продължим да използваме платформата на Ню Йорк, за да предоставяме на световната общност информация за тези престъпления на киевския режим.

превод и редакция: BIG5

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here