„Ненчев е архетипно дъно на умнокрасивитета. Човек без качества, елементарен и плосък като талашитена дъска, но за сметка на това индивид със страст към проститутки и към украинки, които да води на баня“.
Това пише социалистът Александър Симов във фейсбук по адрес на Николай Ненчев, който беше назначен за временно управляващ посолството ни в Киев. Повод за словесната атака стана информацията, че Ненчев се e забъркал в скандални ситуации с украинки, работещи там. Той проявявал грубо отношение към някои от тях, дори гласно се съмнявал, че сред тях има путинисти. Позволявал си дори да ги кани на баня, предлагал алкохол.
„Само си представете картината – ЕвроГаня стои в посолството и дебне за путинисти. А междувременно кани украинки на баня, черпи ги с алкохол и ги пощипва съюзнически. С такива приятели Украйна не се нуждае от врагове. Това е блатото на българската дипломация днес.
Ненчев беше пратен в Киев като стожер на евроатлантизма, а всъщност с пост беше уредено едно класическо недоразумение от прехода“, продължава с безпощадната си критика Александър Симов.
Според разследването на Евгени Генов за „Гласове“, което Александър Симов коментира, временно управляващият посолството ни в Киев Николай Ненчев се e забъркал в скандални ситуации с украинки, работещи там. Проявявал грубо отношение към някои от тях, не разбирал тежкото им психическо състояние, обвинявал ги, че бездействат, докато страната им воюва. Дори гласно се съмнявал, че сред тях има путинисти. Позволявал си дори да ги кани на баня, предлагал алкохол. Именно заради него две от тях се принудили сами да напуснат посолството.
Това става ясно от писмо на О. Х. до Външно министерство и други отговорни институции. Тя работи като преводач в посолството на България в Украйна от 2008 г. до 2014 г. и от 2021 г. до края на август 2024 г., когато решава да напусне по собствено желание.
Николай Ненчев бе назначен от първия служебен кабинет на Димитър Главчев за временен шеф на посолството ни в Киев след отказа на президента Румен Радев да издаде указ за него за титулярен ръководител на дипломатическата ни мисия там. Тогава държавният глава поиска от кабинета да му предложат друга кандидатура с доказани професионални и морални качества. Правителството обаче се заинати и поиска именно Ненчев да замине за Киев. И за да избегне президентския указ, използва врътката за „временно управляващ“ посолството ни в Украйна.
Авторката на писмото уточнява, че се е разбирала много добре с предишния български посланик г-н Коджабашев.
„Въпросът, който искам да повдигна се касае за друго – отношението на г-н Ненчев към колектива, професионалните му качества като дипломат. На общата среща с местните лица, на която бихме искали да обсъдим въпроса за графиците, г-н Ненчев, след като всички един по един изказаха своите желания и молби, си позволи грубо поведение, повиши тона и започна да говори, че е много разочарован от нас, украинците. Че смеем да се оплакваме за такива неща, че трябва да работим по 12 часа, както той, че ако има сред нас путинисти – да се махат.“, пише буквално г-жа О. Х. И продължава: „Каза, че не го интересува нашето психическо състояние. Тези думи бяха възмутителни и обидни за всички нас, мисля, че такова поведение за един дипломат е нещо непозволително.“.
А ето каква оценка дава принудената да напусне преводачка за личността на Николай Ненчев:
„Поведението и изказванията на г-н Ненчев са хаотични, неконструктивни и понякога абсурдни (например изучаване на „Библията“ всеки петък), в разговора често използва манипулации, заплахи и натиск, а покани за ресторанти, баня, пиене на алкохол – това е нещо абсолютно неприемливо за мен и моите колежки. Липсата на елементарни познания на дипломацията, съмнително познаване на езици, многократно повтаряне на едно и също – всичко това прави моята работа с г-н Ненчев невъзможна. По същите причини моята колега с многогодишен опит Марина Мацюк, секретар-кореспондент, също така е напуснала работа“, обяснява още преводачката.
И завършва с извода: „Според мен подобен човек не може да представлява Република България в Украйна, особено през това много сложно време.“ Това е писмото на О.Х., което публикуваме с известни съкращения, с минимална редакторска намеса, като почти е запазен оригиналният правопис.
За мен все още са непонятни късогледството и упорството, с които премиерът Димитър Главчев наложи за посланик Ненчев, без да прецени що за „феномен“ е тази одиозна персона. Още като министър на отбраната в третия кабинет на Бойко Борисов блесна „талантът“ на Ненчев да привлича обществен гняв и негативни реакции. Тогава бях военен кореспондент във в. „Преса“, а той току-що бе заел поста, и го попитах какво ще бъде първото му управленско решение, а той бодро израпортува: „Ще отида да спя в някоя казарма с войниците, искам да видя как живеят“. Без да знае, че в казармите отдавна няма войници, защото няма наборна служба, разказва Евгени Генов.
Да се чуди човек по какви критерии ГЕРБ го направиха военен министър. Вероятно по същите, по които стана и посланик. По-късно Ненчев пък си присади коса, за да е чаровен в очите на нежната половинка на Министерството на отбраната (МО). А тя хич не е малка. Забърка се и в скандал, като назначи за шеф на дружество „Снабдяване и търговия“ на МО, което продава излишъците на армията, негова селска с полицейска регистрация за проституция, на която ДАНС три пъти отказа да издаде допуск за работа с класифицирана информация. А началникът на политическия му кабинет преди това бе актриса, която играеше в една пиеса като лесбийка и се събличаше гола до кръста.
Въобще Ненчев ги редеше и като министър „бисер“ след „бисер“… Не знам защо, но ми се струва, че живеем в болно общество, щом такива хора прогресират твърде лесно в кариерно отношение. Как става това? Явно трябва да крещиш, че си евроатлантик и да псуваш Русия и руснаците. А Ненчев ги умее тези политически хватки. Слепи ли са тези, които го пратиха в Киев, та се наложи една обикновена украинка да им отвори очите?
