Днес се отбелязват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов. Той умира на 29 октомври 1914 г. Години след трагичната му смърт драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
Яворов е роден в първия ден на 1878 г. в Чирпан. Учи в родния си град и в Пловдив. Още като ученик става телеграфист и до 1898 г. работи тази професия в Стара Загора, Сливен, Стралджа и Поморие.
От началото на XX в. заживява в София. Членува в литературния кръг „Мисъл“, сформиран около едноименното списание. Пенчо Славейков му дава псевдонима Яворов и младият чирпанлия бързо се приобщава към литературния живот в столицата. Работи в Народната библиотека, а от 1908 г. е артистичен секретар на Народния театър.
Творческите занимания и интелектуалната среда, в която се движи, се оказват недостатъчни за неспокойния му дух и през 1902-1903 г. поетът се включва в борбата за освобождение на Македония. Сприятелява се с Гоце Делчев и преживява много тежко смъртта на големия революционер и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1912 г. Яворов се жени за Лора Каравелова, а през есента на 1913 г. тя се самоубива. Шокиран и отчаян, Яворов прави опит да я последва в смъртта. Куршумът, с който се прострелва, засяга необратимо зрението му. Следва една мъчителна година, в която поетът живее с неутешимата скръб за мъртвата си съпруга, с трудностите, предизвикани от слепотата, с подозренията и обвиненията, че е убиец, с мизерията, бедността и самотата. Угнетен, уморен и обезверен, Яворов се самоубива в края на октомври 1914 г.
За краткия си драматичен живот творецът създава забележителни произведения в трите литературни рода. Освен на поетическите книги „Стихотворения“ (1901), „Безсъници“ (1907) и „Подир сенките на облаците“ (1910), Яворов е автор на биография на Гоце Делчев и спомени за Македония – „Хайдушки копнения“, както и на две драми – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
