Математикът Михаил Константинов не вижда основание за касиране на изборите и смята, че ЦИК стриктно спазва закона. Ако пък някоя от правоимащите институции сезира Конституционния съд, то съдиите ще отхвърлят оспорването. Според бившия шеф на „Информационно обслужване“ Конституцията у нас не позволява отмяна на национален вот за парламент, а са възможни единствено касиране на отделни депутатски мандата при доказани нарушения.
В интервю пред Dir.bg Михаил Константинов, който дълги години беше в ръководството на ЦИК, откри и грешка в изчислението на гласовете, които не достигат на „Величие“
- Никой няма да подаде жалба до КС за отмяна на вота
- При изчисления на резултата 3,9 не се закръгля на 4% – бариерата за НС се измерва в гласове
- 22 гласа не достигнаха на „Величие“ – ЦИК сгреши, като съобщи 21, но това няма политическо значение
- Българската пропорционална система допуска само един глас да отмени избора на 240 депутати и да няма избран парламент
- „Мъртви души“ няма – броят на избирателния списък е по-голям от населението с 1,4 млн. заради българите в чужбина
- Бойко Борисов ще предложи политически кабинет – дали с ПП-ДБ, или без тях, той ще мине, после ще се опитат да го свалят
– Има ли основание за касиране на изборите и ще се реши ли някой да сезира КС или само партиите вдигат шум с протести и изявления?
– Моето лично становище е, че основание за касиране няма, още повече, че нашата Конституция така е написана, че тя предвижда касиране на отделни депутати, а не на цялото Народно събрание. Имали сме един-единствен случай на касиране през 2009 г., когато един мандат на ДПС беше отнет заради нередности при гласуването в няколко секции в Турция. Тогава гласовете на 18 000 избиратели на ДПС бяха анулирани от КС и ДПС загуби един мандат. Той беше спечелен от ГЕРБ, който от 116 стана на 117 депутати и поради особеностите на нашата система доведе до разместване на още три мандата между районите. Но като цяло, на партийно и национално ниво, ДПС загуби един мандат и ГЕРБ спечели един мандат. Мисля, че тогава по искане на РЗС главният прокурор използва своите правомощия и сезира КС, който взе едно справедливо решение, защото документите в няколко секции в Турция не бяха в ред. Един отнет мандат в политически план нищо не промени, но национални избори да се касират, забравете. Няма такова нещо в европейската практика, нито ние ще го въведем. Това са пълни глупости, булшит, както казват официалните американски коментатори.
– Партиите критикуват вота, като купен, манипулиран, но никой не прави реални постъпки той да бъде отменен. Как си обяснявате това?
– Да се критикуват незаконни изборни практики е право на всеки, но да се касират избори, какво да Ви кажа, хората, които използват този термин, не си дават сметка за какво говорят. Конституцията ни предвижда касиране на отделни депутатски мандати, а не на цялото Народно събрание. Това би се проявило, ако имахме мажоритарен избор. Другото са някакви неясни мечтания и празно говорене. КС се сезира от депутатите, от председатели на върховните съдилища, от главния прокурор и президента. Самите партии не могат да искат такова нещо. Те могат да се обърнат към главния прокурор, да обяснят своите съображения и доказателства и той, ако прецени, че те са разумни, да поиска касиране. Протестите са изконно демократично право на всеки български гражданин. Може да протестира за каквото си иска, дори срещу лошото време.
– Тогава очаквате ли някой от правоимащите да сезира Конституционния съд?
– Не, няма да го сезират. А дори и да го сезират, КС ще отхвърли жалбата.
– По математика сме учили, че 3,9 се закръгля на 4…
– Не се закръгля нищо такова. В изборната практика бариерата е в гласове. Изчислителите никога не мерят проценти за дадена партия, а мерят дали им стигат гласовете за бариерата, измерена в гласове. И в случая на „Величие“ не им достигат 22 гласа, защото ЦИК направи грешка, като каза 21. Не са 21, а са 22. Не че има някакво значение.
– Откъде идва грешката на ЦИК?
– Че не отчитат знаменателя. Защото, когато прибавите колкото гласове ви се струват, че трябват на партията, ще се повдигне избирателната активност, която ще има в знаменателя на една дроб. И ще се окаже, че ако прибавите 21, пак оставате под 4%. А като прибавите 22 гласа, стават малко над 4%. Забравят, че това го има и в знаменател. Това е елементарна математика. Много е просто – вашите гласове, разделени на всички гласове за партии и кандидати, трябва да дават 4 на сто. Добре, вие си увеличавате гласовете с 21, но нали трябва да увеличите и знаменателя, където отдолу пише всички гласове – и там трябва да се добавят. Затова формулата е малко по-сложна. В момента 21 гласа сменят 10 депутати, колкото биха били тези на „Величие“. В българската избирателна система обаче има теоретична възможност един глас да смени всичките 240 депутати.
– Как така един глас може да смени 240 депутати?
– Представете си, че 25 партии имат точно по 4%. Те могат ли всичките да имат по 10 мандата? Не могат, защото мандатите не са 250 – някои ще имат по 10, някои по 9. Имате 2500 гласа, например. От тях 25 партии имат по 100 000 гласа. Ето ви го – имате точно по 4%. Секунда преди да приключи изборният ден връхлита закъснелият избирател в една от секциите и гласува, да кажем, за някакъв независим кандидат, който до момента няма нито един глас. И в този момент какво става с бариерата? Ами тя се увеличи, защото още един глас се добави към гласовете на независимия. Партиите с досегашните си 100 000 гласа са под бариерата. Вярно е, че с около една милионна или с около една десетомилионна са под бариерата, но са под 4%. В този момент няма парламент! Ако много хора писнат, дайте им моя телефон, аз да им обясня. 25 партии по 100 000 гласа, всички влизат и в този момент закъснелият избирател със своя глас унищожава 240 мандата и няма избран парламент. Това е.
– Видяхме от разследване на БНТ, че видеонаблюдение разкрива изборни нарушения в СИК, но ЦИК е безсилна да предприеме нещо. Както не може да санкционира и РИК, освен да наложи глоба от 200 лв. Тези два примера доказват ли, че ЦИК няма достатъчно правомощия?
– Нашата Централна избирателна комисия действа строго в съответствие със своите правомощия, които са делегирани от Изборния кодекс и от Конституцията. Ако някой иска да даде други правомощия на ЦИК, да бъде така добър, да отвори Изборния кодекс и да прокара съответните изменения като законови поправки.
– Налагат ли се промени в Изборния кодекс в посока на повече правомощия на ЦИК?
– Винаги ще се намерят случаи, които да не се описват от закона. Съвсем на друго ниво трябва да се действа. Ако има хора, които си продават гласа, това са бедни хора, все едно от какъв етнос, които не се интересуват от изборния резултат, все едно им е кой е на власт, а се интересуват от това да вземат едни пари. Така че, ако искаме да премахнем тази порочна и противозаконна практика, трябва да подобрим нивото на хората, да ги накараме да се интересуват наистина от политика, а не от това, като има избори, да отидат за 100 лева да гласуват.
– Излиза, че въведеното видеонаблюдение на СИК е безсмислено?
– Видеонаблюдението не е безсмислено. Ако приемем, че има нарушение срещу политическите права на гражданите, има си член в Наказателния кодекс, който предвижда затвор за такова нещо. Особено когато хипотетично вие повреждате една бюлетина, действате срещу политическите права на избирателя, който я е пуснал, макар че не го знаете кой е. Ако се докаже вина, трябва да се търси отговорност. Не значи, че ще влезе в затвора, но може да получи условна присъда за престъпление по време на служба против политическите права на гражданите. Това се прави. Освен това, дори да констатирате, че някой драска нещо по бюлетината – откъде знаете той какво драска? Вие видяхте ли какво драска от видеонаблюдението? Така че не може да се стигне до съдебни последствия. Освен това всяко видеонаблюдение, което не е разпоредено от съдия, няма правна сила. Единствено използването на технически средства, разпоредени от съд, имат правна сила. Следователно, видеонаблюдението може да дава полезна информация, но правна сила няма. Съдът работи с доказателства.
– Кои промени се налагат тогава в Изборния кодекс – дали за правомощията на ЦИК, дали по отношение на машините, видеонаблюдението, или изчистването на избирателните списъци?
– Аз първо моментално бих махнал машините, защото те не повишават доверието в изборния процес. Гласуване с машини в Европа няма, със съвсем малки изключения, нашите машини излязоха от гаранционния си срок, масово дефектират и не подобряват сигурността на изборите, а я влошават. Следователно, трябва и ние, като другите европейски държави, да изхвърлим нашите. Както се казва – който каквото взел – взел, халал да му е, но стига толкова заради някакви си търговски печалби да разрушаваме изборния процес в България. Това е първото, което трябва да се направи.
В момента 2/3 от хората си гласуват с хартия, устойчиво. Знаете ли колко са недействителните гласове, за които толкова се плаче? Ние сме имали винаги избори с по 2-3%. Във великата Германия процентът е 2. Според международните норми на федерацията за избори допустимата граница за невалидните гласове е 4%. На последните избори недействителните у нас бяха 3% само при хартиеното гласуване – махам машинното гласуване, защото то, по дефиниция, не произвежда недействителен глас, макар че доста често унищожава гласа на избирателя. В България се провеждат 8 вида избори и само на един вид от тях има голям брой недействителни гласове, стигащи до 15% – това са изборите за общински съветници, заради преференциите. Хората избират преференция и не гласуват за партия, защото са поели ангажимент да гласуват за чичо си или за учинайка си, гласуват за тях и забравят да отбележат квадратчето за партията или коалицията, и гласът им е недействителен. Това се случи само на последните три местни избора – през 2015, 2019 и 2023 г. На всички останали преди това си беше и тук съвсем нормален процентът на тези гласове. Само веднъж на парламентарни избори недействителните гласове стигнаха до 6 на сто. На всички останали недействителните гласове са под международната норма от 4% – нашите са между 1 и 3%, горе-долу колкото при германците. Освен това във всяка секция има представители на всички политически сили – каква по-голяма гаранция за честност на вота? И въпреки това – партиите недоволни. Ами защо сте изпратили калпави представители?
– Политическите сили сменяха до 12 без пет представителите си в СИК, на което ЦИК реагира, но също не можа да се наложи над РИК.
– Партиите трябва да изпращат хора, които ще свършат работа. Да ви кажа ли във Великобритания колко са членовете в СИК? Британските избирателни секции имат по един член! И не се интересуват от коя партия е този човек, той вече е представител на държавата. След вота взема кутията с бюлетините, тя е запечатана, и я носи в преброителния център, това е. Няма полиция да го пази, няма картечници. Нашите членове на СИК са по 9 души. Във Франция пък изборите се организират и произвеждат от МВР. Ние тук се караме на МВР-то, че не лови достатъчно дилъри на гласове. РИК и СИК са съставени от представители на различни политически сили, именно за да си нямат доверие и да си следят взаимно работата. Ако това не можем да го направим, и Господ не може да ни оправи.
– А за изчистването на избирателните списъци от „мъртви души“ необходими ли са законови промени?
– Какво значи да ги изчистим?! В избирателните списъци има съществуващи български избиратели – 6 млн. и 600 хиляди. „Ама те са повече от българите в България“ – да, повече са, разбира се, защото 1 милион и 400 хиляди са в чужбина. Толкова. На какво основание да ги извадим от списъците? Това са хора над 18 г., които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Може, както е във Франция, да карате гражданите всяка година да ходят и да се регистрират, и да ги включат на следващата в списъка. Ако не се регистрират, да не ги включат в избирателния списък. Ако отидете да гласувате, ви дописват. Така е във Франция, само че там е жестоко – като не се запишеш, наистина губиш права да гласуваш.
– При нас също беше прието задължителното гласуване, но какво от това?
– Точно тази мярка, като във Франция, беше приета при нас и падна в КС. Падна мярката, но остана текстът, че гласуването е задължително. Когато едно задължение не се подкрепя от санкции при неизпълнението му, то е кухо задължение. Това е кух законов текст. Как ще налагате нещо да правят хората, след като, когато го нарушават, те не се наказват. Това е пожелателно. Както се казва: „Бъди жив и здрав!“
– Партии и президент говорят за нечестен и купен вот, МВР отхвърли обвиненията, служебният премиер обяви изборите за най-охраняваните – на кого да вярват българските граждани?
– Те не са прости граждани. Българските граждани са изключително културни, членуват в ЕС и НАТО – двата най-велики съюза, имат си собствено мнение, нека си го формират с факти и да продължават да бъдат активни. Нарушения винаги е имало, а нашата практика е добре усвоена западна.
– Какво ще предложи, според Вас, като формула на кабинет Бойко Борисов? Правителство на малцинството, коалиция с обичайните заподозрени или ново служебно правителство идва до следващия, осми опит напролет?
– На мен ми писна от служебни правителства, но спокойно можем да изтърпим още едно, понеже ще е минала данданията в САЩ и ще знаем какво е станало. Там не е важно кой ще стане президент, а какво ще стане на 6 ноември – въпросът е дали ще извадят пушките, или няма да ги извадят. Защото бъдещите недоволни отсега казват, че ако загубят изборите, ще извадят пушките.
Така че Борисов да прави правителство с вторите, ако спрат да се глезят, и с още някой – аз смятам, че най-евроамериканската група, колкото и да е странно в момента, е „ДПС – Ново начало“. Но както и да е – някой трети го подкрепя, а може и още две групи да го подкрепят. Правителството се гласува, минава и започва да работи.
Ако пък продължават да се глезят ПП-тата, защото те се правят на умни и красиви, а да вземат да си преброят депутатите, правиш правителство, с който те подкрепи, и докато изкара. Ако искат, да те свалят, те ще се опитат. Но сега пък, като свалиш едно евроамериканско правителство, защото Борисов ще направи такова, ще трябва да обясняваш на евроамериканците защо си го свалил. Има някои леко рискови моменти за юнаци, които свалят такова правителство. На Борисов, може да му е трудна задачата, но да прави един кабинет с най-добрите и най-дейните хора в България, има поне 100 души такива. Прави го, предлага го, то вероятно ще мине, защото има и други, които ще го подкрепят. После ще го атакуват, може и да падне – това е демокрацията.
– Тоест, смятате, че лидерът на ГЕРБ ще предложи политически, а не експертен кабинет?
– Естествено че политически. Всеки кабинет е политически, какво се правим на луди! Най-политическият орган е правителството в една страна. След това е Народното събрание, където е фокусът на политиките. „Неутрален премиер, равноотдалечен“ – това само малоумец може да го каже. Това са глупости, в детската градина даже не трябва да се говорят такива работи.
източник: dnes.dir.bg