„Има два коренно различни вида знаменитости: тези, които всички ги знат, и онези, които всички трябва да ги знаят”

0
469

 

15 + 1 цитата от австрийския писател и драматург Роберт Музил, човека с характер, който ни остави непреходния си роман „Човек без характер”

 

Писателят изпреварва политическото развитие. Това, което днес представлява литература, по-късно става политика.

Политиката е воля, а не истина. Много примитивна формулировка, но изпълнена с много последствия. Между политиката и духа съществуват такива взаимовръзка както между волята истината.

Така както лошият брак прави лоши хората, които не могат да се освободят от него, по същия начин развалят хората и всякакви връзки, с претенция за вечност, които обаче съсипват живота.

Успехът на мъжа пред жената започва оттам, че за нейно възхищение той се оказва в състояние да изяде три парчета торта или да я разсмее с това, че когато другите мъже спорят разгорещено, той най-спокойно заявява: „Аз по тоя повод нямам какво да кажа“.

Желанието е родител на мисълта.

И най-голямата от мислите е способна да се вмести във всяка глава.

Който не може да бъде добър в онова, което прави, иска да бъде обичан.

Младостта е склонна да надценява всичко най-ново, защото се чувства негова съвременница. Ето защо нещастието е направо двойно, ако това ново се окаже всъщност лошо.

Много беди е донесло това, че хората се хванаха да развиват техниката, давайки си вид, сякаш всички умеят да се справят с нея.

Моралът за болшинството хора е система за осигуряване на собствената правота.

Най-сигурното нещо е да говорите отявлени глупости: все някога ще се изпълнят! Достатъчно е само да хвърлите глупостите на пазара!

Началото и краят на възвисяването на личността започва в епохата на тирания!

Всеки порядъчен човек има нужда от вътрешен и външен ред, но от друга страна не понася твърде силната регламентация, понеже всеки съвършен ред би бил, така да се каже, руина на напредъка и удоволствието.

Героят, за да се прояви, са му необходими бедствия. Бедата и героят са неразделни както болестта и трèската.

Да говориш много за себе си се счита за признак на глупост. Обаче човечеството доста находчиво заобикаля това ограничение – благодарение на поетите!

Днес характери явно трябва да се търсят с фенер, а и навярно ще станеш смешен, ако тръгнеш да обикаляш посред бял ден със запалена свещ.

AFISH.BG

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here