Някои започват все повече да таят усещането, че Европа не е толкова важна за Вашингтон, колкото беше преди. Некоординираното изтегляне от Афганистан и тристранно споразумение между САЩ, Обединеното кралство и Австралия в Индо-тихоокеанския регион трябваше да се възприемат като сигнали за събуждане. Преговорите на Вашингтон за прекратяване на огъня в Близкия изток и колебанието в подкрепата на Украйна да спечели не само битката, но и войната са по-скорошни съображения
Александра Бжозовски, Euractiv
На европейците може да им се наложи да се подготвят за по-ориентирани към вътрешната политика Съединени щати, без значение кой ще спечели Белия дом.
По-песимистичните анализатори все повече усещат, че ако бившият републикански президент Доналд Тръмп спечели, Европа я очакват пет години непредсказуемост на външната политика зад Атлантика.
Това може да включва икономически национализъм, високи търговски тарифи и много остри дебати относно споделянето на тежестта за сигурността.
По-оптимистично настроените експерти казват, че има шанс втората му администрация да не влезе с булдозера и да прави промени в НАТО. Намеренията на Тръмп за мир в Украйна биха могли да доведат до увеличаване на усилията за прекратяване на войната на Русия. Не се знае обаче как ще се гарантира дългосрочната сигурност на Европа.
В това никой не може да бъде сигурен.
Европейски дипломати и служители, които разговаряха с Euractiv през последните месеци, подчертаха, че за тях републиканският лагер на Тръмп е като „черна кутия“.
Европейските търговски служители вече подготвят мерки за отвръщане на удара, ако Тръмп се опита да започне търговска война с ЕС, след като влезе в длъжност, особено след предупрежденията, че европейците ще платят „висока цена“ за това, че не купуват достатъчно американски стоки.
Европейските служители по сигурността пък смятат, че е много по-трудно да планират по-малко ангажирани Съединени щати, когато става въпрос за защита на Европа.
„Неотдавнашният натиск на ЕС върху инвестициите в отбраната, технологичния суверенитет и осигуряването на суровини все още е далеч от възможността да осигури мрежа за сигурност“, казват те.
„Причините за това изключително безпокойство в Европа са свързани с начина, по който изборите повдигнаха въпроси за по-дългосрочното европейско бъдеще. Трудно ще е на Европа да се справя сама в близко бъдеще“, смята Иън Лесър, който е председател на Германския фонд Маршал.
Той посочва, че създаването на много по-силен европейски отбранителен капацитет изисква години, дори десетилетия. Това не е нещо, което може да бъде направено за една нощ, независимо от политиката на САЩ.
Лесър смята, че в известен смисъл ние сме в момент на фокусиране към себе си и от двете страни на Атлантическия океан. Европейците все повече се стремят да повишат собствената си конкурентоспособност и, ако е необходимо, да се справят сами със сигурността.
Повечето експерти твърдят, че ангажиментите към НАТО и сигурността на Европа остават стабилни при Харис, въпреки нарастващото изместване към Индо-Тихоокеанския регион. Според тях Белият дом ще продължи да подкрепя Украйна, но в крайна сметка ще се изправи пред някакъв вид преговори за прекратяване на войната.
Дори и Харис да спечели, промените в отношението към Европа не са изключени, но няма да са толкова внезапни.
Някои от нашата страна на Атлантика може все повече да таят усещането, че Европа не е толкова важна за Вашингтон, колкото беше преди.
Некоординираното изтегляне от Афганистан и тристранно споразумение между САЩ, Обединеното кралство и Австралия в Индо-тихоокеанския регион трябваше да се възприемат като сигнали за събуждане.
Преговорите на Вашингтон за прекратяване на огъня в Близкия изток и колебанието в подкрепата на Украйна да спечели не само битката, но и войната са по-скорошни съображения.
„Независимо от резултата, ако въпросът е дали САЩ ще се фокусират върху вътрешната си политика, те в известен смисъл вече са го направили“, каза Лесър пред Euractiv.
„Европа ще си има работа с много хаотична и понякога дори нефункционална Америка и това няма да е рецепта за леснотрансатлантическо правене на политика“, посочи той.
Част от това би било въпрос на баланс на силите между Белия дом и Конгреса на САЩ, където републиканците в момента имат мнозинство в Камарата на представителите, докато демократите контролират Сената – и двете партии с минимални маржове.
Проучванията сочат, че двете партии могат да си разменят контрола върху камарите и да парализират политиката на САЩ през следващите години.
Трудно е да говорим какво ще се случи в деня след изборите, тъй като се очаква президентската надпревара да бъде изключително близки резултати на кандидатите и ако вотът бъде оспорван, може да има продължителна битка .
През 2020 г. бяха нужни четири дни, за да се обработят гласовете в щата Пенсилвания, което осигури достатъчно подкрепа в електоралната колегия, за да победи Байдън.
Действителният победител може да не бъде обявен до няколко тежки седмици между 5 ноември и 6 януари, когато е традиционното встъпване в длъжност на новия президент.
