Победата на Тръмп обикаля целия западен свят – германците реагираха първи. Разбира се, не защото Доналд е германец по рождение и му предстои разправа (не само търговска) с Европа, ръководена от Берлин. Управляващата „светофарна“ коалиция отдавна се пука по шевовете и новината отвъд океана само съвпадна с предстоящия ѝ разпад, пише Петър Акопов в анализ за РИА Новости.
Шансовете правителството на Шолц да стигне до изборите през септември следващата година бяха малки, а след като лидерът на Свободната демократическа партия – най-малката в коалицията – финансовият министър Линднер отказа да подкрепи увеличаването на бюджетния дефицит, всичко беше предопределено. Шолц уволни Линднер и стана ясно, че предстоят предсрочни избори.
Единственият въпрос беше, кога да се проведат те: в началото на пролетта или по-рано. Шолц искаше да изчака във времето, но в понеделник се съгласи, че въпросът за вот на доверие може да бъде повдигнат през следващите седмици.
Единственият въпрос беше, кога да се проведат те: в началото на пролетта или по-рано. Шолц искаше да изчака във времето, но в понеделник се съгласи, че въпросът за вот на доверие може да бъде повдигнат през следващите седмици. Бундестагът ще откаже да подкрепи кабинета и ще бъдат свикани предсрочни избори – най-вероятно за началото на февруари. В резултат на това до март новият американски президент ще има нов основен европейски партньор: Фридрих Мерц, ръководител на ХДС, ще стане канцлер. Значи всичко е толкова просто и лесно?
Бундестагът ще откаже да подкрепи кабинета и ще бъдат свикани предсрочни избори – най-вероятно за началото на февруари. В резултат на това до март новият американски президент ще има нов основен европейски партньор: Фридрих Мерц
Не. Първо, защото самите избори за Бундестаг ще бъдат тест за германската политическа система, и второ, защото една от основните теми на предизборната кампания ще бъде подкрепата за Украйна. Канцлерът Шолц обвини Линднер, че иска да финансира Киев за сметка на германските пенсионери:
„Не са много другите държави, които могат да си позволят да похарчат повече от 12 млрд. евро, за да подкрепят друга държава, която е във война, и в същото време да кажат: ще го направим за сметка на бюджета. Опитахме това няколко пъти.
Но сега стигнахме до момент, в който според плановете на бившия министър на финансите говорим за финансиране чрез намаляване на пенсиите, чрез отнемане на средства от местните общности, чрез отнемане на средства, които не са достатъчни за модернизиране на страната ни. Сред предложенията беше и лека промяна на пенсионната формула, която в крайна сметка винаги означава намаляване на пенсиите. Трябва ли гражданите и пенсионерите и пенсионерките да плащат за това? Отговорът е „не“.
Ако към тези думи се прибави и вчерашното изявление на самия Шолц, че е решил да разговаря с Путин в близко бъдеще („Скоро“), може да се създаде впечатлението, че напускащият канцлер е решил да промени политиката си спрямо Украйна.
Но това не е така: украинският въпрос просто се превръща във все по-важен вътрешнополитически фактор, така че ГСДП, водена от Шолц, ще го разиграва по всички възможни начини срещу своите съперници.
А това са абсолютно всички останали партии, които имат шанс да влязат в Бундестага – освен ГСДП има още пет. Социалдемократите гарантирано ще загубят поста на канцлер – новата коалиция вече няма да се формира под тяхно ръководство. Но те може и да останат във властта като по-малък партньор – вече под ръководството на ХДС начело с Мерц. Този вариант – т.нар. голяма коалиция, която вече е била формирана многократно в историята на Германия – сега изглежда най-вероятният, но за да стане реалност, ГСДП трябва да се представи добре на изборите.
„Добре“ означава да не падате под 15 процента и за това трябва да удавите съперниците си с всички сили. Социалдемократите не могат да отнемат гласове от ХДС: партията на Мерц ще спечели повече от 30 процента, ако не и всичките 35.
Втора ще бъде „Алтернатива за Германия“: те ще имат около 20 или дори повече. ГСДП изглежда гарантирано трето място, но едно е, ако реализира 15 процента, и съвсем друго нещо, ако вземе 10-12. Тогава по петите им ще са силно провисналите „Зелени” и „Съюзът Сара Вагенкнехт”, който ще влезе за първи път в Бундестага.
Алиансът привлича бивши избиратели на ГСДП и левицата. Тоест, социалдемократите трябва да спрат бягството на своите поддръжници и да се превърнат в единствен партньор на ХДС – и украинската тема е най-подходяща за това.
Когато Шолц обвинява Линднер, че иска да помогне на Украйна за сметка на германските пенсионери, той на практика удавя либералната СвДП – тя вече се люлее на ръба на пет процента бариера за влизане в Бундестага (ако няма либерали в парламента, ХДС няма да има възможност да ги включи в коалицията). Говорейки за планове за разговор с Путин,
Шолц сигнализира на частта от избирателите, които са против ескалацията на конфликта с Русия и за преговори с Москва: защо трябва да отидете при Сара Вагенкнехт, ние също сме готови за споразумение. Ще повярват ли на Шолц? Малко вероятно е, но канцлерът не може да измисли нещо по-добро.
Социалдемократите – най-старата партия в Германия – всъщност вече влиза в категорията на второстепенните партии, а възходът на новородения съюз на Сара Вагенкнехт се превръща в смъртна присъда за ГСДП. Разбира се, на тези избори няма да им бъде нанесен фатален удар, но относителната им „победа“ може да се окаже Пирова.
Защото, влизайки в коалиция с открито атлантическата ХДС (Мерц предлага да постави ултиматум на Кремъл за прекратяване на военните действия и ако бъде отхвърлен, да започне доставка на ракети с голям обсег), ГСДП окончателно ще загуби лицето си. ХДС ще направят с ГСДП същото, което направи преди (например по времето на Меркел) с младши коалиционните си партньори, тоест ще ѝ „изпият всичката кръв“.
А Съюзът на Сара Вагенкнехт, който е в опозиция, ще придобие популярност и може да изпревари ГСДП на следващите избори за Бундестаг.
Алтернативата за Германия също няма да губи време: ако Съюзът на Вагенкнехт ще критикува новото правителство отляво, визирайки ГСДП, тогава АзГ ще ще удря отдясно по ХДС. Така че до изборите през 2029 г. и двамата участници в бъдещата „голяма коалиция“ ще бъдат в най-лошата си форма и дори заедно няма да могат да получат мнозинство от гласовете. Докато само АзГ, заедно със Съюза на Сара Вагенкнехт, ще контролират до 40 процента от местата в Бундестага.
А това всъщност ще означава колапс на германската политическа система, изградена около разграничаването на „радикалите“, тоест тези, които не са съгласни с ограничения суверенитет на Германия и примката на „атлантическата солидарност“ с всички произтичащи от това последствия – на първо място за Европа.