Руският посланик Елеонора Митрофанова подчерта, че на официално ниво бизнес отношенията между София и Москва са замразени
В България има политици, които въпреки брюкселския курс на управляващото мнозинство, са готови да работят с Русия. Това каза руският посланик в България Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС.
„По-голямата част от българските политици и правителството следват курса на Брюксел и не са заинтересовани от възстановяване на отношенията с Русия, но има партия „Възраждане“, българските социалисти, партия „Алтернатива на българското възраждане“ и други политически и обществени сдружения, които са проводници на здравия смисъл. Надяваме се, че заедно с тях достойно ще отбележим 80-годишнината от победата във Великата отечествена война, макар че много неща ще зависят от развитието на ситуацията на фронта на Северния военен окръг и действията по регулиране на конфликта. Но във всеки случай определено ще отбележим празника на 9 май. Задължително ще отидем на паметниците на съветските войни, издигнати в различни градове на България. Задължително ще отидем в Пловдив, където по традиция се събира публиката на паметника „Альоша“. Въобще всичко това ще бъде много тържествено, ние ще продължим тази добра традиция“, каза дипломатът.
Без официални контакти
Митрофанова каза, че въпреки юбилейната дата на двустранните отношения, през 2024 г. България и Русия не са осъществили официални контакти.
„Изминаващата 2024 г. беше много наситена. Едно от основните събития беше 145-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Тази дата не се отбеляза на официално ниво, но благодарение на обществени организации бяха организирани и проведени две много добри научни бяха подготвени и проведени конференции в София и Москва с участието на учени, политици и общественици. Юбилеят даде възможност за анализ на извървения път и набелязване на задачи за бъдещето. След конференциите ще бъдат издадени брошури с изказвания на участниците в тях”, отбеляза Митрофанова.
Дипломатът отбеляза със задоволство, че български политици и бизнесмени са участвали в редица важни събития в Русия. „Тази година традиционно се проведоха големи икономически форуми в Санкт Петербург и Владивосток, много събития се проведоха в различни градове на Русия във връзка с председателството на страната ни в БРИКС. Приятно ми е да отбележа, че на повечето от тях присъстваха представители на българския бизнес и българските политици, което дава някакви положителни импулси за бъдещо сътрудничество“, каза тя.
Митрофанова подчерта, че на официално ниво бизнес отношенията между България и Русия са замразени. „Ще кажа много откровено: на официално ниво практически няма никакви отношения между нашите страни. Няма контакти нито по линия на правителството, нито чрез парламента, единственото, което се запази, това е някакво сътрудничество между правоприлагащите органи, изразяващо се в екстрадиране на престъпници. Това е всичко“, каза посланикът.
В същото време Митрофанова говори за съдържателни контакти с отделни политици, неправителствени организации и граждани. „Имаме контакти с редица български политици. Обменяме мнения по текущи въпроси. Българските политици ходят на някои събития в Руската федерация, защото не искат да губят контакти с руските си колеги. Имаме най-прекрасни отношения с гражданите, с нашите сънародници, с неправителствените организации, които са работили и продължават да работят в областта на българо-съветските, а след това и руско-българските отношения. Във всеки град, където и да отида, срещаме огромен брой хора, те просто идват при мен на улицата, изразяват своята солидарност с нас и ми пожелават успех.“
Съдбата на паметниците
Продължавайки темата за сътрудничеството с българските обществени организации, Митрофанова отбеляза, че много от тях са поели доброволната мисия да опазват паметници от общата история на двете страни. „Ако говорим общо за паметниците на България, то има много паметници, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 г. – около 580 монумента. Също така има и 180 паметника, посветени на освобождението на България от Червената армия заедно с българското опълчение в края на Втората световна война. Необходимо е да се отбележи, че като цяло паметниците се поддържат в добро състояние от местната общественост. Но, разбира се, от вандалите никой не е защитен. След нападението през октомври на Братската могила на съветските войници в столичния квартал „Лозенец“ имаше бърза обществена реакция и за няколко дни всички следи от нападението бяха заличени“.
Посланикът говори със съжаление за съдбата на Паметника на Съветската армия, нарязан на парчета и свален от пиедестала под предлог за реставрация. „Местните власти постъпиха доста хитро, те казаха, че няма да събарят този паметник, а ще го възстановят, защото има ръжда, конструкцията е ръждясала и така нататък. Но ние прекрасно разбираме, че за това не е абсолютно необходимо да се свали скулптурната група, особено като се разреже на части, както направиха българските власти. Сега тези фрагменти са в село Лозен, където лежат на открито и по принцип не се виждат други действия в това отношение. Да се надяваме, че ще има някакво решение по тази тема. Разберете, на първо място това е въпрос за самите българи“.
превод и редакция: BIG5
