Кое е определящото в отношенията ни с Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Северна Македония през отминаващата година
Решението за пълноправно членство на България в шенгенското пространство от началото на 2025 г. е историческо събитие както за страната, така и за връзките със съседните държави от ЕС – Румъния и Гърция. Кое е определящото събитие в двустранните регионални отношения на България със съседите, които са извън границите на общността – Турция, Сърбия и Северна Македония? Преди още новата 2025 г. да ни наложи своя дневен ред, Радио България на БНР представя мнението на журналисти и експерти, кое за тях е най-важното събитие в нашия регион, оценено през двустранните отношения между България и нейните съседи за 2024 г.
България и Гърция – Пускането на газовия интерконектор до терминала в Александруполис и падането на сухопътната шенгенска граница
Когато се говори за двустранните българо-гръцки отношения, трябва да се има предвид една рамка в тях, оформена с началото на новото хилядолетие и приемането на България в НАТО и ЕС през 2004 г. и 2007 г. Това вкара българо-гръцките отношения в общоевропейската политика, казва проф. Юра Константинова от Института по балканистика на Българската академия на науките.
„Безспорно най-важното събитие през отиващата си 2024 г. от гледна точка на геополитиката е пускането в експлоатация на газовия терминал в Александруполис. Той би следвало да докарва и прекарва през България газ, който да се разпространява след това през Румъния към Унгария и Словакия от една страна, и към Украйна и Молдова – от друга. Няма никакво съмнение, че от гледна точка на геополитическото и стратегическото значение този проект е най-съществен. Не е случайно, че той беше бързо и успешно рестартиран през 2022 г. след руското нахлуване в Украйна, когато изведнъж много бързичко направихме интерконекторната връзка с Гърция, която позволява този газ да бъде пренесен. Тази година започна изграждането на този вертикален тръбопровод през България, който би следвало да завърши през 2025 г.“, допълва изследователят.
От гледна точка на българските и гръцките граждани, със сигурност най важното събитие за 2024 г. е падането на сухопътната българо-гръцка граница, смята проф. Константинова и припомня, че още преди Австрия и Нидерландия да дадат официално съгласие за отпадането на сухопътния Шенген българските и гръцките гранични служби вече бяха уточнили всички подробности по това как ще се случи това.
„За пръв път от много време, най-сетне регионът се обединява отново географски, икономически и нека да напомним, че това обединение през 19-ти век е довело до замогването на българските търговци и в тоя смисъл е довело и до българското Възраждане. Падането на тая граница е историческо събитие, защото това е още една от последните останали граници на Студената война между двата блока и още една граница, за чието прокарване през 20-ти век е пролята прекалено много, бих казала, и българска, и гръцка кръв“, изтъква ученият.
„Понеже сме на исторически спомени и асоциации, позволете да отправя едно пожелание към българо-гръцките отношения през следващите години. Няма съмнение, че за изминалата 2024 г.те бяха много успешни със стратегическото от гледна точка на международната политика пускане на газовия терминал в Александруполис и регионалното събитие, а именно падането на сухопътната граница в Шенген. Но тези две постижения на българо-гръцките отношения са резултат от международната конюнктура. Тази конюнктура, знаем, се променя. За да нямаме промяна в българо-гръцките отношения, пожелавам на българските и гръцките отговорни фактори да направят така, че да унищожат напълно през следващите години останалите негативни стереотипи и наистина да постигнат трайно и окончателно българо-гръцко добросъседство“, пожелава проф. Константинова.
България и Румъния – Падането на шенгенската граница отваря възможност за гражданско динамизиране на добросъседството и еманципация на двете страни в ЕС
Българо-румънската граница падна. Повече от всякога бъдещето на двустранните отношения зависи вече от гражданите на двете страни, смята журналистът Владимир Митев от румънската редакция на Радио България.
„Най-доброто нещо, което се случи в българо-румънските отношения тази година предстои да окаже своя ефект след Нова година. Това е решението от 12 декември 2024 г. на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи за пълното присъединяване на двете държави към шенгенското пространство. Решението конституира Югоизточна Европа като регион, който в равна степен на всички останали членки принадлежи на зоната за свободно движение на хора и стоки в ЕС. То означава, че шофьорите на камиони няма да чакат ненужно време по границите, губейки средства и замърсявайки околната среда. Освен това, двете страни няма да бъдат дискриминирани заради досегашния си различен статут в Шенген, когато чуждестранни инвеститори търсят място за своите заводи в региона“, изтъква познавачът на Румъния.
„По-лесното преминаване на границата и по-големият интерес от преминаването й би създало условия за нарастване на доверието между българи и румънци. Това, което трябва да последва, за да се постигне трансформационния ефект за двустранните отношения е българите и румънците да практикуваме преминаването на границата помежду ни – както във физически смисъл (по Дунава и в Добруджа), така и от гледна точка на границата на нашия индивидуален и национален опит. Ако сме отворени за нов опит и сме способни да извлечем такъв отвъд България в най-близкия до нас културно съсед в ЕС – Румъния, с времето ще можем да добавим нови елементи към своята идентичност и опит. Това ще увеличи потенциала ни в различни смисли – екзистенциален, интелектуален, икономически и т.н. Важно е обаче вътре в себе си да открием потенциал за обновяване и динамизиране на нашия опит“, призовава Митев.
„Докато на централно ниво в София продължава политическата криза, свързана с невъзможността да се формира стабилно правителство, а румънската политическа система също е в труден момент след анулирането на президентските избори, гражданите на двете страни повече от всякога са ключът към промяната в регионалните отношения. Падането на граничния контрол може да предложи прилив на енергия и трябва да бъде използвано, за да може пограничните райони на двете страни, а и самите държави да се отдалечат от своята позиция на периферия на ЕС. А мостовете с нашите съседи в ЕС – отново физически, но и междучовешки и виртуални, могат да дадат на повече хора у нас усещането, че независимо че сме в югоизточния край на ЕС, имаме опит и следваме логика на държавите и хората от неговата сърцевина“, очаква журналистът.
България и Турция – Посещението на турския външен министър в София показа, че Анкара следи процесите в ДПС и положи основите на споразуменията за разминиране на Черно море и за общ еърполисинг
Според Мехмед Юмер – издател на сайтовете obzornews.bg и bakis.bg – би било по-лесно да обобщава годината в българо-турските отношения ако бе 2025 г., когато ще се навършват 100 години от подписването на Ангорския договор*. Като водещо събитие за 2024 г. той посочва посещението на външния министър Хакан Фидан в началото на годината в София по покана на външния министър Мария Габриел.
Мехмед Юмер: Посещението на външния министър Хакан Фидан в София постави началото на важни договорености
„Турският външен министър идва от поста шеф на разузнаването. Защо го споменавам? Първо, защото е факт, но второ – той дойде тук и първата му среща беше проведена в турското посолство с лидера на ДПС в оставка Мустафа Карадайь**.
Аджеба (всъщност) това беше ли сигнал към България? В една държава наследничка на бивша империя не се ли познават дипломатическите ходове, маниери, трикове? Далеч съм от мисълта, че господин Фидан не е овладял в достатъчна степен дипломацията и подхода в дипломацията. Явно това беше знак“, припомня наблюдателят. Той посочва, че вторият важен момент в двустранните отношения през 2024 г. е спогодбата, подписана в Анкара между Румъния, Турция и България за разминиране на Черно море, която също е била предварително сондирана в началото на 2024 г. в София.
Министрите на външните работи на Турция и България Хакан Фидан и Мария Габриел на пресконференция в София, 30 януари 2024 г.
„В духа на партньорството при посещението на Хакан Фидан в началото на тази година, според мен бе и меморандумът, който после министърът на отбраната Тодор Тагарев подписа в Анкара – меморандума за еърполисинг, т. нар. трансгранично охраняване на въздушното пространство.
В медиите тогава се появиха разнопосочни интерпретации: „Турция ли ще ни пази небето?“ Според мен най-точното заглавие в случая е, че небето на България и Турция е небе на НАТО, а ние сме съюзници в НАТО. Изписа се доста по това откъде се координира, какви командни центрове, как се стикова, но това не е важно. Важното е, че при посещението на министър Фидан и нашата външна министърка към онзи момент Мария Габриел подготвиха основата за този меморандум в духа на двустранното партньорство“, подчертава Мехмед Юмер.
България и Сърбия – прокарват противоположни транспортни геополитики в Северна Македония
„Аз бих предложил да се откажем от този преглед на официалните контакти, на официалните събития, на официалните чествания или официални спорове и да потърсим това, което стои зад кадър“, коментира пред Радио България д-р Бисер Банчев от Института по балканистика на Българската академия на науките.
Бисер Банчев за политиката на Сърбия спрямо България и балканските държави
„За мен най-важното събитие или най-важният процес за 2024-а е успехът, който постигна сръбската държава да блокира строителството на Коридор №8***. Сега формално ще кажете: Коридор №8 нали касае отношенията между България, Македония и Албания? Разбира се, но всъщност има съвсем пряка връзка. Първа пряка връзка е, че Коридор №8 се разглежда от сръбската държава като директен конкурент на Коридор №10****. Между другото, за да не стане грешка, македонският министър на транспорта няколко пъти го заяви за тия, които не разбират. Но по-важното е друго, че същото нещо го каза сръбският министър на строежите Горан Весич. Той директно обяви като своя най-голяма заслуга през настоящата година блокирането на българските опити да се интензифицира работата по Коридор №8.
Вече тук любопитно е да отбележим това като на ирония на историята, че в момента Горан Весич е арестуван във връзка пак с това, че трябва да поеме отговорност за изключително големия скандал, с провала на ремонта на гарата в Нови Сад, където падна козирката и уби 15 човека – това е крупен корупционен скандал“, смята изследователят от Института по балканистика на БАН.
България и Северна Македония – 2024 г. разголи сръбския модел на македонизма
Най-краткото обяснение на всичко случващо се през 2024 г. в Северна Македония е разголването на сръбския модел на македонизма, коментира пред Радио България Любчо Нешков, журналист и собственик на агенция БГНЕС.
Любчо Нешков: Вписването на българите в конституцията на РСМ е най-малкият проблем на югозападната съседка
„Ние всеки ден сме свидетели на една груба, невъзпитана агресия срещу България. Такава, каквато ние помним между двете световни войни 1919-1941 година, когато Македония не съществува дори като наименование и се нарича Южна Бановина. Тогава основният модел, бих казал смисъл на съществуването на Южна Бановина, е да преследва българите и да сее омраза срещу България. Точно на това сме свидетели. Бих казал нещо повече, това е един нов етап в сръбския вариант на македонизма, когато той вече се отделя от онзи македонизъм след 1945 г., като нещо автентично местно и т. н. Тоест минахме на етап открита подкрепа за „Сръбски свят“, открит съюз със Сърбия, политическа подкрепа. Нещо повече, тези дни бяхме свидетели как премиерът Християн Мицкоски брани Сърбия от българското вето по отношение на отварянето на Клъстер номер 3 (в преговорите за присъединяване към ЕС). С една дума, ние виждаме вече един не слугинаж, а обединение с този „Сръбски свят“, който преди трийсетина години се наричаше „Велика Сърбия“, казва журналистът пред Радио България.
Въпреки рисковете на всяка прогноза на Балканите, питаме нашия събеседник дали през 2025-а българите ще бъдат вписани в конституцията на Северна Македония?
Надпис „Българите в Конституцията“ в центъра на Скопие
„Ако Македония стане истински независима, това не е най-страшният, най-тежкият, най-трудният въпрос, който трябва да разреши. Самото вписване на българите в конституцията е един процент от проблемите, пред които Македония е изправена. Да оставим настрана въпросът за българите. Това е една държава, където липсва елементарно спазване на законодателството. Тя се превърна в модел как бивши управляващи се тикат в багажниците и намират убежище в чужбина. Не е само Никола Груевски (бивш премиер на Северна Македония, укриващ се от македонското правосъдие в Унгария – бел. авт.). Тези дни ние разбрахме, че бившият вицепремиер Артан Груби, който се смяташе за пълния господар в Северна Македония през последните години при управлението на Зоран Заев и на Димитър Ковачевски, е избягал отново с дипломатическа кола, този път в Косово. Всеки един от нас е свидетел на една окупирана държава, която изпълнява чужди, геополитически и тежки антиевропейски проекти“, обобщава Любчо Нешков.
––
* Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписана през 1925 г. в Анкара, тогава наричана Ангора. В продължение на десетилетия тя остава основа за стабилни двустранните отношения на България със създадената през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк Турска република.
** В турското посолство в София, преди началото на официалното му посещение, Хакан Фидан се срещна поотделно с подалия оставка лидер на ДПС Мустафа Карадайь, с Деян Пеевски и с Джевдет Чакъров, за да се информира лично от тях за процесите и зреещото разцепление в ДПС.
*** Паневропейският транспортен Коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Наред с коридори № 4, № 7 и № 9 е един от общо четирите, минаващи през територията на България. Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: Бари/Бриндизи – Отранто/Отрантски проток – Дуръс/Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.
**** Паневропейският транспортен Коридор №10 e постановен през 1997 г. в Хелзинки на Конференцията на министрите на транспорта в Европа. Мултимодалният транспортен маршрут преминава от северозапад на югоизток и съединява Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция и България. Основната ос преминава през Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун, с разклонения: 10а: Грац – Марибор – Загреб; 10b: Будапеща – Нови Сад – Белград; 10с: Ниш – София – Димитровград – Истанбул (по Паневропейския транспортен Коридор №4); 10d: Велес – Битоля – Флорина – по Виа Игнация до Адриатика и Игуменица. Коридорът включва около 2528 км железопътни линии, 2300 км автомагистрали, 12 летища и 4 морски и речни пристанища.
източник: БНР, снимки: БГНЕС, АП/БТА, БНР, mfa.bg, БТА, balkanstudies.bg, bulgartransgaz.bg, smolyaninfo.com, friendshipbridge.eu
