Държавният секретар на САЩ в пространно интервю за The New York Times изразява категорична убеденост, че той и Байдън са взимали правилните решения. Говори за оттеглянето на САЩ от Афганистан, за войната в Украйна и подкрепата на САЩ, за отношенията с Китай и конфликта в Близкия Изток. BIG5 публикува откъс от интервюто:
Как този ранен провал в Афганистан промени усещането, че президентът Байдън наистина държи това под контрол, че вие го държите под контрол? Накърни ли доверието в Америка?
Първо, не се извинявам за прекратяването на най-дългата война на Америка. Това според мен е знаково постижение на президента Байдън. Фактът, че няма да имаме друго поколение американци, воюващи и умиращи в Афганистан, това е важно постижение само по себе си. Освен това всъщност укрепи нашата позиция по света. И виждам това всеки ден. Нашите противници не биха искали нищо повече от това да останем затънали в Афганистан още едно десетилетие.
Но вие напуснахте страна под контрола на талибаните, където заявената мечта за разпространение на демокрацията беше напълно преобърната. Жените поеха основната тежест от това. Има ограничения върху движението им, ограничения дори върху гласовете им, какви работни места могат да заемат. Във всички възможни начини начинът, по който това беше направено, и състоянието, в което беше оставен Афганистан, не можеха да бъдат това, което Съединените щати желаеха.
Никога нямаше да има лесен начин да се измъкнем от 20 години война. Мисля, че въпросът беше какво ще правим след оттеглянето. Трябваше да извлечем поуки и от самия Афганистан. Тук, в Държавния департамент, едно от нещата, които поръчах почти веднага, беше преглед след действието, за да се опитаме да се уверим, че разбираме какво сме направили правилно и също какво сме сбъркали при самото оттегляне. Върнах висши дипломати, за да направят това. Изготвихме обширен доклад с препоръки. Проследихме повечето от тях, за да сме сигурни, че сме в по-добра позиция да се справим с криза, да се справим с евакуация като в Афганистан. И ние се справихме. И всъщност ние приложихме на практика много от тези препоръки в следващите кризи, с които трябваше да се сблъскаме, независимо дали беше в Ливан, независимо дали беше в Израел, независимо дали беше в Судан, всичко това, което приложихме на базата за уроците, които сме научили от Афганистан.
Шест месеца след Афганистан Русия нахлу в Украйна. Това беше февруари 2022 г. Спомням си този момент като ужасяващ. Колко близо бяхме до директен конфликт?
Вижте, имаше различни моменти, в които имахме реални опасения относно действията, които Русия може да предприеме, включително дори потенциално използването на ядрени оръжия. Това много съсредоточи ума. Но мисля, че през цялото време успяхме да се справим с това по начин, който ни предпази от пряк конфликт с Русия. Сега Русия е ангажирана с всякакви престъпни дейности, така наречените хибридни атаки от един или друг вид, независимо дали са в киберпространството, дали са актове на саботаж, убийства. Тези неща се случват. Те се случват в Европа. И това е нещо, върху което работим много тясно с много от нашите партньори. Но по отношение на директния конфликт, не мисля, че сме били близко, но това е нещо, за което трябваше много, много да внимаваме.
Взехте две стратегически решения за Украйна. Първото, поради този страх от пряк конфликт, беше да се ограничи използването на американски оръжия от Украйна в Русия. Второто беше да се подкрепи военната офанзива на Украйна без паралелна дипломатическа линия, за да се опита да се сложи край на конфликта. Как гледате назад на тези решения сега?
Първо, ако погледнете траекторията на конфликта, ние успяхме да се уверим, че не само сме подготвени и съюзниците и партньорите са подготвени, но и че Украйна е подготвена. Ние се уверихме, че много преди да се случи руската агресия, започвайки през септември и след това отново през декември, ние тихомълком доставихме много оръжия на Украйна, за да сме сигурни, че те имат в ръцете си това, от което се нуждаят, за да се защитят. Неща като Стингъри, Джавелини, които бяха инструмент за предотвратяване на Русия да превземе Киев, да прегърне страната, да я изтрие от картата и наистина да отблъсне руснаците назад. Но мисля, че това, което е толкова важно да се разбере, е, че в различни моменти от време хората се фокусират върху една или друга оръжейна система. Танк Абрамс ли е? Ф-16 ли е? Това, което трябваше да разглеждаме всеки път, е не само трябва ли да дадем това на украинците, но и знаят ли те как да го използват? Могат ли да го поддържат? Дали е част от съгласуван план? Всички тези неща са включени в решенията, които взехме какво да им дадем и кога да го дадем.
По отношение на дипломацията: Проявихме изключителна дипломация в събирането и поддържането на повече от 50 държави, не само в Европа, но и извън нея, в подкрепа на Украйна и в защита на тези принципи, които Русия също атакува през февруари същата година. Работих много усилено в навечерието на войната, включително срещи с моя руски колега Сергей Лавров в Женева няколко месеца преди войната, опитвайки се да намеря начин да видим дали можем да я предотвратим. Опитвах се да тествам опасенията на Русия за нейната сигурност, по какъв начин Украйна и НАТО са заплаха за Русия и дали не става дума за имперски амбиции на Путин. Оттогава, ако имаше някаква възможност да се ангажираме дипломатически по начин, който би могъл да сложи край на войната при справедливи и трайни условия, ние щяхме да сме първите, които да се възползват от тях. За съжаление, поне до този момент, не сме виждали никакви признаци, че Русия наистина е била готова да се ангажира. Надявам се това да се промени.
Украйна е оставена в тази позиция сега, когато идва нова администрация и те имат много различен поглед върху конфликта. И може да се твърди, че Украйна не е в много силна позиция, за да може да се ориентира в това, което следва. Знаем, че новоизбраният президент Тръмп има хора около него, които са много склонни Украйна да отстъпи територия на Русия. Нямаше паралелна дипломатическа линия и вероятно доставката на оръжия ще спре. Чувствате ли, че оставихте Украйна в най-силната позиция, която можехте да имате? Или имаше неща, които можеше да направиш по различен начин?
Е, първо, това, което ни остана, е Украйна, защото амбицията на Путин беше да я изтрие от картата. Спряхме това. Путин се провали. Украйна съществува. И вярвам, че има изключителен потенциал не само да оцелее, но и да процъфтява напред. И това наистина зависи от решенията, които бъдещата администрация и много други страни ще вземат.
Мислите ли обаче, че е време да сложим край на войната?
Това са решения, които украинците трябва да вземат. Те трябва да решат къде е бъдещето им и как искат да стигнат до там. Където е начертана линията на картата в този момент, не мисля, че фундаментално ще се промени много.
Искате да кажете, че зоните, които Русия контролира, ще трябва да бъдат отстъпени?
Не е въпросът в отстъпването. Въпросът е, че границата в обозримо бъдеще едва ли ще мръдне много. Украйна винаги, винаги ще има претенции към тези територии. И въпросът е дали ще намерят начини с подкрепата на другите да си върнат изгубената територия. Едва ли Путин ще се откаже от амбициите си. Ако има прекратяване на огъня, тогава, в съзнанието на Путин, прекратяването на огъня вероятно ще му даде време за почивка, за преоборудване, за повторна атака в някакъв момент в бъдещето. Така че това, което ще бъде от решаващо значение, за да се гарантира, че всяко прекратяване на огъня е действително трайно, е да се гарантира, че Украйна има капацитета да възпира по-нататъшна агресия. И това може да дойде в много форми. Може да дойде чрез НАТО и ние поставихме Украйна на пътя към членство в НАТО. Може да дойде чрез гаранции за сигурност, ангажименти, гаранции от различни държави, за да знае Русия, че ако атакува отново, ще има голям проблем.
Това, което чувам да казвате, е, че съдбата на Украйна вече няма да зависи от нейния основен поддръжник Съединените щати?
Вижте, много се надявам, че Съединените щати ще останат жизненоважен поддръжник на Украйна.(…) Можем да се отдръпнем. Но знаем, че други ще се намесят и трябва да решим дали това е в наш интерес.
Цялото интервю – в The New York Times
превод и редакция: BIG5
