50 673 бебета са се родили у нас през 2024 г. Данните са на Министерство на здравеопазването и са базирани само на информацията, подадена от родилните отделения в страната към Националната здравноинформационна система. Бебетата, които не са родени в болница, или болниците, в чиито системи информацията не е била обновена, могат да променят тази бройка. Това ще стане ясно едва през април, когато Националната статистика направи своите изчисления, предава NOVA.
За поредна година момчетата са малко повече от момичетата. Към спад обаче, макар и все още не особено голям, върви Цезаровото сечение като предпочитан вариант при раждане. 45,5% от ражданията са били такива, при близо 47% преди 2 години.
В сравнение с предходни години: През 1990 г. у нас първата си глътка въздух са поели над 100 000 бебета – число, което от днешна дата изглежда недостижимо. 10 години по-късно, през 2000 година, родените деца са вече с 30 000 по-малко. След още 10 години, се наблюдава лек ръст. Тогава са родени с около 2 000 бебета повече, след което през годините броят им отново започва да намалява, като през 2020-а той за пръв път пада под 60 000.
Какво обаче показва коефициентът на раждаемост? Въпреки намаляващия брой раждания, днес той е равен на коефициента отпреди 20 години и е по-висок от средния за страните в Европейския съюз. Какво означава това? Че у нас, поне според статистиката, се раждат достатъчно деца. А факторите, заради които населението се топи, са други – като висока смъртност и миграция.
Най-висока е раждаемостта в област Сливен, София град и област Ямбол. В 21 от всички 28 български области обаче, раждаемостта е прекалено ниска – под средната за страната. Най-ниската отчитат в Габрово, Перник и Смолян, където на бял свят са се появили най-малък брой новородени на 1000 души от населението.
Повече от половината новородени у нас вече са извънбрачни деца. При над 80% от тях има данни за бащата, което означава, че най-вероятно тези деца се отглеждат от родители, които нямат сключен граждански брак помежду си, но живеят на съпружески начала. Близо половината от бебетата са първи деца за майките си, 37% са второ дете, а при 13,5% детето е трето или повече като поредност.
Първото си дете българките раждат на вече близо 28 години като средната възраст не спира да се увеличава. Най-младите майки у нас се намират в област Сливен, където средната възраст е 22 години, а в най-напреднала възраст – на 31, раждат жените в столицата. Жени на и над 40 години, са дали живот на близо 5% от българчетата появили се на бял свят през последната година. Още толкова са и родените деца от непълнолетни жени. Но докато броят на тези родилки намалява, броят на станалите майки на над 40-годишна възраст расте.
На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден – (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов – на 8 януари).
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите” – жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували” на родилките.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
