Небитовите потребители са над 600 000 и тук влизат не само производствени предприятия, но и училища, детски градини, болници, театри и други, които са засегнати от тези свръхвисоки цени на електроенергията. Затова бизнесът остава в протестна готовност – код жълто
Цената на тока в Швеция днес е 30 лева, у нас е близо 300 лв., а сме на един общ пазар. Очевидно имаме проблеми тук, в Югоизточна Европа, за които е добре правителството да търси и компенсиране на европейско равнище. Това заяви пред пред БНР Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), във връзка високите цени на електроенергията в България и отложените протести на бизнеса срещу тях.
По думите на Велев регулираната цена от 138 лв. на мегават час е за детски градини, училища, молитвени домове и читалища. „Тази програма се самофинансира, не ползва от бюджета средства“, уточни той.
„Това не просто не са помощи, а частични компенсации – частично възстановяване на надвзетото. Ако може да говорим за помощи – това е за бита, защото там цената е под цената на микса“, добави председателят на АИКБ.
Васил Велев допълни, че небитовите потребители са над 600 000 и тук влизат не само производствени предприятия, но и социалната сфера, здравеопазването, културата, администрацията. По думите му, всички, които не са битови потребители, са засегнати от тези свръхвисоки цени.
По отношение на отложените протести, председателят на АИКБ обясни, че при срещи с парламентарните групи, са получени уверения за подкрепа на законодателни разпоредби, позволяващи Министерството на енергетиката и Министерският съвет да направят програма за компенсиране на свръхвисоките цени. Станало е дума и за средносрочен механизъм, който да носи сигурност на инвеститорите и да сработва в такива ситуации, а не „когато избухнат цените“, да се бие тревога, обясни Велев.
Внесено е и предложение тези разпоредби да важат за цялата 2025 г., не само за трите месеца – до март, в които се простира действието на временния закон за приходите и разходите до приемането на закон за бюджета, подчерта той и уточни, че влизането в сила ще бъде от 1 януари.
Според Велев при всички случаи е добре бързо да се приеме закон за цялата година, защото съгласно този временен закон ще се извършват по-големи разходи, но за да се събират по-големи приходи, трябват промени, а не може да се внасят утежнения със задна дата.
„По тази траектория, по която се движим последните 2-3 години, със сигурност ще катастрофираме“, заяви Васил Велев относно опасенията за голям дефицит.
Той допълни, че в Румъния са следвани политики на раздути дефицити и социални разходи и сега са принудени да замразяват доходи – по-мек гръцки сценарий. За да не се случва това, трябва по-разумна бюджетна политика, каза още Велев.
Той посочи, че очакванията са за декември инфлацията да покрие изискванията.
„За да няма по-голяма инфлация от естествената, затова са и тези програми за компенсация на свръхвисоките цени“, заключи председателят на АИКБ.
Ръст от 10.3%: Енергийната борса затвори при цена за базова енергия от 294.88 лв. за MWh с ден за доставка 14 януари 2025 г.
Енергийната борса в рамките на търговията в сегмент „пазар ден напред“ затвори при средна цена за базова енергия (1 – 24 часа) от 294.88 лв. за MWh с ден за доставка 14 януари 2025 г. и обем от 91 655.50 MWh, сочат данните от търговията. Това е увеличение с 10.3 % спрямо стойността при затваряне на предишната търговия.
Цената на пиковата енергия (9-20 часа) е 335.00 лв.( 171.28 евро) за MWh – повишение с 13.21 % спрямо стойността ден по-рано, при количество от 48 669.40 MWh.
Извънпиковата енергия (42 986.10 MWh) е на цена от 254.75 лв. (130.25 евро) за MWh (1-8; 21-24 часа), което е ръст от 6.80 на сто в сравнение с нивото при затваряне на предишната сесия.
Към публикуването на информацията, оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на България за генерацията и товара, които не отразяват търговския обмен, както и енергийните обмени по линия на ENTSO-E сочат, че в системата участват:
Име MW
АЕЦ 35,30% 2075.33
Кондензационни ТЕЦ 41,37% 2431.97
Топлофикационни ТЕЦ 6,75% 396.66
Заводски ТЕЦ 1,57% 92.3
ВЕЦ 0,17% 9.84
Малки ВЕЦ 1,56% 91.9
ВяЕЦ 4,26% 250.68
ФЕЦ 8,90% 523.2
Био ЕЦ 0,12% 6.95