В деня на Освобождението на България, едно стихотворение от Георги Константинов, което строшава зъба на клеветата за проляната на нашата територия чужда кръв
БАЛАДА ЗА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ
Те не знаеха френски, не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
И не бяха облечени в празнични кители.
Даже чаша шампанско не бяха опитали.
С преброени сухари в окопа закусваха
и със мокри шинели в атака се спускаха –
неизвестни, безбройни, от бога забравени,
те вървяха след свойте майори прославени,
за да свършат на подвига черната работа.
Те не търсеха славата. Искаха правдата.
И за тях не достигаха златните ордени.
А оловни куршуми посрещаха гордо те.
И потъваха в ниви и храсти къпинови –
към смъртта се издигаха низшите чинове.
И макар че не бяха от графски фамилии,
най-високи са техните братски могили.
© Георги Константинов
AFISH.BG
