До последно се опитвахме да избегнем конфликта в Украйна, но получихме лицемерие и чувство за превъзходство. Три години Украйна и ООН отказват да ни дадат информация за Буча, казва руският външен министър Сергей Лавров за медийния холдинг „Красная звезда“, 2 март 2025 г.
Сергей Лавров: Не сме били слепи. Още през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността президентът на Русия Владимир Путин предупреди, че докато работим с НАТО, Европейския съюз и Г-7 (като член на Г-8 по това време), не бива да се бъркаме с наивни или неосведомени. Ако трябва да бъдем третирани като равни, тогава нека работим като равни.
Продължихме усилията си. В многобройни срещи Владимир Путин търпеливо обясняваше на всяка страна и западен партньор какво има предвид в Мюнхен, в случай че е имало недоразумения.
До последния момент им давахме шанс да избегнат открит конфликт. През декември 2021 г. ние им казахме ясно: Вие забавяте Минските споразумения и създавате заплахи за нашата сигурност. Нека подпишем договор за европейска сигурност, който гарантира стабилност, без да въвлича никого в НАТО. Пренебрегнаха ни.
Дори през януари 2022 г. се срещнах с тогавашния държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен. Той ми каза, че НАТО не е наша работа и че единствената гаранция, която могат да предложат, е някои ограничения върху броя на ракетите със среден обсег, които ще разположат в Украйна. Това беше. Повече лицемерие, безнаказаност, изключителност и чувство за превъзходство. И докъде доведе?
Едва ли е изненадващо, че на голямо събитие миналата година президентът Путин каза, че нещата никога няма да се върнат към състоянието, в което са били преди февруари 2022 г. Той се надяваше на друго, въпреки че разбираше, че тези надежди са напразни. Но той им даде всички възможни шансове – призова ги да седнат на масата и да договорят гаранции за сигурност, включително за Украйна, по начин, който няма да подкопае нашата сигурност. Беше възможно да се решат всички тези проблеми.
Сега много политици, бивши правителствени служители и обществени фигури – говорейки със задна дата – твърдят, че нещата е трябвало да се третират по различен начин. Но стореното е свършено.
Нашите цели са ясни и целите са поставени – както се казваше в Съветския съюз.
Въпрос: Размишлявайки върху 2022 г., всички си спомнят вашите продължителни преговори с Антони Блинкен. В кой момент разбрахте, че постигането на споразумение е невъзможно? Как беше взето решението за започване на специалната военна операция? Между разговорите ви с Антъни Блинкен имаше пауза от още един месец.
Сергей Лавров: Надявах се разумът и здравият разум да надделеят. Но гордостта надделя.
Не само плановете за материално привличане на Украйна в НАТО, за създаване на бази в Крим, на Азовско море – всички тези планове съществуваха. Но в допълнение към този геополитически план голяма роля изигра и гордостта. Как е възможно? Казват – няма нужда, но ще се съгласим ли? Не преувеличавам. Това е в гол вид, от което са се ръководили. Това е тъжно. Това не е здрав разум.
Не напразно сега Доналд Тръмп постоянно казва по отношение на всеки конфликт, имайки предвид позицията на Америка, че трябва да има здрав разум. А здравият разум на Вашингтон диктува да отстъпи.
Въпрос: Спомняме си, че президентът Владимир Путин заяви, че топката е в тяхното поле. Преговорите в Рияд бяха изненада за мнозина. Каква предварителна работа беше извършена и кога започнахте да се подготвяте за осъществяването на тези разговори?
Сергей Лавров: Нямаше предварителна работа. Президентите разговаряха по телефона по инициатива на Доналд Тръмп. През 2018 г. по време на пресконференция в Хелзинки след Световното първенство президентът Владимир Путин му връчи топката – официална топка на ФИФА. Доналд Тръмп го хвана, завъртя го и след това го хвърли на членовете на неговата делегация, седнали пред него.
Всички разбрахме, че не Доналд Тръмп скъса отношенията, а Джо Байдън, но все пак това си остава една държава. Доналд Тръмп беше напълно наясно с това и пое инициативата да се обади сам. Само ден преди това той изпрати близък съветник в Русия за подробна дискусия. По време на телефонния разговор по негово предложение се разбраха да се срещнат в Рияд. Три дни по-късно летяхме там. Така че не е имало двустранна подготовка. Разбира се, всяка страна се е подготвяла самостоятелно – нашата през МВнР, а тяхната през Държавния департамент.
Беше съвсем нормална дискусия между две делегации. Това, което се откроява е, че този нормален обмен се възприема като сензация. Това предполага, че по време на управлението на Джо Байдън нашите западни партньори са оформили глобалното обществено мнение до степен, в която рутинният разговор се възприема като нещо изключително.
Никога няма да мислим еднакво по всеки въпрос от глобалната политика и това беше признато и от двете страни в Рияд, включително американците. Те сами го казаха. Когато нашите интереси съвпадат, здравият разум диктува, че би било неразумно да не преведем това в практически действия за взаимна изгода. Там, където нашите интереси се разминават – както отбеляза и държавният секретар на САЩ Марко Рубио – отговорност на отговорните нации е да гарантират, че тези различия няма да ескалират в конфронтация. Това е абсолютно нашата позиция.
Между другото, това е същият модел, по който се градят отношенията между САЩ и Китай. Имат много разногласия. САЩ налагат много санкции на Китай, за да потиснат съперника, макар и не толкова широко, колкото срещу нас. Американците и европейците дори налагат 100% мита върху електрическите превозни средства, което не е нищо повече от нелоялна конкуренция. Но да се върнем към модела на отношенията – въпреки тези разногласия и въпреки че висши лидери на САЩ и Китай, както и министри периодично се обвиняват взаимно в различни нарушения, предимно в икономическата сфера, се обсъждат и политически въпроси и проблеми на сигурността.
Вижте как китайските министри говорят за действията на Запада в Тайванския пролив или Южнокитайско море – опозицията е остра. Разбирам нашите китайски приятели, когато посочват, че от една страна, западните страни твърдят, че поддържат политиката на един Китай, като признават, че Китай е един и че Тайван е част от него. Но на същия дъх те казват, че статуквото не трябва да се променя. И какво е така нареченото статукво? Независим Тайван. В този подход има голяма доза лицемерие.
Неслучайно представител на китайското министерство на отбраната наскоро заяви, че макар те твърдо да подкрепят мирно решение, те не изключват военни действия, ако бъдат подведени – или нещо подобно. Въпреки това диалогът между Пекин и Вашингтон никога не е прекъсван. Вярвам, че това трябва да бъде моделът за отношенията между които и да е две страни, особено между Русия и Съединените щати. От една страна, те могат да идентифицират общи интереси и да постигнат взаимно изгодни резултати; от друга, те носят отговорността да предотвратят война, когато интересите ни се разминават.
Много политици в Русия бяха в еуфория, когато Доналд Тръмп бе избран за първия си мандат. Пак са в еуфория.
Съединените щати все още имат същата цел – да бъдат държава номер едно в света. Тя се стремеше да постигне това при Джо Байдън и при Барак Обама, при демократите като цяло, като постави всичко и всяко под свой контрол, като плати за тази подкрепа, както плати на НАТО, както плати на Япония и Южна Корея, като създаде аванпостове с участието на НАТО и с ядрени компоненти.
Доналд Тръмп е прагматик. Здравият разум е неговият девиз. Това означава (както всеки вижда) преход към различен начин на правене на бизнес. Но неговата цел е MAGA – Make America Great Again – все пак. Сега той има нова шапка: Тръмп беше прав за всичко. Това придава жива човешка нотка на политиката. Така че е интересно да бъда с него.
Неговият екип – държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц – са абсолютно разумни хора във всеки смисъл на думата. Те говорят въз основа на предположението, че те не ни ръководят и ние не ги шефуваме. Просто две сериозни държави седнаха да обсъдят какво не е наред помежду им и какво обърка предшественикът им през последните четири години, като унищожи всички без изключение канали за контакт и наложи редица санкции, което доведе до прогонването на американски компании, които в крайна сметка претърпяха стотици милиарди долари загуби.
Въпрос: Съдейки по всичко, това продължава доста дълго, ако не и през цялата следвоенна история. Докато заемахте поста си в ООН, поддържахте конструктивен диалог и подписахте съвместни документи с американците. Но те нарушиха тези споразумения, това, което беше декларирано, буквално за месеци. Такъв беше случаят с Косово и Ирак. Месец преди бившият държавен секретар Колин Пауъл да излезе със забележките си, имаше ваш съвместен документ с представител на САЩ за необходимостта от рационализиране на диалога и т.н. Какъв беше вашият отговор на тези неща?
Сергей Лавров: Това стана обичай. Абсолютно си прав. Виждаме продължаващ опит да се изтегли бърз един на всички и да се прехвърли тяхната позиция като единствено правилна.
Това беше така дори при държавния секретар Колин Пауъл. С него също работихме в тясно сътрудничество. Сигурен съм, че той не знаеше какво има вътре в тази епруветка (какъв вид бял прах беше), имам предвид епруветката, която разклащаше в Съвета за сигурност на ООН, казвайки, че тогавашният иракски президент Саддам Хюсеин е почти мъртъв. Той беше измамен от ЦРУ.
Не искам да съм антиевропеец. Но настоящата ситуация потвърждава идеята, изразена от много историци. През последните 500 години – когато Западът повече или по-малко се оформя такъв, какъвто го познаваме днес, с определени модификации, естествено – всички трагедии в света произлизат от Европа или се случват поради европейски политики. Колонизацията, войните, кръстоносците, Кримската война, Наполеон, Първата световна война, Хитлер. Ако погледнете историята в ретроспекция, американците не са играли бунтовна, да не говорим за „подстрекателска“ роля.
Днес, след мандата на Джо Байдън, новият екип иска да се ръководи от здравия разум. Казват открито, че искат да сложат край на всички войни, че искат мир. Но кой казва, че шоуто – войната – трябва да продължи? Това е Европа.
Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че „мирът в Украйна може да бъде по-опасен от войната, която се води сега“. Британският премиер Кийр Стармър, следвайки примера на френския президент Еманюел Макрон, се опита да убеди президента на САЩ Доналд Тръмп, че тази история не трябва да бъде приключвана бързо. Стармър гордо заяви, че тази година Великобритания ще направи най-големия си принос за Украйна под формата на оръжия, като директно противоречи на Доналд Тръмп и потвърждава, че те ще продължат да подхранват режима в Киев. Междувременно президентът Еманюел Макрон се занимава с различни идеи, подобно на Кийр Стармър. Те твърдят, че обучават хиляди миротворци и им осигуряват въздушна подкрепа, което е дръзка позиция.
Първо и най-важно, никой не ни консултира. Президентът Доналд Тръмп разбира напълно ситуацията. Той заяви, че е твърде рано да се определи кога може да има споразумение, като добави, че този въпрос може да бъде обсъден, но ще е необходимо съгласието на страните. Той се справя по подходящ начин.
Планът за въвеждане на миротворци в Украйна е просто продължение на провокирането на киевския режим във война с нас. Тези лица погазиха Минските споразумения, което неотдавна признаха открито. Съавторите на тези договори (западните ни съседи) никога не са имали намерение да ги спазват. Доставяйки оръжие, те помогнаха да дойдат на власт първо Петър Порошенко, а след това и Володимир Зеленски, като на практика го поставиха на власт на техните щикове. Именно те провокираха Зеленски да направи пълен обрат, макар че може би германският външен министър Аналена Бербок би го описала като завой на 360 градуса.
Володимир Зеленски претърпя драматична трансформация – от човек, който дойде на власт с ориентирани към мира лозунги, застъпвайки се за защитата на руския език и култура като наше общо наследство (всичко това може да се намери онлайн) – до някой, който за шест месеца се превърна в убеден нацист. Както уместно го описа руският президент Владимир Путин, той се превърна в предател на еврейския народ.
Точно както го издигнаха на власт с щикове и го тласкаха напред, сега се стремят да го подкрепят със своите „щикове“ под формата на мироопазващи сили. Това обаче ще означава само, че основните причини остават.
Когато попитаме тези „мислители“ какво хипотетично ще се случи с контролираната от тях територия, те отговарят, че нищо няма да се промени и Украйна ще си остане такава, каквато е. Попитах един от тях дали руският език ще бъде забранен там. Той запази мълчание. Те не могат да се накарат да осъдят случилото се. Никой друг език не се е сблъсквал с такава агресия. Само си представете, ако френският или немският бяха забранени в Швейцария или ако английският беше забранен в Ирландия. Сега ирландците търсят малко самоопределение. Ако се опитаха да забранят английския там, цялата ООН щеше да бъде разтърсена, като всичките й органи ще поискат осъждането на Ирландия.
Но тук е позволено. Изправяте се директно срещу тях и те не отговарят. Това е точно като когато (скоро ще станат три години) публично поисках на срещи на ООН и в пресата всякаква информация за Буча – трагедията, която беше използвана, за да ни бъдат наложени санкции. Би Би Си излъчи тези сцени два дни по-късно, когато никой от нашите войници не беше там. Сега искаме само едно нещо (вече се отказах да очаквам нещо повече): можем ли да видим списъка с хора, чиито тела бяха показани по BBC? Дори публично попитах генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за това по време на заседание на Съвета за сигурност, и то не само веднъж.
Последният път беше през септември 2024 г., по време на сесията на Общото събрание в Ню Йорк. Проведох последна пресконференция с участието на световната преса, около седемдесет журналисти. Казах им: „Вие сте журналисти, нали? Не сте ли професионално заинтересовани да разберете какво се е случило там?“
Официално поискахме информация от Службата на ООН по правата на човека (която има „мисия в Украйна“, въпреки че не е създадена с консенсус – те не са се консултирали с никого) за имената на лицата, чиито тела бяха показани. И все пак няма никакъв отговор.
Извиках и журналистите. Вече бяха изминали 2,5 години след трагедията, когато Би Би Си излъчи кадри от Буча, които се разпространиха по екраните и социалните мрежи. Това беше новинарска експлозия. „Три дни и това е?“ попитах. — Казаха ли ти да мълчиш?
Познавам добре половината журналисти там. Те работят там от доста време. Не могат ли да пуснат журналистическо запитване до украинците? Никой нищо не прави. Командата беше дадена и това е всичко.
***
През 1970 г. те стигнаха до заключение и приеха подробната Декларация за принципите на международното право. Документът подчертава взаимозависимостта на всички принципи на Хартата на ООН. В частта на декларацията, посветена на териториалната цялост и правото на нациите на самоопределение, заинтересованите страни единодушно заявяват с консенсус на най-високо ниво, че всеки трябва да зачита териториалната цялост на държавите, които зачитат правото на нациите на самоопределение. За тази цел те имат правителство, представляващо цялото население, живеещо на въпросната територия.
През 1960 г. колонизаторите не представляват населението на своите колонии (затова принципът надделя). След държавния преврат украинските власти заявиха, че ще премахнат статута на руския език и заклеймиха всички, които отхвърлят резултатите от преврата, като терористи. От 2019 г. те започнаха да приемат поредица от закони, които премахнаха руския език във всички сфери. Как може да се твърди, че тази група пучисти представлява интересите на населението на Донбас, Новоросия и цяла Украйна?
Следователно Хартата на ООН трябва да бъде оставена на мира. Той остава актуален и трябва само да се спазва и изпълнява. Не трябва да казват, че когато Косово обяви независимостта си без референдум, това се равнява на правото на самоопределение, а когато Крим проведе прозрачен референдум с участието на стотици европейски наблюдатели, депутати и обществени активисти, това наруши принципа на териториалната цялост на Украйна. Това е двуличие, цинизъм и лицемерие.
източник: МВнР на Руската федерация
