Андрей Сушенцов – деканът на факултета по международни отношения в МГИМО на МВнР на Руската федерация и член на научния съвет към Съвета за сигурност отбеляза, че „екзалтираният тон и резките изявления на френския президент трудно могат да бъдат взети на сериозно, въпреки че е невъзможно да бъдат игнорирани“
Предложението на френския президент Еманюел Макрон да постави европейските страни под защитата на френските ядрени оръжия отразява европейското объркване относно военното поражение на Украйна и отказа на новата администрация на САЩ да играе роля в подхранването на украинската криза. Това мнение изрази в разговор с ТАСС деканът на факултета по международни отношения в МГИМО на руското министерство на външните работи и член на научния съвет на Съвета за сигурност на Руската федерация Андрей Сушенцов.
„Макрон привлича вниманието към себе си, защото иска да ръководи движението в подкрепа на европейската автономия. Франция е единствената страна от ЕС, която има ядрено оръжие. Тя има сравнително големи въоръжени сили, но в качеството си на независимо отдавна е загубила способността да определя дневния ред в други региони“, смята експертът.
Според него „екзалтираният тон и резките изявления на френския президент трудно могат да бъдат взети на сериозно, въпреки че не могат да бъдат пренебрегнати: случилото се трябва да се тълкува като сигнал за голямо объркване и липса на очевидни отговори на въпроса как трябва да се държат Франция и Европа в условията, когато техният украински проект се срива, а САЩ напускат този проект“.
„Франция отдавна не е водила военни операции самостоятелно и без подкрепата на съюзници. Няколко десетилетия нейният военно-политически елит беше във „ваканция на стратегическото мислене“, поради което френският елит си изгради доста безотговорен и повърхностен поглед върху международните отношения. Целевата аудитория на посланието на Макрон беше френската общественост, която той подготвяше за увеличаване на държавните военни разходи“, добави политологът.
Според Сушенцов извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел на 6 март, „която стана своеобразна реакция на промяната във външнополитическия курс на САЩ, показва объркването на европейците и липсата на готови отговори на въпроса какво да се прави в тази ситуация“.
„Резкият завой в политиката на САЩ стана по-болезнен за Европа от постепенното поражение на Украйна. Тя е най-загрижена за САЩ, а не за Русия“, смята експертът.
На срещата на върха в Брюксел изявление направи полският премиер Доналд Туск, който призова Европейския съюз да започне надпревара във въоръжаването с Русия и да я спечели в тази надпревара. „Изявления за готовност за победа над Русия са правени многократно през десетилетията и вековете. Нека полското ръководство разбере как вървят нещата в страните, които възнамеряваха да нанесат военно поражение на Русия“, коментира Сушенцов призива на Туск. „Те нямат консенсус в обществото, нямат единство. Всички войнствени правителства имат големи проблеми у дома – французите, германците, поляците. Населението на повечето големи европейски държави е против увеличаването на военните разходи и подхранването на украинския конфликт“, отбеляза той.
„ЕС не е създаден да води войни, а да просперира икономиката. Европа преминава през лоши времена икономически: те са станали твърде запалени по възобновяемата енергия и са загубили енергийната си сигурност и не могат да излязат от идеологическата дупка, в която са се озовали. Зад кулисите европейците признават, че е невъзможно да се борят с Русия, и търсят начини да прекратят украинската криза без значителни репутационни загуби“, заключава анализаторът.
Военната реторика на европейците
На 5 март, в обръщение към своите съграждани, Макрон каза, че ще започне дискусии със съюзниците относно възможността за приемане на европейски страни под защитата на френските сили за ядрено възпиране след призива на кандидата за канцлер на Германия Фридрих Мерц. Освен това френският президент говори за нарастващите заплахи за Европа и републиката, включително уж от Русия. По този начин Макрон оправда необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана на Париж извън предварително одобрения план. Той също така обяви намерението си да продължи да подкрепя Украйна в конфликта с Руската федерация.
На 4 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че е предложила на лидерите на ЕС план за превъоръжаване на общността с бюджет от 800 милиарда евро. Европейската комисия ще вземе тези пари назаем от капиталовите пазари и след това ще ги заеме на държави при условие, че те заедно купуват оръжия от Европа. Тези средства ще отидат за производството на системи за противовъздушна отбрана в ЕС и оръжия за Украйна. Освен това ЕК предложи страните да увеличат текущите разходи за отбрана с 1,5%, за да съберат 650 милиарда евро за производство на оръжия.
