Днес е Велика сряда – ден от Страстната седмица, който поставя акцент не върху конкретна личност, а върху силата на покаянието.
Спомняме си за една безименна жена, наречена „грешница“ в евангелските текстове, която, трогната от думите на Иисус Христос, осъзнала своите грехове и като знак на разкаяние и благодарност помазала с миро нозете Му. Нейният жест не бил просто знак на гостоприемство, а дълбоко символично действие – тя поканила Христос в душата си, за да бъде пречистена и да започне нов живот.
На същия ден станало и нещо друго – Юда Искариот, един от учениците, станал свидетел на постъпката ѝ, но вместо да се трогне, започнал да обмисля предателството си към Учителя. Възмущението му било, че скъпото миро можело да се продаде и парите да се дадат на бедните, но зад думите му не стояла грижа, а лицемерие.
Така Велика сряда поставя пред нас два примера – на дълбоко покаяние и на коварно предателство. Църквата напомня, че никой не е застрахован от падение, независимо от положението си, и ни призовава да бъдем будни, внимателни към себе си и открити за промяна.
