Държавната агенция “Разузнаване“ (ДАР) посочва в годишния си доклад, че трудно набира разузнавачи и продължава да има много незаети места. Цивилното разузнаване отчита и трайни финансови проблеми.
Според разузнаването основните причини за кадровия проблем са конкуренцията на пазара на труда, психологическата непригодност; ниския коефициент на интелигентност и незадоволителното ниво на обща култура. Според ДАР качествата на кандидатстващите в повечето случаи несъответстващи на образователно-квалификационната им степен.
Секторът за сигурност традиционно се оплаква, че страда от липса на кадри и затова заплатите бяха чувствително вдигнати. Засега обаче няма качествена промяна. ДАР се оплаква и от трайно недофинансиране. Трябват и мерки за увеличаване на “разузнавателното присъствие“ в определени страни.
Агенцията отбелязва, че външната политика на Русия спрямо ЕС, НАТО и техните съюзници е била фокусирана върху търсене на начини за отслабване тежестта и влиянието на двете организации в геополитически план и разколебаване на тяхното единство. От ДАР отбелязват, че за целта е бил използван и широкият спектър от хибридни възможности на руските специални служби.
Подобни констатации има и в доклада на контраразузнаването. Руски шпиони, кибератаки и прекомерна употреба на антибиотици са част от заплахите за националната сигурност, които ДАНС и военното и цивилното разузнаване са посочили в докладите за работата си през миналата година.
Русия продължава да провежда дезинформационни и пропагандни кампании и да упражнява зловредни кибервъздействия срещу държави, разглеждани като неприятелски, се посочва в доклада на ДАНС и се привеждат няколко конкретни случая на разкрити шпиони.
През 2024 г. ДАНС е установила и изгонила двама руски граждани, работещи като нелегални разузнавачи на Службата за външно разузнаване на Русия. Експулсирано е 1 лице с руско и колумбийско гражданство, изпълняващо задачи на руските специални служби на територията на държави от ЕС и НАТО. Гражданин на Беларус пък е проникнал незаконно на територията на военно поделение.
От ДАНС отчитат още, че нестабилността на Западните Балкани, стимулирана от външни и вътрешни за региона фактори, продължава да генерира рискове за сигурността и реализирането на националните интереси на България.
През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. В опасност са информационни системи на държавни институции и общински администрации, дружества, ангажирани с производство, съхранение и износ на продукти, свързани с отбраната, звена от финансовия сектор; обекти от критичната инфраструктура в транспортния сектор; болнични заведения; неправителствени организации.
ДАНС предупреждава и за засилващата се антимикробна резистентност, породена от честата употребата на антибиотици и силно ограничаваща възможностите за лечение.
Докладите на специалните служби вече бяха приети от правителството и предстои да бъдат разгледани и от парламента.
Лостовете за граждански контрол на службите са силно ограничени и се изчерпват предимно с ресорната парламентарна комисия, която заседава предимно при закрити врата.
