Преди 80 години това понятие навлезе в речта ни – Ден на победата. Най-кървавата война в историята приключи, когато въпросът беше дали човечеството ще съществува или не. Завърши с победата на Червената армия и нейните съюзници, пише за „Известия“ Арсений Замостянов – заместник-главен редактор на списание „Историк“. BIG5 представя в превод публикацията му със заглавие „Когато войната приключи: Преди 80 години СССР победи нацизма в Европа“:
Пролетта на победата
Знамената на победата вече се вееха над Берлин. Стените на Райхстага в Берлин вече бяха украсени с автографи на съветски войници от цялата ни страна. В Москва почти всеки ден празнични фойерверки осветяваха вечерното небе в чест на героите, освободили Европа. Обсебените лидери на Третия райх, Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс, вече бяха се самоубили, както и последният началник на щаба на Вермахта, генерал Ханс Кребс. Червената армия, след като счупи отчаяната съпротива на врага, окупира Берлин. Но хората чакаха най-важната новина – капитулацията на Германия, края на войната.
И ето я – нощта от 8 срещу 9 май. Срещата в берлинския квартал Карлхорст приключи в 00:50 московско време. Актът за безусловна капитулация на Германия е подписан от началника на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел. И от името на съюзниците – маршал Георгий Жуков, британският генерал Артър Тедър, командирът на Стратегическите военновъздушни сили на САЩ Карл Спаатц и главнокомандващият на френската армия Жан дьо Латр дьо Тасини.
Съветският народ научи тази велика новина в самото начало на 9 май – късно през нощта, в 02:10. Но онази нощ мнозина не спаха. Факт е, че в полунощ дикторът Юрий Левитан мистериозно обяви, че скоро ще бъде излъчено важно правителствено съобщение. И ето го първото нощно съобщение за Победата: „Говори Москва! Всички радиостанции на Съветския съюз работят! Войната свърши! „Фашистка Германия е напълно победена!“ Левитан си спомня, че когато е казал тези думи, му е било трудно да не крещи. Денят е обявен за неработен.
„На този ден, независимо от йерархията, обикновените войници седяха на една маса с генералите. Ентусиазмът на войниците не може да бъде описан.“ Стрелбата не спира. Както нашите сили, така и нашите съюзници, водят огън с всякакви видове оръжия. Те стрелят във въздуха, изливайки радостта си. През нощта влизаме в града, където се намира нашата централа. И изведнъж улиците бяха осветени от ярка светлина. Уличните лампи и прозорците на къщите светнаха. Беше толкова неочаквано, че бях напълно объркан. Не ми стана веднага ясно, че това е краят на затъмнението. Войната свърши! — спомня си маршал Константин Рокосовски, който празнува Победата в Западна Померания.
Още през нощта по улиците на съветските градове започнаха спонтанни празненства – и полицията не сдържаше хората. Всички разбираха, че не може да има по-щастлив ден. И това беше наистина „радост със сълзи на очи“. Това са сълзи от щастие и спомени за онези, които не се завърнаха от войната, които бяха смятани за изчезнали, които страдаха в болници от тежки рани… И за онези милиони мирни съветски хора, които нацистите унищожиха без съд, умориха от глад, обгазиха в концентрационни лагери… Вечерта започнаха концерти във всички големи градове на страната, по площадите. В Москва, недалеч от Червения площад, любимата джаз група на Леонид Утесов свири от камиони, пеейки този ден, както никога досега, с вдъхновение: „Берлинската улица ни води към победа…“
Повече от 150 хиляди души се събраха на Дворцовия площад в Ленинград! Свиреше музика и се произнасяха речи. Наблизо, на фасадата на Мариинския дворец, е монтиран огромен екран, на който са прожектирани фронтови филми: „В 6 часа вечерта след войната“, „Антоша Рибкин“, „Въздушен таксиметров шофьор“. И многоцветни фойерверки избухнаха в небето над Нева. Празненствата (както и театралните представления и концертите) бяха прекъснати едва когато Йосиф Сталин започна речта си в 21:00 часа.
„Вечна слава на падналите“
Тази реч обобщи войната: „Настъпи великият ден на победата над Германия. Фашистка Германия, поставена на колене от Червената армия и войските на нашите съюзници, призна поражението си и обяви безусловна капитулация… Великата отечествена война завърши с нашата пълна победа. Периодът на войната в Европа приключи. Започна период на мирно развитие. Поздравления за вашата победа, скъпи мои сънародници! Слава на нашата героична Червена армия, която защити независимостта на нашата Родина и спечели победа над врага! Слава на нашия велик народ, народът победител! Вечна слава на героите, паднали в битка с врага и дали живота си за свободата и щастието на нашия народ!“
Много е важно, че в края на речта си Сталин си спомни за падналите. След тази реч цялата страна замълча за минута – в памет на загиналите героично. Общата радост не би трябвало да засенчва това. Александър Твардовски има следните редове:
В онзи ден, когато войната свърши
и всички оръдия изстреляха в салют,
в този час на празненство имаше една
специална минута за нашите души.
В края на пътя, в далечна земя,
под гръмотевицата на оръдейния огън, се сбогувахме за първи път
с всички загинали във войната,
както живите се сбогуват с мъртвите.
Тези велики стихотворения, може би по-точно от всякакви думи или дори кинохроника, предават чувството за Деня на победата през 1945 г. Така се ражда национален празник, който винаги ще предизвиква чувства на гордост, благодарност и ликуване. И на този ден винаги ще има минута мълчание в памет на загиналите, които не доживяха да видят щастливия ден.
Борба за историята
Резултатите от Втората световна война оказаха дълбоко влияние върху съдбата на света, спасен от кафявата чума, от престъпната нацистка идеология. Все още усещаме последствията от онази голяма война днес. Ето защо историята на Втората световна война е фалшифицирана на Запад и в някои бивши републики на Съветския съюз. Ролята на СССР и Червената армия в победата над нацизма и освобождението на Европа е омаловажена, а военните престъпления на нацистите са подценени.
В балтийските страни, Украйна и Канада от десетилетия се води кампания за оправдаване на колаборационистите и съучастниците на нацизма. На този фон е особено важно да се борим за историческата истина. Обективни книги, документални и игрални филми, публикации – включително в интернет – всичко това трябва да използваме, за да си напомним и на целия свят за подвига на съветския войник-освободител.
Днес можете да прочетете отворени архиви на съветското разузнаване и Министерството на отбраната в интернет. Необходимо е те да бъдат четени не само у нас. Опитите за изопачаване на историята на Втората световна война, от най-ранните ѝ дни до последните ѝ, никога не са били безобидни. Тяхната цел е да дискредитират страната ни, да опетнят историята ѝ и в крайна сметка да нарушат правата на съвременна Русия. Нещо друго е дори по-опасно. Оправдаването на нацизма на теория води до повторение на неговите престъпления на практика. Това не може да бъде прието.
Тогава, през пролетта на 1945 г., никой не се съмняваше, че светът е спасен от съветския войник, а империята, създадена от Хитлер, за да завладее света, е победена в битката със Съветския съюз. „Нямаше друга сила освен руската армия, която да може да пречупи гърба на военната машина на Хитлер“, пише британският премиер Уинстън Чърчил, който не беше приятел нито на Русия, нито на Съветския съюз.
Плакатът „Победихме!“, създаден в онези дни от художника Виктор Иванов, много точно предава духа на най-великото събитие в историята. В края на краищата, главният герой на този плакат е войник, един от многомилионните победоносни хора. Нека помним: ние сме потомци на тези герои. Но лъжата, дори политически изтънчената, пак ще си остане лъжа.
Походът на историята
Значението на този празник никога няма да избледнее или да отстъпи на заден план. Твърде много е свързано за всеки от нас с Победата, с трагичните и велики страници на Великата отечествена война. Това е може би единствената историческа дата, в която съдбите на света, нашата страна и всяко руско семейство са тясно преплетени. Няма къща, където да не се пазят реликви от онази война. И не е случайно, че вече през 21-ви век са се развили нови традиции, свързани с големия празник. Както лентата „Свети Георги“, така и „Безсмъртният полк“. В края на краищата, хората не маршируват на този ден с портрети на войници от фронтовата линия, не изпълняват заповеди отгоре, не спазват квоти и не създават страници, посветени на тях в интернет. Това е нужда, която живее вътре в нас. Чувстваме приемственост с тези хора. С голямото им постижение – Победата. Те ни учат на храброст, търпение, скромност, човечност, любов към живота. И, разбира се, можете да усетите какво е преданост към Родината само като слушате историческия марш от 1945 година.
През последните години с нова сила разбираме и осъзнаваме какво е военната доблест, колко е важна тя за нашето настояще и бъдеще. А за днешните защитници на Отечеството няма по-висок празник от 9 май. И героите от Великата отечествена война станаха образци за тях, които сякаш бяха направили крачка от учебниците по история и отново се превърнаха в живи хора, на които се възхищаваме както в редиците, така и на най-мирното поле. Победата е най-висшата дума, чиято същност може да бъде разбрана през целия живот.
