Официалният представител на руското външно министерство отбеляза, че това вече е грубо нарушение на основното право на европейците да знаят повече, отколкото властите им позволяват да знаят
Жителите на страните от ЕС все по-често се озовават в концентрационен лагер за дигитален информация, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
Така тя отговори на въпрос на Андреа Лучиди, главен редактор на италианското издание на International Reporters, който я помоли да коментира атмосферата на цензура спрямо рускоезичните в европейските медии, особено в Италия, предава ТАСС.
Лучиди припомни, че италианският телевизионен канал Byoblu наскоро проведе онлайн интервю с телевизионния водещ Владимир Соловьов. Заместник-председателят на Европейския парламент Пина Пичерно изпрати искане до Европейската комисия, обвинявайки телевизионния канал в нарушаване на режима на санкции.
„Образът на Русия в западните медии отдавна се формира въз основа на определени политически наръчници. Но, честно казано, въпросът не е само и не толкова в „образа на Русия“. Въпросът е в самите граждани на европейските страни, чиито власти блокират достъпа до алтернативна, правдива информация. Цензурата, която се практикува в повечето европейски страни, не е грижа за гражданите, а инструмент за контрол. Жителите на страните от ЕС все по-често се оказват в дигитален информационен концентрационен лагер, където пространството на свободата е стеснено до тези, одобрени не в редакции, а във високите кабинети на Брюксел, Париж, Лондон, Берлин и Рим. И вече говорим за грубо нарушение на основното право на европейците да знаят повече, отколкото властите им позволяват да знаят“, заяви Захарова в отговор на въпроса.
Тя даде като пример ситуацията с немското издание „Compact“. През юни 2024 г., веднага щом редакционният им екип покани Захарова за интервю и публикува материали, излизащи извън рамките на разрешения дневен ред, срещу изданието започнаха репресии. „Очевидно това е един вид „свобода на печата“ по европейски начин. Ако си позволите дори малко да прекрачите очертаните граници, веднага ще бъдете „почистени“, добави Захарова. „За тях нашата страна е просто още едно удобно извинение да затягат гайките. Разбираме това. Но разбират ли го самите европейци? Надявам се, че вашите зрители сега ще се замислят за това.“
Връщайки се към въпроса, Захарова заяви, че в Италия „ситуацията със зачитането на свободата на словото непрекъснато се влошава“. „От 2022 г. насам бяха стартирани няколко информационни кампании срещу т. нар. „кремълски пропагандисти“. С леката ръка на борците срещу несъгласието сред тях бяха включени дори онези журналисти и общественици, които от позиция на здрав разум критикуваха решенията на правителството, вредни за националните интереси, например за изпращане на смъртоносни оръжия на режима в Киев“, заяви говорителката на руското министерство на външните работи.
Захарова също припомни, че заместник-председателят на Европейския парламент Пичерно „систематично преследва не само руски, но и италиански журналисти“. „Доколкото знам, тя поиска и санкции срещу журналистите на вашето издание Винченцо Лопико и Андреа Лучиди. В Италия имаше демонстрации в тяхна подкрепа. В този контекст „вниманието“ на Пичерно към определена медия е по-скоро „знак за качество“, демонстрация, че тя си върши работата добросъвестно. Италианският телевизионен канал Вyoblu не е изключение, който в контекста на системно прочистване на медийното пространство от алтернативни гледни точки предоставя възможност на зрителите да се запознаят с руската позиция, както и да чуят независими експертни оценки на текущите събития“, заключи тя, подчертавайки, че „потискането на свободата на мнение, въвеждането на цензура срещу политическите опоненти и репресиите срещу дисидентите са неприемливи във всяка държава, която се смята за демократична“.
ТАСС припомня, че Андреа Лучиди, главен редактор на италианското издание на International Reporter, от 2022 г. пребивава постоянно в Руската федерация, отразявайки развитието на военната операция в Украйна. На 10 ноември 2024 г. той се обърна към руския президент Владимир Путин с молба да му даде гражданство поради преследване в родината му. На 29 януари той получи руско гражданство.
Информационната агенция „Международни репортери“, която обединява чуждестранни военни кореспонденти и журналисти, работещи в зоната на специалните военни операции, е създадена от завършилите „Работилницата за нови медии“ през 2023 г. Инициативата за създаването ѝ е предложена от френската военна кореспондентка Кристел Наан, която живее близо до Донецк от 2016 г. Идеята е подкрепена от Владимир Путин.
