Въпросът остава: какви са целите на самия Иран на този етап? Въпреки серията удари по цели в Израел, Техеран няма много възможности
Мащабът на израелските атаки срещу Иран подсказва, че целта на Израел е не само да сложи край на ядрената заплаха, но и с надеждата да доведе до смяна на режима в Ислямската република. В петък вечерта израелският премиер Бенямин Нетаняху направи видео обръщение, в което призова иранския народ да се въстане срещу своите лидери.
„Целта на военната операция на Израел е да елиминира както ядрената, така и ракетната заплаха“, каза Нетаняху. „И докато ние постигаме нашите цели, ние също така разчистваме пътя за вас да постигнете вашите – свобода.“
Анализаторите смятат, че надеждата за смяна на режима може да е една от причините за настоящите израелски атаки срещу Иран.
„Израел би искал да види как народът се въздига“, каза пред „Ройтерс“ Майкъл Сингх от Вашингтонския институт за близкоизточна политика и бивш високопоставен служител от администрацията на Джордж У. Буш.
Както посочва кореспондентът на Би Би Си за Близкия изток Уго Бачега, иранските власти сега са подложени на сериозен натиск. Обществеността е недоволна от състоянието на икономиката, липсата на свобода на словото и нарушенията на правата на жените и малцинствата.
Израелските удари вече убиха командира на Корпуса на ислямската гвардия, началника на щаба на армията и други висши ирански военни служители. А след ответния удар на Иран, Нетаняху заяви, че „се очакват още“, намеквайки за възможността за още атаки и евентуално още убийства на ирански лидери.
Въпреки това, остава неясно дали случващото се може да доведе до вътрешна нестабилност и антиправителствено движение. В момента няма убедителни доказателства, че подобни процеси вече са започнали, а дори и да са започнали, резултатът им е напълно непредсказуем.
Реалната власт в Иран е съсредоточена в ръцете на онези, които контролират военните и икономиката, предимно Корпуса на стражите на ислямската революция и някои други неизбрани органи. Както отбелязва редакторът на BBC за персийски език Амир Азими, тези сили не се нуждаят от преврат: те вече са на власт и биха могли, ако желаят, да поведат страната в още по-конфронтационна посока.
Желаният резултат за Израел вероятно ще бъде въстание, което ще завърши с идването на власт на приятелски сили. Но ключовият въпрос е кой би могъл да бъде реална алтернатива на настоящия режим?
Иранската опозиция остава фрагментирана през последните години. След въстанията през 2022 г. на движението „Жена. Живот. Свобода“, които обхванаха голяма част от страната, някои опозиционни групи се опитаха да изградят коалиция от широк спектър от антиислямистки и републикански активисти. Но вътрешните разделения – включително относно лидерството и бъдещата форма на управление – бързо подкопаха тези усилия.
Сред фигурите, които Израел може да разглежда като предпочитани алтернативи, е бившият престолонаследник Мохамед Реза Пахлави, син на последния шах. Той живее в изгнание и се опитва да си осигури подкрепата на западните страни и дори е посещавал Израел. Но въпреки популярността му сред някои иранци, все още няма признаци, че той би могъл да се превърне в център на тежестта на опозиционното движение.
Съществува и Муджахедин-е Халк (МЕК), лява опозиционна група в изгнание, която се противопоставя на Ислямската република, но и на възстановяването на монархията. През 80-те години на миналия век МЕК подкрепя Саддам Хюсеин по време на Ирано-иракската война – ход, който остава петно върху репутацията им в очите на много иранци. Групировката има влиятелни поддръжници в Съединените щати, някои от които са близки до лагера на президента Доналд Тръмп, но влиянието им върху настоящата администрация във Вашингтон е намаляло значително.
Има и други политически сили, от светски демократи до парламентарни монарси. Но никоя от тези групи няма подкрепата или организацията, за да завземе властта днес, казва Азими.
Според Майкъл Сингх, в момента никой не знае какви точно условия биха могли да доведат до реално обединение на опозицията.
Твърде рано е да се говори за пълното въздействие на атаките в петък. По време на ескалацията между Иран и Израел миналата година нямаше сериозни признаци на обществено искане за сваляне на режима. Настоящите събития обаче, по отношение на мащаба на разрушенията, не могат да се сравняват.
И все пак, казва Майкъл Сингх, въпреки щетите, причинени от безпрецедентния удар на Израел, десетилетия антиизраелска реторика и идеология – не само сред ръководството, но и сред голямото шиитско население на Иран – хвърлят съмнение върху възможността за широка народна подкрепа за смяна на властта.
Друг възможен сценарий е колапсът на режима, последван от хаос, добавя Азими. А подобна ситуация в страна с около 90 милиона души би имала катастрофални последици за целия регион.
Въпросът остава: какви са целите на самия Иран на този етап? Въпреки серията удари по цели в Израел, Техеран няма много възможности.
Един от вариантите е да продължат преговорите със САЩ и да се деескалира напрежението. Подобен ход обаче би бил възприет като признание за слабост – особено след исканията на Тръмп – и би могъл да струва скъпо на иранското ръководство.
Алтернативата са още атаки. Това обещават иранските лидери на своите поддръжници. Но още удари срещу Израел почти сигурно ще бъдат последвани от още атаки в отговор.
Техеран е заплашвал да удари американски бази, посолства и съоръжения в региона в миналото, но това би било трудно осъществимо. Освен това, атакуването на САЩ би ги въвлякло директно в конфликта – последното нещо, което Иран иска.
източник: bbc.com
