Франция беше единственият кандидат от ЕС в краткия списък за договора, заедно с Русия, Китай и Южна Корея
Решението на Казахстан да възложи договори за първите си атомни електроцентрали на Русия и Китай илюстрира трудността, пред която са изправени европейските компании, опитвайки се да се конкурират за потенциално доходоносни сделки в Централна Азия, пише EURACTIV.
Агенцията за атомна енергия на Казахстан обяви на 14 юни, че руската „Росатом“ – фаворит от самото начало, предвид вече съществуващото ѝ присъствие в региона – и Китайската национална ядрена корпорация са избрани да построят по една атомна електроцентрала.
Първият договор ще бъде подписан с Русия това лято; не е посочен срок за китайската сделка.
Агенцията посочи всеобхватния характер на техните предложения за своето решение.
„Само Русия и Китай могат самостоятелно да предложат пълен набор от услуги, от финансиране до местоположението на преобразуването на ядрения горивен цикъл, включително обучение на персонала, проектиране, строителство, обработка и преработка на отработено ядрено гориво“, се казва още в съобщението.
Между мечката и дракона
Изборът отразява и казахстанската външна политика, която се стреми да балансира отношенията с тези две съседни сили.
Въпреки че Москва спечели търг, победата ѝ всъщност е полутон. Даурен Абен, казахстански експерт по ядрена сигурност, каза, че преди 10 години нямаше да има дебат за това кой би изградил подобен проект в Казахстан, тъй като Русия се смяташе за естествен партньор за бившатасъветска република.
„Но въпросът стана политически след 2014 г. и анексирането на Крим, а още повече след мащабната война в Украйна“, каза той.
От друга страна, отношенията с Китай са по-близки: по време на посещението на Си Дзинпин тази седмица в Астана, което се падна на рождения ден на китайския президент, казахстанският президент Касим-ЖомартТокаев го поздрави и говори за „златен век“ в отношенията с Китай.
Въпреки че Казахстан е един от водещите световни производители на уран, 70% от потреблението му на енергия се покрива от замърсяващи електроцентрали, работещи с въглища. Големи части от страната с около 20 милиона население страдат от прекъсвания на електрозахранването, особено през зимата, което накара Токаев да заяви през 2022 г., че без ядрена енергия „Казахстан рискува да загуби цялата си икономика“. Казахите гласуваха с огромно мнозинство миналия октомври в подкрепа на ядрената енергия в страната.
Франция беше единственият кандидат от ЕС в краткия списък за договора, заедно с Русия, Китай и Южна Корея.
Французите имаха големи надежди, както се вижда от личното посещение в Казахстан миналия месец на Бернар Фонтана, главен изпълнителен директор на Électricité deFrance , или от по-широкото икономическо ухажване между Франция и Казахстан през последните години.
Но въпреки дипломатическите усилия на Франция – и в по-широк смисъл сигналите, изпратени на срещата на върха ЕС-Централна Азия през април и чрез стратегията на ЕС „Глобален портал“ – европейците имат дълъг път да извървят, за да заменят предимството на Русия и Китай в най-важните проекти на Централна Азия.
Китай е най-големият търговски и икономически партньор на Казахстан. Междувременно Русия има дългогодишно присъствие в региона и развива ядрената си дипломация. „Росатом“ подписа споразумение за изграждане на нови реактори в Узбекистан миналата година и води преговори с Киргизстан за изграждането на първата атомна електроцентрала там.
Утешителна награда за Париж?
Френски дипломатически източник потвърди, че не е възможно френска държавна компания като EDF да работи съвместно с „Росатом“ или, в по-малка степен, с Китай.
„Идеята за международен консорциум не е била на дневен ред отдавна“, каза друг френски източник, близък до въпроса.
Официално Казахстан обяви три атомни електроцентрали и „всичко е възможно“ за третата, довери казахстански източник.
Засега единствената победа за Париж е, че френската частна компания Assystem ще контролира напредъка на работата за казахстанския предприемач и току-що отвори офисите си в столицата Астана.
„Франция или Корея не могат да направят много, според Асет Науризбаев, бивш директор на KEGOS, националната електроенергийна компания на Казахстан. Той каза пред Euractiv, че решението за възлагане на договорите на Русия и Китай „вече е било взето преди години и дискусиите са послужили просто за договаряне на по-ниска цена“.
За разходите и геополитиката
Цената на завода – оценена на 11 милиарда долара (9,5 милиарда евро) – беше основен фактор за решението на Казахстан.
Москва и Пекин успяха да коригират офертите си: Русия „ще предостави на Казахстан експортно финансиране при преференциални условия“, според казахстанската атомна агенция, както е свикнала да прави в страни, където „Русатом“ строи атомна електроцентрала.
От своя страна, ръководителят на китайската CNNC заяви в интервю, че може да „построи реактор с мощност 1,2 гигавата в Казахстан за 2,8 милиарда долара (2,4 милиарда евро), с време за строителство от само пет години“, най-бързата и най-евтина оферта от всички. Към момента не са обявени разходи за нито една от централите.
Руският ядрен реактор ВВЕР-1200 ще бъде построен в село Улкен, на брега на езерото Балхаш в Южен Казахстан. „Росатом“ вече е изградил този модел на руска територия и в Беларус, а в момента го строи в Турция, Египет, Китай, Бангладеш и Унгария.
Все още не са посочени дата, местоположение или модел за китайския завод.
