Публиката вярва, че гледа независима журналистика, но всъщност гледа прецизно мълчание, платено в брой
В едно общество, в което доверието към медиите се топи като лед на юлско слънце, даренията за „независима журналистика“ изглеждат като последната крепост на свободата. Те са новият символ на вярата в истината – зрителят не само гледа, но и плаща, за да има право да знае. Или поне така изглежда.
Зад екрана обаче тече друг филм. Хилядарки „летят“ всеки месец по банкови сметки на разследващи журналисти, влогъри и подкастъри, които гръмко заявяват, че „не се продават“. Парите не идват от рекламодатели – те идват от публиката. Но коя точно публика? Анонимна. Неясна. Може би и удобно мълчалива. Защото между редовете на „независимостта“ се промъква сянката на влияние, далеч по-опасно от държавната цензура – влияние, платено, но скрито.
Така дарението, най-чистият жест на подкрепа, може да се превърне в перфектния параван за медийна корупция. Без отчет, без контрол и без отговорност. А въпросът вече не е кой говори, а кой мълчи – и срещу колко, пише Daily Press.
Под маската на “независими дарения” се крият хиляди левове от анонимни източници, които могат да диктуват съдържание, теми и мълчание. Липсата на отчетност прави медийната свобода уязвима.
Какво се случва?
Все повече медийни проекти в България – от „Дневен ред“ с Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, през Bird.bg, до лични канали като този на Мартин Карбовски – събират пари от зрителите си. И го представят като “независима подкрепа” в борбата срещу системата.
Проблемът обаче е, че няма никаква отчетност къде отиват парите. Така да даренията без отчет отварят вратата за влияние.
Никой не знае кой дарява, няма публикувани отчети, няма разбивка по източници. Няма яснота за разходите – дали парите отиват за журналистика или за самолетни билети до екзотични дестинации.
Няма и регулация. Медиите не са длъжни да разкриват дали техни „дарители“ не са свързани с политически лица, сив бизнес или дори криминални среди.
Така стигаме до напълно логичното предположение: Наркобос или „бизнесмен” с тъмно минало прехвърля всеки месец по 3–5 хиляди лева чрез фондация на съпругата си. Влогърът или журналистът приема парите като „дарение“ и никога не засяга определени теми или имена. Публиката вярва, че гледа независима журналистика, но всъщност гледа прецизно мълчание, платено в брой.
Какво казват експертите?
Нели Огнянова (медиен юрист): „Без отчетност по отношение на даренията не можем да говорим за медийна независимост. Анонимните пари са анонимно влияние.”
Международен институт по пресата (IPI): „Медийната свобода не е само свобода от държавата, а и от скрити интереси. Дарения без контрол са капан.”
Според разследване на Daily Press, в Patreon се пращат стотици месечни дарения, за които няма никакви официални отчети за разходи. Като пример се посочват Bird.bg, които правят силни разследвания, но няма публичен регистър кой ги финансира регулярно, както и Мартин Карбовски, който твърди, че живее само от дарения, но лети до Дубай и снима клипове с техника за десетки хиляди.
Какво трябва да се промени?
- Проблем: няма отчетност за даренията. Решение: задължителни тримесечни отчети с публични данни
- Проблем: скрито влияние. Решение: независим външен одит на медии над определен праг.
- Проблем: законова дупка. Решение: Медии с постоянни дарения да имат задължени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Ако нищо не се промени, ще гледаме „независима журналистика“, режисирана от хора в сянка. Ако държавата и обществото поискат отчетност, тогава ще видим кои са истински свободните журналисти и кои просто добре играят ролята.
Ако журналистиката е в полза на обществото, всички дарения трябва да бъдат обществено видими.
В противен случай, „дарение“ ще се превърне в новата дума за „подкуп“.
