Народният представител от ГЕРБ Росица Кирова коментира брутален побой над дете във видинско училище. На видео, разпространявано в социалните медии се вижда как тийнейджър от ромски произход удря безпричинно с метален бокс ученик пред очите на връстници.
Деца от училището свидетелстват, че агресивният нападател заедно с негов приятел, който е заснел побоя, са обикаляли в района през целия ден, търсейки жертва, върху която да тества силата на удара си. Според мнения в социалната мрежа, става дума за Илиян – тийнейджър, който по неофициална информация е изключван от няколко видински училища заради агресивно поведение.
Ето какво пише депутатът Росица Кирова, която е от Видин:
Видин.
Училище.
Деца. И едно провалено общество. Общество – длъжник. Общество – жертва на собствената си слабост, на собствената си леност и апатия.
… Казвай имената, изсъсква дете и поваля с един удар друго дете. Гледам това видео и ме обзема ярост и страх. Няма оправдание, извинение или обяснение за тази жестокост.
Насилието срещу деца – независимо кой го извършва – е дълбока рана.
Децата ни трябва да растат в безопасност. Те заслужават граници, напътствия и достойнство. Те заслужават справедливост, когато са засегнати – без изключения.
Затова, да кажем имената! На всеки насилник, който, сигурна съм, е и жертва.
Да, аз не се съмнявам, че и насилникът е жертва.
На нашето мълчание, на липсата на сплотена около бъдещето на нацията ни общност.
Да защитим децата означава да защитим бъдещето.
И за да излекуваме раната, трябва да лекуваме причините, а не симптомите, причината и нейните корени.
Видин е малък град, познаваме се всички. Познавам родителите на детето, което понесе удара на едно отчаяно, уплашено, озлобено и обезверено общество.
Познавам и такива като детето, което посегна с нечувана жестокост. И той е жертва на нас, големите, на липсата на родителска грижа, на липсата на ценности и вяра в доброто.
Как се лекува тази скрита агресия сред децата ни, не зная.
Мисля си, че става с грижа, с пример и търпение.
И най-вече със смирение и възпитание в едно здраво, одухотворено общество, където държавата не е буквосъчетание и сбор от институции,
а общност от обединени във вяра, състрадание и цел човеци!
Реакцията днес е закъсняла. Но от някъде трябва да започнем. Днес, преди в някое друго училище да се случи немислимото.
