В голямо интервю за списание „Международни отношения“ – издание на руското министерство на външните работи, извънредният и пълномощен посланик на Русия в България Елеонора Митрофанова говори за антируския курс на българското правителство, симпатиите на обикновените граждани към Русия, основани на обща вяра, писменост, славянски корени и благодарна памет за освобождението от османско иго, както и за благоприятното положение на руския език в страната
Наталия Кулишенко: 7 юли 1879 г. – денят, в който са установени дипломатически отношения между Русия и България, 146 години. С какви резултати се приближихме до тази дата?
Елеонора Митрофанова: Отношенията на официално ниво са на историческото дъно. Няма контакти нито чрез правителството, нито чрез парламента.
Има контакти с български политици. Това са хората, които искат да разберат по-добре позицията на Русия по определени въпроси, които не искат да загубят контактите си с колеги в Русия.
Общуването с гражданите е прекрасно. Не помня място в България, където хората да не са ме приближавали на улицата и да не са изразявали уважението и съчувствието си към Русия. Обикновените хора поддържат в ред многобройните паметници и мемориали, посветени на руските войници, дали живота си за свободата на България в Руско-турската и Втората световна война. Тук помнят и почитат това с добро.
Трябва да се отбележи, че България и Русия имат дълга и богата история заедно, която датира от векове, много по-далеч от датата на установяване на дипломатически отношения. Обща вяра, писменост, славянски корени – всичко това обяснява нашата особена близост, която се запазва дори в днешните трудни времена. Руско-българските духовни, културни и литературни връзки обхващат повече от 11 века.
Руснаците винаги са имали специално отношение към България. Руският народ преди всичко почита паметта на Кирил и Методий като създатели на славянската писменост, помни българския произход на един от московските патриарси – Киприан. Българите добре помнят кой ги е освободил от османско иго и отдават почит на руските войници и българските опълченци, влезли рамо до рамо в битки за Свищов и Плевен, Шипка и Пловдив.
Н.К .: В кои сфери все още има допирни точки в руско-българските отношения?
Елеонора Митрофанова: Икономическите връзки остават, макар и на значително по-ниско ниво в сравнение с 2021 г., както и културните и хуманитарните връзки, връзките между неправителствените организации. Има контакти между правоохранителните органи относно депортирането на престъпници.
Н.К .: На 3 март, в параклиса на героите от Плевен, те се почитат всяка година в Москва. В предишни години, като ръководител на Россътрудничество, Вие полагахте кошница с рози в цветовете на нашето знаме. Сега сте в България, как се отбелязва това събитие там в памет на освобождението на България от османско иго от руски гренадири?
Елеонора Митрофанова: 3 март е национален празник в България. Той се чества много тържествено в цялата страна. Обикновено руски представители са почетни гости на този празник, но от 2022 г. насам не сме получавали официални покани.
Ние – руското посолство, сънародници и представители на приятелски настроени неправителствени организации, отделно от официалните власти, посещаваме град Плевен и Шипка, където полагаме венци на руските войници, загинали за освобождението на България от турско иго. Много българи идват там с руски и български знамена. В София полагаме цветя на паметника на Цар Освободител Александър II. Получава се много тържествено и трогателно.
Н.К .: Сега, когато се очертават някои промени в отношенията между Москва и Вашингтон, ще се отрази ли това за засилване на сътрудничеството между Русия и България?
Елеонора Митрофанова: Не предвиждам никакво сътрудничество на официално ниво в близко бъдеще. Политиката на България е ориентирана предимно към Европейския съюз, а Европейският съюз в момента е в милитаристична лудост.
Освен това, България все повече се опитва да се утвърди като един от най-лоялните и послушни членове на НАТО и ЕС. Тя дава приоритет на идеята за „предсказуемост“ на външната си политика и всъщност – безпрекословно спазване на инструкциите, получавани от „центровете за вземане на решения“.
Тази логика се подкрепя от ускоряването на модернизацията на националната армия, присъединяването към европейски отбранителни програми, по същество милитаризация, и, разбира се, ясния антируски курс на българското правителство. София продължава публично да ни обвинява в непровокирана агресия, извършване на военни престъпления в Украйна, опити за провеждане на „дезинформационни кампании“ и „хибридни операции“ в Европа. В България продължава да е в сила инструкцията за минимизиране или пълно прекъсване на контактите между министерства, ведомства и други институции с посолството.
Н.К .: Защо конструктивно настроените среди в България ценят Русия?
Елеонора Митрофанова: Преди всичко това е паметта за освобождението на България от турско иго, паметта за Руско-турската война от 1877-1878 г. Датата на освобождението, 3 март 1878 г., е свързана с националния празник на България, както вече отбелязах. В цялата страна има 580 паметника, посветени на това събитие.
Събитията, свързани с Втората световна война, следвоенният период в България, са по-сложна история. Както е известно, България се е сражавала на страната на нацистка Германия, но българският цар Борис III е отказал да изпрати войски на Източния фронт. Нека ви припомня, че по време на войната посолствата на двете страни са функционирали пълноценно в Москва и София.
Трудно е да си представим сега какви усилия е трябвало да положи българският цар Борис III, за да намери аргументи, за да избегне решаването на този въпрос. Привеждани са най-разнообразни аргументи – от нежеланието на българската армия да отслаби частите, разположени на територията на страната, поради опасността от настъпление на гръцки и турски войски до обяснението, че с оглед на дълбоко вкорененото в българското съзнание чувство на благодарност към руския народ за освобождението от османско иго, българските войски на Източния фронт или ще стрелят във въздуха, или, още по-лошо, ще се побратимят със съветската армия. Това е от една страна.
От друга страна, по време на войната в България е имало сериозно партизанско движение, срещу което официалните власти естествено са се бориха. Много хора са дали живота си за освобождението на България от фашизма. Затова след войната е имало голяма гражданска конфронтация. Хора, които са се сражавали на страната на фашистка Германия, са били екзекутирани и затворени. А те са били много, както разбирате.
Съветският период в България сега се представя на официално ниво като наложен и че България е била окупирана от Съветския съюз. Това е, така да се каже, съвременна интерпретация на следвоенния период от българската история. Официалните данни обаче твърдят обратното. По време на съветския период България е била на 28-мо място в света по жизнен стандарт, а сега е някъде на 68-мо място. Хората сега живеят в тежки времена, младите хора напускат, не виждат перспективи в страната си. Въпреки това, тези хора, които са живели и работили по време на съветския период, които са учили при нас, техните семейства се отнасят към Русия с голяма топлина и уважение. Много от тях са в България.
Що се отнася до паметниците на съветските войници, тук има около 180. Това са истински гробници и символични паметни знаци. Като цяло са добре поддържани. Нашите сънародници и български организации се грижат за тях.
Както знаете, паметникът на Съветската армия в София беше демонтиран под претекст за необходимост от ремонт. Скулптурата беше демонтирана и досега не сме видели никакви ремонти. Имаше призиви за събаряне на историческия паметник „Альоша“ в Пловдив, но нито обществеността, нито градската администрация подкрепиха подобна „инициатива“.
Н.К .: Тази година русисти от България посетиха Русия за първи път по програмата „Ново поколение“. По-рано стана известно за преследването на учители по руски език от София. Означава ли това, че въпреки трудностите в двустранните отношения, интересът към руския език остава?
Елеонора Митрофанова: На фона на русофобската реторика на българските власти, положението на руския език в България е доста благоприятно. Няма ограничения за неговото използване, изучаване или преподаване, провежда се и национална предметна олимпиада по руски език. Езиковите курсове в Руския дом в София са с голямо търсене.
Нека ви дам някои цифри. Към септември 2024 г. 106 675 ученици са изучавали руски език в 873 средни учебни заведения. В системата на средното образование руски език се преподава от 1273 учители. Курсовете по руски език в Руския дом в София се посещават от 626 души. Една трета от учениците са деца на възраст от 5 до 16 години. Най-популярната програма е „Руски език за ежедневно общуване“.
Разбира се, има проблеми. Новите геополитически реалности със сигурност оказват влияние върху популяризирането на руския език. В бъдеще виждам проблем в недостига на учители по руски език, устни и писмени преводачи, тъй като все по-малко завършващи училища избират специалността руска филология и литературознание. Този проблем със сигурност се нуждае от специално внимание.
Н.К .: И последният въпрос: как премина честването на 80-годишнината от Великата победа в София?
Елеонора Митрофанова: В България това събитие се проведе на много високо ниво. Централните събития във формата на митинги се състояха на 9 май на гробницата на съветските войници в София и паметника на войника-освободител „Альоша“ в Пловдив. Около 500 души се събраха, за да почетат паметта. Събитията и в двата града включваха мое слово и това на български антифашисти, стихотворения и песни от военните години, както и полагане на цветя. Представители на дипломатически мисии на страните от ОНД и приятелски настроени страни също бяха с нас.
Възпоменателни церемонии се проведоха в 50 града и села в България от 8 до 10 май. Тези церемонии бяха съпътствани от кампаниите „Безсмъртният полк“ и „Лентата на Свети Георги“. Проведени бяха дни за почистване на военни гробници в цялата страна.
Руският дом беше домакин на фестивал на военни филми, продуцирани от Мосфилм. Срещата със Съвета на руските ветерани, съчетана със Световната видеоконференция „Паметта съхранява мира“, организирана от кметството на Санкт Петербург, беше много трогателна. На героите от Великата отечествена война бяха поднесени запомнящи се поздравления от нашия президент.
През март-май в помещенията на Руския дом се проведоха 9 тематични изложби, както и научно-практическа конференция „Историческото значение на победата над фашизма“. Разбира се, имаше и тържествен прием в посолството.
Като цяло може да се каже, че честванията на Деня на победата тази година преминаха без провокации от недоброжелатели и намеса от местните власти. Всички масови събития бяха координирани, охранявани от полицията и отделени по място и време от протестните инициативи.
За съжаление, имаше и случаи на оскверняване на съветски погребални места и паметници, но това вече е обичайно явление. Въпреки това, значителен брой български граждани се присъединиха към честванията на 9 май и всички тържествени събития бяха проведени на високо ниво.
